РЕШЕНИЕ

 

№………….                        дата 30 юни 2009 год.                        град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 01 юни 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

адм. дело № 1316 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.225, ал.1 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-БС-19/09.10.2007 год. на началник на РДНСК – Бургас, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, описан като “двуетажна сграда с КОО”, собственост на М.И.Д., Т.П.Д. и Н.П.Д., находящ се в УПИ ХІ-396, кв.68 по плана на гр.Несебър.

         Жалбоподателите М.Д., Т.Д. и Н.Д. оспорват издадената заповед като незаконосъобразна, като твърдят, че разполагат с необходимите строителни книжа, включително и одобрени архитектурни проекти от 15.12.1993 год. и разрешение за строеж № 4/01.11.1994 год. Твърдят, че сградата е изградена през 1994 год. и е изцяло съобразена с издадените строителни книжа. Иска се отмяна на заповедта.

         В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът – началник на РДНСК – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. Претендира възнаграждение.

         Заинтересованите страни Н.Б.Т. и С.А.Т. се представляват от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, ангажира допълнителни доказателства, претендират разноски.

         Заинтересованата страна Б.А.К. се представлява от пълномощник по реда на чл.20, ал.1, б.”б” от ГПК, който също оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

         Останалите заинтересовани страни не се явяват и не вземат становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, засегнати от действието на издадената заповед, депозирана е в предвидения от закона срок и е насочена против административен акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото, че жалбоподателите, в режим на съсобственост, притежават идеална част от недвижим имот, образуващ УПИ ХІ-396, кв.68 по плана на гр.Несебър.

При извършена проверка от контролните органи на РДНСК - Бургас са съставени констативни актове № 45/30.03.2006 год. и № 232/24.11.2006 год. относно проверка на строеж, находящ се в имота на жалбоподателите, представляващ двуетажна сграда с КОО, собственост на жалбоподателите, в качеството им на наследници на П.Т.Д.. Строежът е изпълнен през 1994 год. и е описан като масивна двуетажна сграда с размери 9,00/8,00 м., височина около 5,60 м., извършен в груб вид, изпълнена е покривна стоманобетонова плоча. Изграден е на регулационните линии към съседните УПИ І-386 и УПИ ІІ-387. Установено е, че строежът не покрива калкана към УПИ І-386 във височина и го надвишава с 3,60 м. Констатирано е, че за строежа има издадено разрешение за строеж № 4/11.01.1994 год. и одобрени инвестиционни проекти от 15.12.1993 год., но строителството не е реализирано в съответствие с тях и по действащия подробен устройствен план не се запазва. Против съставените констативни актове е депозирано възражение от жалбоподателите вх. № ОН-973-04-379/06.12.2006 год., в което се позовават на обстоятелството, че за процесния строеж разполагат с нотариален акт за собственост и би било правен абсурд преди да се обезсили този нотариален акт да се разпорежда премахване на строежа.

         Като се позовал на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставените актове и изхождайки от това, че по действащия КЗП и РУП процесният строеж не се запазва, както и това, че за него не е подадено заявление по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, началникът на РДНСК – Бургас приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 3 от ЗУТ, поради което и на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ  издал процесната Заповед № ДК-02-БС-19/09.10.2007 год. за премахване на строежа.

         Заповедта е законосъобразна.

         Видно от разрешение за строеж № 4/11.01.1994 год., издадено от началник-отдел ТСУ при община Несебър, на наследодателя на жалбоподателите П.Т.Д. е разрешено да построи в процесния имот обект – едноетажна КОО, съобразно одобрените проекти от 15.12.1993 год. На основание издадените строителни книжа, строежът е реализиран към 1994 год. По делото не се представиха одобрените проекти, за да бъде съпоставено тяхното предвиждане, с това което фактически е изпълнено, но видно от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. И.В., проектът е предвиждал изграждане на кота -2,65 на склад, битовка, предверие и два броя тоалетни. На кота +0,00 е предвидено изграждането на търговска зала и бюфет и вътрешно вито стълбище за покрива – тераса на кота +2,85, като в съдебно заседание уточнява, че кота +0,00 не е кота на терена, а това е абсолютна кота на нивото на подовата плоча на първия етаж, която по проект следва да е разположена на 0,85 м. над прилежащия терен, но на място е много повече. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че фактически изпълненият строеж е вкопан само с две стъпала, като полуподземният етаж е с височина към прилежащия терен средно 1,45 м., като в съдебно заседание уточнява, че предвид денивелацията на терена височината от 1,35 м. е в най-ниската част, а в най-високата част е 1,60 м. над терена. Не са изпълнени предвижданията на проекта за вкопаване на етажа с около 1,80 м. под нивото на прилежащия терен, като вместо това етажът е вкопан с около 0,30 м. Средната височина на ограждащата стена на обекта към УПИ І-386 е 4,70 м., а откъм УПИ ІІ-387 е 4,20 м., като разликата е с оглед денивелацията в имота. За полуподземния етаж е предвидена светла височина от 2,50 м., като на място е изпълнена 2,90 м. в източната част и 2,55 м. в частта към УПИ І. За първия етаж светлата височина, предвидена по проект е 2,60 м., а на място е констатирана височина 3,00 м. Предвидените вътрешни стълби към ниво покрив не са изпълнени по проект, като вместо това е изпълнено външно стълбище, което обслужва първия етаж и преодолява височина от 3 метра, като стълбището тангира с дворищната регулация на УПИ І-386. Полуподземният етаж е напълно завършен и се ползва като кухня-подготовка, като за него е посочено, че не са спазени предвидените разпределения, като са разменени местата на сервизните помещения, стълбищата и коридорите. Вещото лице дава становище, че поради естеството на извършените отклонения, няма техническо и конструктивно решение, при което да се разграничат и обособят самостоятелно частите от строежа, които са изпълнени по предвидения проект и тези части, които са изпълнени в отклонение от проекта. Посочва се, че така както е изпълнен строежа той няма градоустройствена основа, не е предвиден и не съответства на действащия ПУП на кв.68, гр.Несебър.

         Установява се по делото, че с Решение № 24/14.02.2007 год., постановено по адм. дело № 926/2006 год. по описа на Бургаския окръжен съд, е отменена Заповед № 1074/29.11.2005 год. на кмета на община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ПУП-РУП за процесния УПИ ХІ-396, в кв.68 по плана на гр.Несебър относно пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда, като в мотивите на съдебния акт е прието, че заповедта е незаконосъобразна поради това, че планът се изменя с цел узаконяване на процесната постройка, което е и правното основание за отмяна на тази заповед – чл.134, ал.4 от ЗУТ. Установява се също така, че с Решение от 28.11.2005 год., постановено по адм. дело № 413/1995 год. на Бургаския окръжен съд е отменена и Заповед № 282/14.12.1994 год. на кмета на община Несебър, с която също е одобрено изменение на ЧКСПЗ на кв.68, по плана на гр.Несебър. Поради отмяната на тези изменения на плана, следва да се приеме, че сега действащият план е този, одобрен със Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 год. на кмета на община Несебър, който по плана за застрояване предвижда основно застрояване – жилищна сграда-близнак Г + 3  1/2 свободно, допълващо застрояване – няма.

         По делото е налична също така и преписка относно възможността за саниране на незаконен строеж, образувана именно по повод на процесния обект. В тази връзка е дадено становище от главния архитект на община Несебър, че във връзка с липсата на устройствена основа за ситуиране на застройката на вътрешните регулационни линии без осигурено покритие на калканите е недопустимо саниране на извършеното строителство, във вида, в който съществува. За възможното частично запазване на сградата са дадени лимитни условия, с указания да бъдат оформени с необходимата проектна документация. Последващи действия в тази насока от жалбоподателите не са предприети, видно от акт от дата 27.10.2206 год. на община Несебър и строежът е останал в същия си вид. По делото не се съдържат също така и доказателства да са инициирани процедури по реда на  § 27 от ЗИД на ЗТСУ (отм., с оглед обстоятелството, че строежът е реализиран към 1994 год.), респ. по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, видно от писмо на община Несебър, изх. № 92-00-11057/29.09.2005 год.

         Така описаните фактически обстоятелства са аналогично възприети и от административния орган, като са залегнали в констатациите на съставените констативни актове и представляват фактическото основание за издаване на оспорената заповед. В хода на процеса фактите не са опровергани успешно от жалбоподателите.

         Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и 3 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; … … 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Процесният строеж попада в хипотезата на т.1, тъй като видно от заключението на вещото лице във вида, в който е изпълнен строежа – с променени височини на застрояване, в резултат на които съседният калкан са надвишава значително с височина от 3,60 м., това не отговаря на предвижданията на подробния устройствен план. Към момента на извършване на строежа приложимата спрямо него хипотеза е тази на чл.159, ал.1, т.4 от ЗТСУ (отм.).  От друга страна, нарушаването на предвижданията на действащия ПУП представлява съществено отклонение от одобрения проект, което също квалифицира строежът като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3, във вр. с чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ.

         Като е установил правнозначимите обстоятелства, свързани с констатираното несъответствие на изпълнения строеж с предвижданията на подробния устройствен план, началника на РДНСК правилно е квалифицирал строежа като незаконен и е приложил съответната  последица на закона, като е издал процесната заповед за премахването му. В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган по реда на делегиране на правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствената процедура, правилно е приложен материалния закон и е съобразена с целта на ЗУТ.

         Ответната страна е претендирала заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на процеса следва да бъде присъдено в минимален размер от 150 лв.         Заинтересованите страни Н.Т. и С.Т. също са поискали присъждането на направените по делото разноски, които следва да им бъдат присъдени до документирания размер от 650 лв. Заинтересованата страна Б.А.К. също е претендирал разноските по делото, но такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.Д., Н.П.Д. и М.И.Д.,*** против Заповед № ДК-02-БС-19/09.10.2007 год. на началника на РДНСК – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА Т.П.Д., Н.П.Д. и М.И.Д.,*** да заплатят на РДНСК – Бургас сумата от 150 лв. разноски по делото.

         ОСЪЖДА  Т.П.Д., Н.П.Д. и М.И.Д.,*** да заплатят на Н.Б.Т. и С.А.Т.,*** сумата от 650 лв. разноски по делото.

 

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:…………………..