Р Е Ш Е Н И Е  804

 

гр.Бургас, 12 септември 2008г.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и осма година, в състав:

      СЪДИЯ:

  Л.А.

 

при секретар

 М.В.

изслуша докладваното

от съдия

Л.А.

по адм.д.1319/2007г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК

            Жалбоподателят Е.С.Н., чрез пълномощника си адв.С. е оспорил ревизионен акт № 02-00-3079/16.04.2007г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № РД-10-443/26.09.2007г. на директора на Дирекция ОУИ гр.Бургас при ЦУ на НАП.

            Жалбоподателят твърди, че ревизионния акт е постановен при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на процесуалните правила и незачитане на материалноправните норми. Посочва, че констатациите на ревизиращите органи почиват само на предположения и косвени доказателства, без да са посочени основанията за направените изводи. По отношение на ревизирания период - 2000 година прави възражения за изтекла давност за търсимост на публичното задължение, тъй като към момента на възлагане на ревизията са изтекли пет години, считано от 01.01.2001г., съгласно нормата на чл.171 от ДОПК. Освен това релевира доводи, че не е местно лице по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗОДФЛ(отм.), тъй като във всяка една от ревизираните години е отсъствал повече от 183 дни по отделно за всяка от годините, от което прави извод, че не е местно лице и следва да декларира само доходи от източници в Република България, каквито през ревизираните години не е реализирал. Твърди още, че не е данъчно задължено лице и поради наличието на СИДДО с държавата на оператора на корабите, на които е бил, както и държавата на корабособственика. Посочва още, че корабът „R-FOR”, на който е изпълнявал длъжността „рулеви” е собственост на американската компания  „Ренесанс круизис”, която е обявена в производство на несъстоятелност от американски съд и по тази причина доходът му, за който органа по приходите е начислил дължим данък въобще не е получен. Твърди още, че през 2002 година е бил нает на кораб „Зим Америка”, чиито корабособственик е със седалище в Израел, с която България има подписана спогодба от 12.09.2001 г., в която е предвидено (чл. 15, т.3), че възнаграждения получени за положен труд на борда на морски или речен кораб, самолет или шосейно транспортно средство използвани от международния транспорт, могат да се облагат в договарящата държава, в която е разположено мястото на действителното управление на предприятието. Твърди, че като чуждестранно лице за България през всичките тези години доходите му реализирани на борда на съответните кораби вече веднъж са били данъчно „третирани” в съответната друга държава, в чиито данъчно право има изрични текстове, според които доходите от трудова дейност на кораб не подлежат на данъчно облагане. Иска от съда да отмени атакувания ревизионен акт, като му присъди направените по делото разноски.

            В съдебно заседание поддържа жалбата си, ангажира доказателства и иска отмяна на атакувания акт .

            Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че е неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Посочва, че жалбоподателят е обложен за доходите си от положен труд на кораби плаващи под флаг на държави, с които РБългария няма сключени СИДДО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

            Жалбата е подадена пред надежден съд от легитимирано лице в законоустановения срок. Налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователна.

            Ревизията на жалбоподателя е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 2051/08.08.2006г. издадена от началник сектор „РП” при отдел „КД” при дирекция „Контрол” на ТД на НАП гр.Бургас, изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 2770/06.11.2006 г.и №3079/21.12.2006г. издадени от същия орган с обхват по видове задължения и периоди: данък по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2000г. – 31.12.2005г. Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.11 от Закона за НАП орган. Съставен е ревизионен доклад №3079/12.02.2007г., представляващ неразделна част от ревизионния акт, срещу който не е подадено възражение в срока по ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на ревизионен акт № 02-00-3079/16.04.2007г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, определен със заповед за определяне на компетентен орган № К-0263079/12.02.2007г. В законоустановения срок, настоящия жалбоподател е обжалвал ревизионния акт по реда на административното оспорване пред директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас. С Решение №РД-10-443/26.09.2007г. решаващия орган е потвърдил изцяло обжалвания пред него ревизионен акт, като е приел за неоснователно възраженията на жалбоподателя и за правилни констатациите на ревизиращите органи.

            С оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

            Относно приложението на материалният закон съдът намира следното:

            Ревизията на жалбоподателя е извършена по реда на чл.122 и следващите на ДОПК. За целият ревизиран период данъчните органи са установили, че жалбоподателя не е подавал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, с която да декларира общия си годишен доход за съответната година. Констатирали са, че притежава апартамент, находящ се в ***** придобит през 1996г., лек автомобил „Шкода 120 Л” с рег. № Б 2127 Л, спрян от движение през м.юни 1997г. През ревизирания период е притежавал и банкова сметка, открита през м.юни 1996г. и закрита през м.декември 2006г., с налична сума по нея 37 долара в Българска пощенска банка АД. Установено е още, че върху гореописания апартамент на 01.06.2005г. е учредена договорна ипотека на стойност 19 558 лв.

            1.Ревизиращите органи са установили (удостоверение от изпълнителна агенция „Морска администрация” л.103), че през 2000г. жалбоподателят е бил на пасажерен кораб „Ренесанс” като „рулеви” от 01.01.2000 до 12.06.2000г. и на пасажерен кораб „R-FOR” също като ”рулеви” от 17.07.2000 до 31.12.2000г. В писмените си обяснения до тях, жалбоподателят е потвърдил, че е бил нает по трудов договор с чужди корабопритежатели, но не е представил копие от такъв договор, нито друг документ, удостоверяващ наименованието, мястото на управление и качеството на работодателя му или размера на получените суми във връзка с упражняваното трудово правоотношение. По делото няма спор между страните, че кораб „Ренесанс” и кораб „R-FOR”, към момента, когато жалбоподателят е плавал, са били собственост на американска фирма „Ринесънс Круизес” (Renaissance Cruises Inc.). Представените писмени доказателства (л.171-179) установяват, че Е.Н. е завел два иска - №117 и №575, всеки с материален интерес в размер на $1 500, против Renaissance Cruises Inc., пред съда за несъстоятелност на Съединените американски щати. От доказателствата е видно, че фирмата – ответник се представлява от синдик и се намира в производство по несъстоятелност. От тези доказателства не може да се направи извод какво е било правното основание на исковете на настоящият жалбоподател (от какво е твърдял, че произтича претенцията му) и за кой период са претендираните суми.

С уведомление изх. № 02-ДОК-7795/06.11.2006г., въз основа на установено при ревизията обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1 и  6 от ДОПК, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя е било известено, че данъчната основа на задължението му ще бъде определена по реда на чл.122 на ДОПК. При тези данни, съгласно чл.122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към конкретното лице обстоятелства, като е установен вида и характера на осъществяваната дейност – положен труд на кораб на длъжност „рулеви”, неподаването на декларация по чл.41 от ЗОДФЛ и неплатени данъци, наличието на сключен договор за посредничество при наемане на работа от 19.09.2004г. между жалбоподателя и „ПМ Маринър” ООД, с цел сключване на договори за наемане на работа на кораб при чужд работодател, съгласно който посредника се е задължил да осигури сключване на индивидуален трудов договор за наемане на работа на кораб „Експлорър” на длъжност „рулеви” с работодател  „V.Ships” за срок от 8 месеца с основна заплата в размер на 350 (вида на валутата не е посочен), както и наличието на договор за агентство от 02.08.2004г. между „V.Ships Leisure inc.”, в качеството на мениджър и „ПМ маринър” ООД, в качеството на агент, съгласно т.7 от който индивидуалните трудови договори включват сроковете и условията на Условията за Служба на Компанията. Предвид факта, че жалбоподателят не е представил исканите му от ревизиращите органи индивидуални трудови договори, то за определяне на месечното възнаграждение е ползвана информация от „Условия за служба – пасажерски кораб ТСС договор за моряци палубна и машинна команда” сключени между FIT CISL (Италианска федерация на транспортните работници) и „V.Ships Leisure inc.”. Съгласно чл.3-Заплати, т.3.1. от тези условия заплатите на всеки моряк ще бъдат изчислявани съгласно условията на този договор и приложената справка за заплати. В т.3.3 от същия член е определено, че моряците ще имат право на плащане на техни нетни заплати в брой, в щатски долари след одобрените удръжки в края на всеки календарен месец, а съгласно т.3.5. моряците са отговорни за своето собствено данъчно облагане и задължения.

Като обичаен размер за разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина, органът по приходите е приел статистическата информация от Териториално статистическо бюро гр. Бургас, относно общия разход средно на лице от домакинство за област Бургас по групи разходи за 2000г.в размер на 1173 лв.

Въз основа на този анализ съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК на всички относими към жалбоподателя обстоятелства, ревизиращия орган е определил основата за облагане с данъци за 2000г. общо в размер на 7490,19 лв., като за всеки месец, през който жалбоподателят е полагал труд на кораб на длъжност „рулеви” е определен доход в размер на $ 350, чиято равностойност в лева е определена по централния курс на БНБ към последния ден от съответния месец.

При така определената данъчна основа дължимия годишен данък на ревизираното лице съгласно чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. е определен в размер на 1848,40 лв. Върху този размер на дължимия данък е начислена лихва на основание чл. 1 ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл. 175 от ДОПК, а от 16.05.2001 г. до 12.02.2007 г. в размер на 1401,96 лв.

2.За 2001г. от удостоверение от 11.10.2006г. издадено от Дирекция „Морска администрация” гр.Бургас, ревизиращите органи са установили, че жалбоподателя е бил на пасажер „R-FOR”за периодите  01.01.2001 – 19.02.2001г. и 26.03.2001г. – 31.12.2001г. като „рулеви”. Въз основа на анализ на същите относими към лицето обстоятелства съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК и като е отчел, че съгласно статистическата информация от Териториално статистическо бюро гр.Бургас общия разход средно на лице от домакинство за област Бургас за 2001г. е в размер на 1373 лв., ревизиращия орган е определил основата за облагане с данъци на лицето за 2001г. като отново е приел, че месечния му доход за времето, през което се е намирал на кораба, е в размер на 350 щат.долара и го е умножил по централния курс на БНБ за съответния месец, така е определил данъчна основа за цялата 2001г. в размер на 7691,90 лв., като въз основа на нея е изчислил дължимия годишен данък по ЗОДФЛ в размер на 1836,20 лв., върху който е определил дължимата лихва в размер на 1122,02 лв.

 3.В същото удостоверение на Дирекция „Морска администрация” за 2002г. е посочено, че ревизираното лице е било на пасажерски кораб „R FOR” като „рулеви” от 01.01.2002г. до 14.02.2002г. и на контейнер „Зим Америка”от 16.06.2002 до 31.12.2002г. също като „рулеви”. Ревизиращите органи са установили, че задълженото лице е било на контейнер „Зим Америка” от 16.07.2002г. до 11.03.2003г. и тъй като лицето е получило възнаграждението си при приключване на курса, на основание чл.11, ал.4 от ЗОДФЛ доходът му от целия курс е счетен за придобит през 2003г. По тази причина при извършен анализ на относимите към лицето обстоятелства съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК ревизиращите органи са определили данъчна основа за облагане с данъци за 2002г. като са взели предвид само дохода от м. януари 2002г. който е определен по същия начин и от същите източници, както и доходите за 2000г. и 2001г. и е в размер на 792,56 лв., поради което ревизираното лице за тази година не следва да дължи данък, съгласно чл.35 от ЗОДФЛ, тъй като годишната му данъчна основа е под необлагаемия минимум за годината в размер на 1320 лв.

4.За 2003г. органът по приходите е установил, че ревизираното лице е било на контейнер „Зим Америка” от 16.07.2002г. до 11.03.2003г. като „рулеви” и на пасажерски кораб „Коста Еуропа” от 29.05.2003г. до 31.12.2003 г. като „рулеви”.

От писмените обяснения на жалбоподателя, дадени пред ревизиращите органи, последния е посочил посредническите фирми, които е ползвал във връзка с наемането му на работа на корабите, между които са фирмите „Космос шипинг„ АД и „Корабоимпекс менинг” ООД. При извършена насрещна проверка на посредническата фирма „Космос шипинг”АД са били представени писмени обяснения на управителя й, съгласно които жалбоподателя е бил нает на работа с посредничеството на дружеството през периода 18.07.2002г. – 11.03.2003г. от „ZIM ISRAEL NAVIGATION co” с адрес Хайфа, Израел, в качеството му на мениджър и съответно работодател и като корабособственик на „Зим Америка”. Според ревизиращите органи съгл. чл.22, ал.1 от сключената спогодба между правителството на РБългария и правителството на държавата Израел за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението на облагане с данъци на доходите, когато местно лице на България получава доход, който в съответствие с разпоредбите на тази спогодба може да се облага с данък в Израел, България ще освободи този доход от данък. Съгласно чл.15, ал.3 от Спогодбата възнагражденията получени за положен труд на борда на морски кораб използван в международния транспорт може да се облагат в договарящата държава, в която е разположено мястото на действителното управление на предприятието. С оглед на тези разпоредби от спогодбата и на основание чл.16, ал.1 от ЗОДФЛ доходите на жалбоподателя за периода от 16.07.2002г. до 11.03.2003г. за положен труд като „рулеви” на борда на кораб „Зим Америка” с работодател „ZIM ISRAEL NAVIGATION co” са били освободени от облагане в България.

При извършена насрещна проверка на посредническа фирма „Корабоимпекс менинг” ООД  е констатирано, че кораб „Коста Еуропа” е регистриран по италианското законодателство с пристанище на домуване и регистрация, Генуа, Италия. Съгласно чл.22, ал.2, б.А от сключената спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, когато местно лице на България получава доходи, които съгласно разпоредбите на спогодбата подлежат на облагане в Италия, България изключва от облагане този доход. Съгласно чл.13, ал.3 от спогодбата, възнагражденията получени от трудова дейност извършвана на борда на кораб, използван за международен транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на действителното управление на предприятието. Въз основа на тези факти и установени правни норми, органа по приходите, на основание чл.16, ал.1 от ЗОДФЛ е приел, че доходите получени от жалбоподателя за периода 29.05.2003г. – 07.04.2004г. за положен труд като „рулеви” на кораб „Коста Еуропа”, с работодател с адрес на управление Генуа, Италия следва да се освободят от облагане в България.

5. Ревизиращите органи са установили за 2004г., че жалбоподателя е бил на пасажерски кораб „Коста Еуропа” като „рулеви” от 29.05.2003г. до 07.01.2004г. и от 12.03.2004г. до 22.05.2004г., и на пасажерски кораб „Експлорер” от 20.08.2004г. до 29.04.2005г. също като „рулеви”. По отношение на периода, през който  Е.Н. е бил на кораб „Коста Еуропа” е приложена спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. За периода, през който жалбоподателят е бил като „рулеви”  на кораб „Експлорер”, въз основа на анализ на същите относими към лицето обстоятелства съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК и като е отчел, че съгласно статистическата информация от Териториално статистическо бюро гр.Бургас общия разход средно на лице от домакинство за област Бургас за 2004г. е в размер на 2366,00 лв. ревизиращия орган е определил основата за облагане с данъци на лицето за 2004г. като отново е приел, че месечния му доход за времето, през което се е намирал на кораба, е в размер на 350 щат.долара и го е умножил по централния курс на БНБ за съответния месец (от м.септември до м.декември 2004г.), е определил данъчна основа за цялата 2004г. в размер на 2106,50 лв., като въз основа на него е изчислил дължимия годишен данък по ЗОДФЛ в размер на 110,60 лв., върху който е определил дължимата лихва в размер на 24,52 лв.

6.За 2005г. ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят е бил на пасажерски кораб „Експлорер” за периода  20.08.2004г. до 29.04.2005г. като „рулеви” и на пасажерски кораб „Сан Принцес” от 29.09.2005г. до 19.03.2006г. също като „рулеви”. Въз основа на анализ на същите относими към лицето обстоятелства (описани в пункт 1), съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК и като е отчел, че съгласно статистическата информация от Териториално статистическо бюро гр.Бургас общия разход средно на лице от домакинство за област Бургас за 2005г. е в размер на 2599 лв. ревизиращия орган е определил основата за облагане с данъци на лицето за 2005г. като е приел, че месечния му доход за времето, през което се е намирал на корабите, е в размер на 350 щат.долара и го е умножил по централния курс на БНБ за съответния месец.  Така е определил данъчна основа за цялата 2005г. в размер на 3827,70 лв., като въз основа на нея е изчислил дължимия годишен данък по ЗОДФЛ в размер на 446,00 лв., върху който е определил дължимата лихва в размер на 43,95 лв.

Описаните в горните шест пункта констатации на ревизиращите органи съдът намира за правилни. Безспорно установено е по делото, че жалбоподателят не е подавал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, с която да декларира общия си годишен доход в периода 2000г.-2005г. Самият жалбоподател не отрича през този период да е имал доходи от трудова дейност с характер описан от ревизиращите органи, но нито представя доказателства, от които да е видно какъв е конкретния размер на тези доходи, нито посочва, чрез твърдение, този размер. Ревизията, извършена по реда на чл.122, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 на същата правна норма от ДОПК е такава при особени случаи, поради което констатациите се смятат за верни до доказване на противното съгласно чл.124, ал.2 ДОПК. Законодателят при извършване на ревизии при особени случаи е разместил доказателствената тежест и опровергаването на констатациите на органа по приходите чрез всички допустими в този процес доказателства е изцяло в тежест на жалбоподателят. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е провел успешно оборване на фактическите констатации на ревизионният акт, като това не е постигнато и с представените пред съда доказателства.  

Неоснователен е релевираният в жалбата довод, за това, че жалбоподателят не е местно лице по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗОДФЛ(отм.), тъй като във всяка една от ревизираните години е отсъствал повече от 183 дни по отделно за всяка от годините, от което прави извод, че не е местно лице и следва да декларира само доходи от източници в Република България, каквито през ревизираните години не е реализирал. Според чл.6, ал.1, т.1 от ЗОДФЛ, местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата чието постоянно местоживеене е в България. "Постоянно местоживеене" по смисъла на закона, съгласно §1, т.3 от ДР на ЗОДФЛ е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. Доказателства за това в коя държава лицето е трайно установено не са представени, нещо повече въобще липсва твърдение жалбоподателят да е трайно установен в друга държава. Не е установено има ли СИДДО, което се прилага приоритетно според чл.16, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица и доказателства от компетентните органи за това, че доходите на това лице са облагани в чужбина, поради което следва да се прилага вътрешното данъчно законодателство.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за това, че ревизиращите органи не са приложили, а е следвало да приложат СИДДО с държавата на оператора на корабите, на които е бил жалбоподателят, както и държавата на корабособственика. Корабите „Ренесанс” и „R-FOR”, към момента, когато жалбоподателят е плавал – 2000г. и 2001г., са били собственост на американска фирма „Ринесънс Круизес” (Renaissance Cruises Inc.). Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите е сключена на 27.02.2007г. и не може да бъде приложена по отношение на периоди и правоотношения настъпили много преди създаването й. По отношение на корабите „Зим Америка” и „Коста Еуропа”, органа по приходите е приложил СИДДО сключени съответно с Държавата Израел и Република Италия и е освободил жалбоподателя от облагане на доходите му придобити чрез полагане на труд на тези кораби. По отношение на корабите „Експлорер” и „Сан Принцес” жалбоподателят не е установил с допустими доказателствени средства кой е собственика на корабите, къде са регистрирани, в чие пристанище домуват, поради което не може да се установи има ли сключена СИДДО със съответните държави и може ли да се приложи за тези отношения.

Неоснователно е и твърдението за изтекла давност по отношение на част от ревизирания период – 2000г. Съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК (в сила от 1.01.2006г.) не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Следователно за данъчните задължения по ЗОДФЛ за доходите, реализирани през 2000г., е недопустимо да се образува ревизионно производство след 31.12.2006г. Заповедта за възлагане на ревизия, с която е започнало ревизионното производство, е от 08.08.2006г., поради което законосъобразно е ревизиран и периода от 01.01.2000г.-31.12.2000г. по отношение на който не е била изтекла давност. 

Не е подкрепено с убедителни писмени доказателства и твърдението, че жалбоподателят не е получил доход от корабите собственост на американската компания „Ренесанс круизис”, тъй като последната е била обявена в несъстоятелност. От представените писмени доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят с двата предявени иска е претендирал именно полагащото му се и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд именно на тези кораби и точно през ревизирания период 01.01.2000г.-14.02.2002г. Единствените факти, които могат да се извлекат от тези документи са два предявени иска, всеки с материален интерес  $1500, които не са били уважени от съда по несъстоятелността на Съединените америкатски щати. От тях не може категорично да се направи извод за това, че доходите на жалбоподателя през изследвания период не са получени.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, като в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 412 (четиристотин и дванадесет) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.С.Н., ЕГН **********,***, пл.”Тройката” №4, ет.2, офис 1, адв.В.С., против ревизионен акт № 02-00-3079/16.04.2007 година на гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение №РД-10-443 от 26.09.2007г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН ********** да заплати на дирекция "ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 412 (четиристотин и дванадесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                 

 

                                                                                  СЪДИЯ: