Р Е Ш Е Н И Е

 

   /22.06.2009 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия В.Е. адм.д. № 1312/2007 година.

 

Производството по чл. 215 във връзка  с чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с глава Х  раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Екстра” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102894938, представлявано от Д. Т. - управител против заповед № РД-01-825/26.09.2007 година на кмета на община Царево. С оспорения акт е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП- ПРЗ) по отношение на  поземлен имот (ПИ) с идентификатор 000420,  в местността "Караагач" в землището на село Лозенец, община Царево.

В жалбата се изтъква, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – урегулираният поземлен имот на жалбоподателя е засегнат от плана, без да е получено неговото съгласие, предвидената по плана инфраструктура не съответства на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7), не са извършени съответни инженерно-геоложки проучвания, а предвидените по плана „вилни сгради” са недопустими, предвид отстоянието на имота от морския бряг.

Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва  жалбата, като счита, че не са налице твърдените нарушения.

От заинтересованите страни „Ренесанс” АД – София и Държавата изразяват становище за основателност на жалбата, а „Глобъл инвест” ЕООД – за неоснователност.

След като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган  при съобразяване с целта на закона и приложимите процесуални норми, но в нарушение на материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Одобреният проект за  ПУП-ПРЗ предвижда отреждането на новообразувания УПИ ХХІІІ-420 за „вилни сгради”, с определени устройствени  показатели за застрояване.

Извършеното отреждане е незаконосъобразно. Видно от приетите по делото геодезична и архитектурна експертизи, процесният имот попада изцяло в т.нар. зона „А” по глава ХІІ-а (отм. с ДВ бр.41/2008 година) от  Наредба № 7, в редакцията й  към датата на издаването на оспорената заповед. Съгласно чл.48в ал.4 от Наредба №7, в тази зона е допустимо единствено строителството на обекти за хранене, за спорт, за развлечения и на обекти с лечебно-оздравително предназначение. Извършено отреждане на имота за обекти, извън посочените, обуславя незаконосъобразността на заповедта и като правна последица - нейната отмяна.

Отделно, в одобрения проект не е извършено геодезично проучване на терена и съгласуване на инвестиционното намерение със съответните държавни органи, въпреки установените и неоспорени от страните значителни по обем свлачищни процеси в имота, което е нарушение на чл.108 ал.2 във връзка с чл.128 ал.6 от ЗУТ. Не са налице и необходимите при одобряването на ПУП – ПРЗ планове за идейна вертикална планировка и транспортно – комуникационна схема – нарушение на чл.48 ал.2 т.3 и т.4 б.”к” от Наредба № 8/2001 година за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.

В плана е предвидено, че достъпът до имота ще се осъществява по пешеходна алея. От графичната част на плана, обаче, е невъзможно да се установи дали подходът се осъществява по алея или посредством улица, защото в съответните приложения  подходът е обозначен като улица с две ленти за движение. Предвидено е, също така, при изграждането на този подход да се отнеме площ от североизточната част на УПИ І-915, собственост на жалбоподателя. Това предвиждане е в нарушение на чл.15 ал.3 от ЗУТ, предвид изрично изразеното несъгласие на този субект с разработвания проект (лист 31 и 38-39).

С оглед на установените закононарушения, заповед № РД-01-825/26.09.2007 година на кмета на община Царево следва да бъде отменена, а на жалбоподателя присъдени разноските по делото в размер на 2280 лева – за внесена държавна такса и депозити за вещи лица по двете приети експертизи. По делото не са представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което в тази част претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложените мотиви, оспорената заповед следва да се отмени  като незаконосъобразна, затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 132 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-825/26.09.2007 година на кмета на община Царево.

 

ОСЪЖДА община Царево за заплати на „Екстра” ЕООД – гр. Бургас с ЕИК по БУЛСТАТ 102894938, представлявано от Д. Т. – управител, разноските по делото в размер на 2280 лева – за внесена държавна такса и депозити за вещи лица.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: