Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

813

 

гр. Бургас, 08. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 130/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след постановено решение № 285/12.01.2015 г. по адм. дело № 13395/2014г. по описа на ВАС, Второ отделение, с което е отменено решение на Административен съд Бургас, VІІ състав, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Образувано е по жалба на Й.С.Д.,***, срещу заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013г. на началника на РДНСК - Югоизточен район (ЮИР), с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда със сутерен и стопанска сграда”, разположен в УПИ ХVІІ-общ. (за коригирано дере, озеленяване и трафопост) и частично в УПИ ХІХ-765, кв.44, по плана на гр.Каблешково, община Поморие, изпълнен от Д..

Жалбоподателят твърди, че сградата е изградена преди 1987г., а след това са й правени само текущи ремонти, поради което е търпим строеж по смисъла на по §16 от ЗУТ и на §127 от ПЗРЗИД на ЗУТ и следва да бъде узаконена. Поддържа, че неправилно е прието, че се касае за един строеж, тъй като са два строежа – жилищна сграда, като строеж на основно застрояване и стопанска сграда, като строеж на допълващо застрояване. Представя писмени доказателства, ангажира гласни доказателства и иска допускане на съдебно-техническа експертиза. С жалбата се иска от съда да отмени оспорвания акт.

В съдебно заседание, при повторното разглеждане на делото, жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв. Д. К. С. ***, като поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й. Представя писмена защита в която подробно развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Не претендира разноски.

Ответната страна – началникът на РДНСК – Югоизточен район (ЮИР), чрез надлежно упълномощения представител юрисконсулт Й.Т.А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира допълнителни писмени доказателства, съгласно указанията на ВАС. Представя писмени бележки по съществото на спора. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на заповедта, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Административен съд Бургас, ХІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената в цялост административна преписка се установява, че в административното производство работна група при „ТСУ“ на община Поморие е съставила Констативен акт № 3/24.01.2008г. (лист 16-18 от делото на Административен съд Бургас, VІІ състав), за извършена проверка на строеж „Двуетажна жилищна сграда с изба и стопанска сграда”, находящ се в гр.Каблешково на ул. „Марица“ № 28, кв. 44, разположен в УПИ ХVІІ-за коригирано дере, озеленяване и трафопост. Посочено е, че поземленият имот е собственост на кметство Каблешково, община Поморие, а строежът е собственост на Й.С.Д.. Констатирано е, че за него няма издадени никакви строителни книжа, а е изпълнен в периода 1989-2007г. и представлява двуетажна жилищна сграда с изба и стопанска сграда, долепена до основната сграда, като са посочени и техните параметри. Отразено е също, че двете сгради са завършени и се ползват по предназначение. Строежът е изпълнен по стопански начин, без одобрени строителни книжа и е пета категория.

Като неоспорено писмено доказателство е прието и констативен акт № 48/16.02.2011г. (лист 10-11 от делото на Административен съд Бургас, VІІ състав), в който е допълнено, че процесният строеж не съответства на влязъл в сила ПУП, съгласно който теренът е предвиден за коригирано дере, озеленяване и трафопост.

Първият акт бил съобщен на осн. § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение, а за втория е извършено отбелязване, че нарушителят е отказал да го получи, удостоверено с подписите на двама свидетели, поради което съдът приема, че връчването му е извършено по установения в закона ред.

Предвид установените факти, началникът на РДНСК – ЮИР е издал оспорената заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013г. на началника на РДНСК ЮИР (лист 7-9 от делото на Административен съд Бургас, VІІ състав), с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда със сутерен и стопанска сграда”, разположен в УПИ ХVІІ-общ. (за коригирано дере, озеленяване и трафопост) и частично в УПИ ХІХ-765, кв.44, по плана на гр. Каблешково, община Поморие, изпълнен от Й.С.Д.. В мотивите към заповедта органът е приел, че строежът е изпълнен в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.182 от ЗУТ, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Заповедта е изпратена на адресата с писмо с изх. № 66-00-180/07.03.2013г. (лист 6 от цитираното дело), но ответникът не ангажира доказателства за датата на която е получена от жалбоподателя, поради което съдът приема, че е оспорена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. В.В. А.-Д. се установява, че с нотариален акт от 1993г. Й.С.Д. е придобил в собственост по силата на договор за дарение от своите родители 1/2 ид. част от парцел ХІV-765 в кв.44 по плана на гр.Каблешково, с площ от 880 кв.м. През 2007г. е одобрено частично изменение на ПУП за този имот, който е бил разделен на две части: УПИ ХІV-765 и ХІХ-765, вторият собственост на жалбоподателя, в който попада и част от процесния строеж. Установява се също, че за територията, където се намира строежът са приемани както следва: регулационен план от 1919г., регулационен план от 1966г., регулационен и застроителен план от 1992г., който действа и понастоящем. От заключението на експерта се установява, че от по-голямата част от имот пл. № 765 (приблизително 2/3) е обособен парцел ХІV-765, а западната част на имота (приблизително 1/3) е придадена към парцел ХVІІ-общ. с отреждане „за коригирано дере, озеленяване и трафопост“. Във връзка с искане на Й.Д. за издаване на удостоверение за търпим строеж, от 2008г. е провеждана разработка за изменение на ПУП, по която Общинският експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) е издал няколко противоречиви решения, но като краен резултат изменението на ПУП не е одобрено. В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че на място не са установени реализирани мероприятия по корекцията, при което следва да се приеме, че ПУП, който е одобрен през 1992г., не е приложен към момента на издаване на процесната заповед. Така приетото заключение не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно дадено от експерт с необходимата компетентност.

Съдът не обсъжда показанията на св. С.А.Г., тъй като ги счита за недопустими на основание чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, доколкото с тях се цели да се опровергае съдържанието на официален документ - Констативен акт № 3/24.01.2008г. относно установената/ите година/и на изграждане на обекта, който е предмет на оспорената заповед.

При първото разглеждане на делото, решаващият съд, след като е изяснил фактическата обстановка е отхвърлил жалбата, като е приел, че заповедта е законосъобразна. При осъществено касационно обжалване, с постановеното решение № 285/12.01.2015 г. по адм. дело № 13395/2014г. ВАС е върнал делото за ново разглеждане поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране на релевантни за производството доказателства, като са дадени съответните указания.

При повторното разглеждане на делото и в изпълнение указанията на Върховния административен съд, съдът е приел като неоспорени писмени доказателства заповед № РД-13-380/26.11.2012г. и заповед № РД-15-0025/13.02.2013г. на началника на дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). От първата заповед се установява, че началника на ДНСК е предоставил правомощия на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) да издават заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях (т.1 от цитираната заповед), а от втората се установява, че инж. В.П.Р. е надлежно оправомощена от началника на ДНСК да изпълнява длъжността началник на РДНСК-ЮИР до назначаване на титуляр на незаетата длъжност, но не повече от шест месеца. От двете заповеди следва извод, че подписалият „за началник на РДНСК - Югоизточен район” инж. В.Р. е разполагала с времева и материална компетентност да издаде оспорената заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013г.

При новото разглеждане на делото, съдът не констатира разлика в установените факти и тези въз основа на които е постановено отмененото съдебно решение при първото разглеждане на делото. След изпълнение на задължителните указания дадени от ВАС и изясняване на посочените релевантни факти, чрез събраните доказателства при новото разглеждане на делото, не се обосновава правен извод, който да е различен от формирания при първото разглеждане на делото.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № РД-13-380/26.11.2012г. и заповед № РД-15-0025/13.02.2013г., издадена от овластения по чл.225, ал.1, във вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ началник на ДНСК – София и в изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В мотивите към заповедта органът е посочил, както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж, извършен без съответствие с действащият ПУП, без одобрен проект и строително разрешение, така и правните основания за издаването - чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като е съобразил, че заповедта е издадена и на осн. §126 от ЗИД на ЗУТ (Обн. ДВ бр.82/2012г.), предвид категорията на строежа и настъпилата законодателна промяна.

Заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона.

От съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено, че процесният обект представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а именно такъв извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и без необходимите строителни книжа – без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се установяват по безпротиворечив начин и от събраните в съдебното производство доказателства. За да намери приложение законовата норма, посочена като основание за издаване на спорната заповед, е необходимо да са осъществени елементите на нейния фактически състав.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В съдебното производство не се събраха доказателства да са съставени и да съществуват в правната действителност одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строежа за описания в оспорената заповед обект, като и не се установи последният да е съответен на предвижданията на действащия ПУП. От заключението на вещото лице, което кореспондира с приложените скици, се установи, че процесният строеж попада в по-голямата си част в парцел ХVІІ-общински с отреждане „за коригирано дере, озеленяване и трафопост“. Следва извод, че след като в плана няма отреждане „за жилищно строителство“ по отношение на този имот, то е налице очевидно противоречие с действащия ПУП. Този извод се подкрепя и от установеното от заключението на експерта, че описаният в заповедта строеж попада и върху регулационната линия на парцел ХVІІ-общински и УПИ ХІХ-765.

Съдът приема, че описания в оспорената заповед строеж е от пета категория, като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, съгласно която, когато части от строежи попадат от един критерии в определена категория, а по друг - в по висока, те се категоризират в по-високата категория. В този смисъл съдът споделя възраженията на представителя на ответника, че критериите за преценка на категорията на строежа следва да са функцията и разположението на строежа. От доказателствата по делото съдът еднозначно формира извод, че описаната в заповедта стопанска сграда е функционално свързана с жилищните помещения, тъй като покривът й се използва за тераса на жилищните помещения (последното е видно и от снимковия материал – Приложение № 1, което е част от заключението на вещото лице). Т.е. единият обект – „стопанска постройка“, който е към другия обект - „двуетажна жилищна сграда със сутерен“, не само е допрян до жилищната сграда, но е и приобщена като част от нея. С оглед на особеностите на строежа и доколкото реализираното строителство е довело до увеличаване на застроената площ в хоризонтален план, то съдът счита тази стопанска постройка е пристрояване към жилищната сграда. Този извод на съда се подкрепя от заключението по приетата експертиза при първото разглеждане на делото. От последната се установи, че строежът е един, конструктивно състоящ се от две части, допрени една до друга и функционално свързани помежду си. Това е така, тъй като стопанската постройка е изпълнена на две нива, като горното ниво е свързано със сутерена на жилищната сграда и се ползва за складово помещение. Т.е. предназначението на тази част от строежа (стопанската постройка), представлява складово помещение. Съобразно действащите правни норми задължително е необходимо всяко жилище да има складово помещение. В този смисъл е чл.40 ал.1 от ЗУТ, според което всяко жилище трябва да има складово помещение, което в случая се установи, че е извън жилището. Следователно акцентирайки на пространствената свързаност на процесния строеж с жилищните помещения, както и на неговото функционално предназначение, то стопанска постройка представлява пристройка, поради което съдът не я квалифицира, като сграда от допълващото застрояване.

В случая се установи, че за строежа не са налице строителни книжа и не отговаря на предвиждания на ПУП, което се отнася както за двуетажната жилищна сграда със сутерен, така и за свързаната с нея стопанска постройка. По изложените съображения съдът приема, че строежът изцяло е пета категория. Последното е изцяло в интерес на жалбоподателя, а и формира извод, че са неоснователни неговите възражения за наличие на два обекта от различна категория. В този смисъл и цитираната от представителя на жалбоподателя съдебна практика е неотносима към спора.

По отношение приложението на §16 от ПР на ЗУТ, респ. §127 ПЗРЗИД на ЗУТ съдът приема следното:

Твърдението на жалбоподателя, че строежа е търпим, е неоснователно.

От една страна се установи, че сградата е построена в период от 1989г.-2007г., т.е. след 7 април 1987г., според §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е започнал преди 31 март 2001г. по §127 от ПЗРЗИД на ЗУТ.

За да е търпим строежа, освен изграждането, т.е. завършването на строежа да е преди посочените дати, следва да се установи още една кумулативна предпоставка, която е посочена алтернативно в разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, респ. в §127 от ПЗРЗИД на ЗУТ: строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, т.е. към 2007г., или да е допустим съгласно уредбата на ЗУТ.

Строежът, предмет на оспорената заповед, не отговаря на нито една от алтернативните предпоставки за приложение на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ПЗРЗИД ЗУТ, който извод се подкрепя от заключението на вещото лице. Дори строежът да е изграден през 1986г., което твърдение на жалбоподателя съдът приема за недоказано в процеса, то той не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, тъй като действалия към 1986г. план е одобрен през 1966г., съгласно който отнетите части на имот пл.№ 110 в западната част на парцела с триъгълна форма, в една от които се намира по-голямата част от процесния строеж са без конкретно предназначение. Едва с плана от 1992г. те получават предназначението си „за коригирано дере, озеленяване и трафопост“. Тези части не са били отредени „за жилищно строителство“. Същевременно се установи, че строежът попада и върху регулационната линия, което също е в противоречие с регулационния пан от 1966г., когато са действали ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) Не се установи да са спазени и отстоянията от вътрешните регулационни граници със съседни парцели.

Следва извод, че строежът не е допустим, както по нормите на ЗТСУ (отм.), така и по тези на ЗУТ. Фактът, че ПУП не е приложен, не променя извода на съда, доколкото нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ постановява да има несъответствие именно с предвижданията на ПУП, а не с приложения ПУП.

С оглед на горните мотиви съдът приема за неоснователни доводите на представителя на жалбоподателя, развити в писмената защита. Неоснователни са и възраженията, че строежът е „временен“ по смисъла на чл. 49-52 от ЗУТ, като и че разпореденото премахване на строежа не е съобразено с целта на закона – с оглед принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Не се установи да са изпълнени предпоставките на чл. 50, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗУТ, тъй като строежът надвишава застроената площ, която е регламентирано да е до 60 кв. м., доколкото не се спори, че е на два етажа. Същевременно следва да се съобрази, че макар одобреният през 1992г. ПУП да не е приложен към момента на издаване на процесната заповед, то предназначението на имота - парцел ХVІІ-общински, в която попада строежа в по-голямата си част, е с отреждане „за коригирано дере, озеленяване и трафопост“. Последното обосновава извод, че оспорваната заповед е съобразена изцяло с целта на закона, тъй като съгласно чл. 8, т.1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за … общественообслужващи функции,…за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Именно с цитираното предназначение по ПУП е и парцела, в който е изграден по-голямата част на строежа по процесната заповед.

По изложените съображения съдът приема, че оспорваната заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за премахване на строежа и е законосъобразна, а жалбата на Й.С.Д. против нея, следва да се отхвърли като неоснователна.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.Д.,***, срещу заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013г. на началника на РДНСК - Югоизточен район.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: