ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер……..                   дата 22 юни 2011 год.                   град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 22 юни 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                      

Секретар:……………….

Прокурор:………………

                  

 разгледа адм. дело 1319 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

         Производството е по реда на чл.135, ал.3 от АПК.

         Пред Административен съд – София град е подадена жалба от М. *** против АУПДВ № 01-6500/22967 от 12.04.2011г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”. 

Пред Административен съд – София град е образувано административно дело № 3559/11г., което е прекратено с Определение № 3156/13.06.2011г. и изпратено за разглеждане по подсъдност на настоящия съд. Изводът относно липсата на местна подсъдност съдът е извел посредством тълкуване нормата на чл.133, ал.1 от АПК, за която е приел, че противоречи на чл.47 от ХОПЕС. Приел е, че не може на националната процедурна норма – чл.133, ал.1 от АПК да се даде тълкуване, което изключително затруднява достъпа до съд на частните лица, позовал се е на обективната даденост на природните процеси, налагащи своевременното разглеждане на този вид дела, предвид техния предмет. Като допълнителни мотиви е посочил, че с оглед обезпечаване бързина и ефективна съдебна защита, тези дела следва да бъдат разглеждани от регионалните административни съдилища. Изпращащият съд е посочил също, че към момента на постановяване на горното разпореждане в АССГ за 2011г. са образувани 4800 административни дела, при действащи 36 еднолични съдебни състава, което прави невъзможно спазването на всякакви процесуални срокове. Като се е позовал на принципите на бързина и процесуална икономия е посочил, че тълкуването на нормата на чл.133, ал.1 от АПК налага да се приеме, че делото следва да се разгледа от Административен съд – Бургас. 

            Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба не е местно подсъдна за разглеждане от Административен съд – Бургас, тъй като съгласно нормата на чл.133, ал.1 от АПК делото се разглежда от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. В конкретния случай оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22967 от 12.04.2011г. е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, чието седалище е в гр.София, поради което жалбата следва да бъде разгледана от Административен съд – София град. Процесуалната норма, регламентираща подсъдността е пределно ясна и не се нуждае от никакво корективно тълкуване, както е процедирал изпращащия съд. Направеното от него тълкуване не само не намира никаква законова опора, но е обосновано и с мотиви досежно натовареността на този съд, които нямат никаква правна стойност. Мотивите на изпращащият съд, свързани с правото на бърз и ефективен процес нямат правно значение при тълкуване нормите на местната подсъдност. Тази правна уредба е въпрос на законодателна преценка. Независимо от това, за целите на съпоставимостта, настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че към същата релевантна дата – 13.06.2011г. в Административен съд – Бургас са образувани 1269 дела, които разпределени на 7 (седем) действащи съдии определят натоварване от 181 дела на съдия, за разлика от сочените като образувани пред АССГ 4800 дела, които разпределени на 36 съдии определят натоварване от 133 дела на съдия. Горната статистика сочи, че принципите на бързина и ефективен съдебен процес са в още по-голяма степен компрометирани пред настоящия Административен съд – Бургас и достъпът до правосъдие в разумен срок се ограничава в по-висока степен, сравнена с този в изпращащия съд.

         Извън горните мотиви следва да се посочи, че разширителното тълкуване на нормите на местната подсъдност ad hok, обосновано с висока степен на натоварване на определен съд, би довело до разколебаване принципите на местната подсъдност, с което в не по-малка степен биха били застрашени процесуалните права на страните. Нормата на чл.134 от АПК регламентира задължителност на подсъдността, като по този начин обезпечава правораздаване в рамките на един допустим съдебен процес.

При разглеждане на настоящия спор заслужава внимание и разпоредбата на чл.133, ал.3 от АПК, видно от която, когато компетентния съд не е в състояние да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в съседен административен съд. След като нормите на подсъдността се поддават на толкова разширително тълкуване, няма пречка да се приеме, че в случая Административен съд - София град не е в състояние да разгледа делото и то да бъде изпратено в друг съседен нему административен съд.     

         На основание изложените по-горе мотиви, възникнал е спор за подсъдност между административните съдилища, който следва да бъде разрешен по реда на чл.135, ал.3 от АПК.

         Следва производството по делото да бъде прекратено и да бъде повдигнат спор за подсъдност, с оглед на което и на основание чл.135, ал.5 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1319/2011 год. по описа на Административен съд – Бургас.

         ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Административен съд – София град за разглеждане жалбата на М. *** против АУПДВ № 01-6500/22967 от 12.04.2011г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”. 

         ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        

                                                                                 СЪДИЯ: