Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  298             23 февруари 2018  година           град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир Христов

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                    2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Й. Б.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 130 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.А.Р. *** против решение № 170 от 28.11.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 492/2017г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 4686/11.08.2017 г. на главен инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен  контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура”- София, с което на касатора, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата/ЗП/ вр.чл.37, ал.1, т.1 Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65/2001 г., Наредба №11/2001 г., наредбата/, на основание чл.53, ал.1 т.2 ЗП,  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00/три хиляди/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В касационната жалба излага доводи, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.

 Ответникът по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд –Айтос да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд - Айтос, с решение № 170 от 28.11.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 492/2017 г. по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № 4686/11.08.2017 г. на главен инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен  контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура”- София, с което на касатора, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” ЗП вр.чл.37, ал.1, т.1 Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на основание чл.53, ал.1 т.2 ЗП,  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че И.А.Р. е извършил описаното в АУАН и НП деяние в нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” ЗП вр.чл.37, ал.1, т.1 Наредба № 11 от 03.07.2001 г., за което бил законосъобразно санкциониран на основание чл.53, ал.1 т.2 ЗП.

Санкцията е наложена на И.А.Р. за това, че на 19.07.2017 г. управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство /ППС/ с пет оси, състоящо се от МПС с 2 оси, марка „Волво”, модел „ФХ12 4х2Т”, рег. № ****и полуремарке с 3 оси, с рег. № ****, натоварено със зърно по път I-6, км 473+500, за което било установено при проверката, че е извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 ДР  Наредба № 11 от 3.07.2001 г., респективно тежко по чл.3 от с.н., без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от наредбата. При проверката е извършено замерване на ППС, в резултат на което са направени две констатации, описани подробно в АУАН, а именно, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос е 12.675 тона при максимално допустимо натоварване 11.5 тона, съобразно чл.7, т.4, б „а“ от Наредба №11/2001 г. и че сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 29.310 тона при максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, т.3, б.“б“ от с.н. Издадена е кантарна бележка №2232/19.07.2017г./л.11 от анд №492/2017 г./, отразяваща показанията на електронната везна при замерване теглото на ППС ос по ос и на цялата маса на ППС. Затова на касатора е съставен АУАН, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателното постановление.

Основните възражения в касационната жалба са, че е налице несъответствие между описанието на  нарушението и правната му квификация в НП, че същото е несъставомерно. Касаторът счита, че неправилно е ангажирана отговорността му на посоченото в НП правно основание, тъй като той не е собственик на управляваното ППС и че за това нарушение е предвидено наказание за водачите в чл.177, ал.3 ЗДвП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

          Установената от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и не се оспорва от жалбоподателя, поради което настоящият касационен състав я споделя изцяло. Правилно е изяснена фактическа обстановка, съответни на която са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение. 

Безспорно се установява, че касаторът е управлявал ППС и след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредба №11/2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на наредбата, в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Нарушението е описано детайлно в АУАН и в НП и правилно квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган. Районният съд е изложил обстойни мотиви за съставомерността на деянието, изследвал е задълбочено понятията „извънгабаритни“ и „тежки“ превозни средства и изводът му за липса на нарушение на материалния закон е правилен и обоснован.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание, тъй като той не е собственик на управляваното от него ППС. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП е всяко лице, което фактически нарушава така установената забрана като извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е собственик на ППС или има качеството на превозвач. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 Наредба №11/2001 г., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец, като същото следва да съпътства ППС. Последното се потвърждава и от санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица - нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Ето защо касаторът е от кръга на субектите на нарушението.

Неоснователно е и възражението, че е следвадо да бъде приложена разпоредбата на чл. 177, ал.3 ЗДвП. В случая един от признаците от обективна страна на осъществения състав на административно нарушение е управлението на извънгабаритно ППС без съответното за това разрешение.       Тази особеност на изпълнителното деяние е причина, правнорелевантните в случая факти, да не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 177, ал.3 ЗДвП, а под хипотезата на чл. 53, ал.1 ЗП, въз основа на която правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Аргумент в подкрепа на извода, че в случая намира приложение ЗП е обстоятелството, че този закон е специален по отношение ЗДвП. Това е видно от чл. 1, ал. 1 ЗП, съгласно който с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България.

По изложените съображения, при липса на касационни основания за отмяна, оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХIV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 28.11.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 492/2017 г. по описа на Районен съд - Айтос.

Решението е окончателно.

                          

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                

 

                                                   2.