Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1494  /20.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                    ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С. А. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1314/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „АС ХОТЕЛИ“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес ***-2, чрез адвокат Е.М., е оспорил решение № 74/17.04.2018г., постановено по АНД № 1058/2017г. по описа на Районен съд Царево, с което е изменено наказателно постановление № 02-001273/20.11.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. С наказателното постановление на касатора, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 303, ал.3 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, която съдът е намалил на 1 500 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение, в потвърдителната му част е неправилно и иска съдът да го отмени, а по съществото на спора иска да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде потвърдено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че на 04.09.2017г. хотел „Мерлин”, находящ се в с.Лозенец, община Царево е допуснал до работа на длъжност „барман” непълнолетното лице Г.К.П., ЕГН **********, без необходимото разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С това касаторът е нарушил разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ и е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ.

Фактите изпълващи обективните елементи на състава на нарушението са установени по несъмнен начин. В случая освен справката, съставена от непълнолетния Г.П., от гласните доказателства се установява, че при проверката в 19:20ч., на 04.09.2017г. П.е приготвял напитки за клиенти на хотела на открит бар. При извършена нова проверка в 22:09ч.на същия ден П.е изпълнявал същата дейност. Тези констатирани от проверяващите факти, отразени в протокол № 1808, съответстват на данните посочени в справката, изготвена от самия П., че е нает на длъжност „барман” в осемчасови работни смени, като тази на 04.09.2017г. конкретно е от 16:00ч. до 24:00ч. Нито към момента на проверката, извършена на място в хотела, нито по-късно, когато дружеството е поканено да представи документи в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, не е представено необходимото разрешение. В случая няма съмнение, че такова разрешение липсва и поради факта, че проверяващия орган констатирал нарушението и този, който издава разрешението са един и същ административен орган. 

Съдът е изменил наложената имуществена санкция като е намалил размера в равен на минималния предвиден в закона. Не са налице твърдените в касационната жалба процесуални нарушения. Обстоятелството, че АУАН не е съставен в деня на проверката, т.е. на 04.09., а е съставен на 14.09. не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процедурата. Конкретният административнонаказващ орган, след извършените от него проверки винаги дава възможност на проверяваните от него лица да представят доказателства за недопускането на констатираните нарушения. В процесния случай органът е процедирал по същия начин. Поканил е лицето да представи доказателства и едва след непредставянето на такива, в случая разрешение на „Инспекцията по труда” Бургас относно допускането до работа на лице на възраст над 16, но под 18 години, е съставил акт за установяване на нарушение, който е връчен на Антоанета Игнатова на датата на съставянето му. Същата е представила пълномощно от управителя на „АС ХОТЕЛИ” ЕООД, в което се съдържа изрично волеизявление на упълномощителя Игнатова да го представлява пред Дирекция „Инспекция по труда” Бургас и гр. София, да подава, получава и подписва всякакви документи, включително и протоколи от проверки, актове за нарушения, наказателни постановления и други. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, направена на 13.09.2017г. – един ден преди съставяне на АУАН (л.29 от АНД № 1058/2017г. на Районен съд Царево).

Касаторът твърди, че разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ има специален характер и изисква лично връчване на акта на нарушителя, в конкретния случай на неговия управител. Съгласно тази разпоредба актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.399, 400 и 401.

При анализ на съдържанието на нормата се установява, че законодателят е визирал няколко хипотези на връчване, в случаите, когато нарушителят не се яви.  В процесния случай обаче следва да се приеме, че АУАН е връчен в първата хипотеза – т.е. лично на нарушителя, тъй като извършилият нарушението е юридическо лице и неговият законен представител изрично е упълномощил лице, което да го представлява пред органите на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас с право да получава и подписва актове за установяване на нарушения. За това възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не е допуснато нарушение на посочената разпоредба.

Неоснователно е възражението, според което е нарушен чл.40, ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че след като актът е съставен в офиса на наказващия орган, не е отбелязано качеството на свидетелите и той е съставен по документи, а не по данни на свидетели очевидци, е допуснато нарушение на тази разпоредба. Според касатора нарушена е и разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН е посочен само един свидетел, а разпоредбата изисква да бъдат посочени повече от един свидетели.

Макар да е съставен не в деня и на мястото на нарушението, АУАН е съставен от лица, които са извършили проверката на 04.09.2017г. и непосредствено са възприели извършеното нарушение. Актосъставител е В.И.-Н., а свидетел по акта е Н.К.. Първият юрисконсулт в дирекция „Инспекция по труда”, вторият – главен инспектор в същата дирекция. От съставения по повод извършената на 04.09.2017г. проверка протокол № 1808 се установява, че актосъставителя и свидетеля по акта са част от лицата извършили проверката. Това води до извода, че АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, тъй като лицата, които са го съставили са преки свидетели на извършеното нарушение, а тази законова норма визира случаите, при които не са установени свидетели присъствали при извършването или при устанояването на нарушението. АУАН е съставен на основание чл. 40, ал.1 от ЗАНН в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при извършване и установяване на нарушението. Неоснователно е възражението, според което законът изисква при всички случаи да е посочен повече от един свидетел. Настоящият съдебен състав многократно е имал възможност да посочи, че употребения от законодателя в чл.40, ал.1 от ЗАНН израз „и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението” означава да се посочат възможните свидетели, които отговарят на това изискване. Ако свидетелят е само един, тогава и свидетелят по акта ще е един. Законът е посочил понятието „свидетели” в множествено число за да се заявят в акта свидетелите очевидци, независимо от техния брой. Това обаче не означава, че ако свидетелят е един, и само той е посочен, АУАН ще е съставен при съществено нарушение на процедурата. Според настоящия състав, макар в случая свидетелите възприели нарушението да са повече от един, а в АУАН да е посочен само един от тях, това не е съществено нарушение, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на лицето, нито при недопускането му би се стигнало до друг резултат.

Вярно е че доказателствената стойност на справката, изготвена от непълнолетното лице, не е такава каквато би била доказателствената стойност на същата справка, ако беше съставено от пълнолетно и вменяемо лице. В процесния случай, доколкото лицето е непълнолетно, то действа със съгласието на свой законен представител (родител или настойник), а справката е подписана само от непълнолетния. Фактите обаче, които очертават обективните елементи на състава на нарушението, не са установени от тази справка. Те са установени при проверката, извършена от самите служители на Дирекция „Инспекция по труда”, отразени са в протокол № 1808, а изготвената от непълнолетното лице справка се посочва само до толкова, доколкото да се съпостави с установените от проверяващите факти и да се установи, че те си съответстват.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/17.04.2018г., постановено по АНД № 1058/2017г. по описа на Районен съд Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: