Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     1497              /20.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                     ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С. А. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1309/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „АЛЛЕС СТРОЙ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, ***, представлявано от Н.Т.А., чрез адвокат С.С., с адрес ***, партер, е оспорил решение № 501/20.04.2018г. постановено по АНД № 772/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0001608/05.01.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. С наказателното постановление на касатора, в качеството на работодател, за нарушение на чл.199, ал.1 вр. с чл.199 б, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 61, от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл.4, ал.3, т.9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, която съдът намалил на 1 500 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде потвърдено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че на 17.08.2017г. на строителен обект „Саниране на бл.38, ж.к.Славейков гр.Бургас” е допуснал работници на дружеството, както и работници на „КСМ строй” ООД да използват рамково строително скеле при полагане на външна топлолизолация (при работа на височина), разположено от западната страна на сградата, което не отговаря на установените изисквания за осигуряване на безопасност при работа на височина за предотвратяване на падания и за предпазване на работещите от нараняване. В конкретния случай не са били поставени защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно и средно перило за ръце или чрез еквивалентно, алтернативно решение (парапети), с което са изложени на риск здравето и живота на работещите. С това деяние касаторът е нарушил чл. 199, ал.1 във вр.с чл. 199 б от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл.4, ал.3, т.9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. На основание чл.413, ал.2 от КТ за това нарушение на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., намален от районния съд на 1 500лв.

Касаторът не оспорва извършеното нарушение. Няма спор по отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното производство. Касаторът твърди, че при налагане на наказанието административнонаказващият орган изкуствено е разделил скелето на сградата на три части – северна, източна и западна. Счита, че в случая се касае за едно нарушение, за което следва да бъде наложено едно наказание. Според касаторът конструктивно скелето е едно, тъй като е било заземено в двата му края.

Възраженията на касатора са неоснователни. Административнонаказващият орган е възприел скелето като три отделни строителни скелета, позовавайки се на протоколи за приемане на строително скеле, съставени през м. март, април и юни 2017г. от техническия ръководител на дружеството-касатор, касаещи именно санирането на бл.38 в ж.к. Славейков, гр.Бургас. Протоколите са съобразени с изискванията на чл.168 и чл.215 от Наредба № 7, както и чл.16, т.1ж и чл.88, ал.1 от Наредба №2 и отразяват извършен оглед на монтираното скеле, с направено заключение, че скелето отговаря на изискванията и се разрешава неговото ползване. Именно в тези протоколи самият работодател, чрез негово длъжностно лице, описвайки местонахождението на скелето не го отразява като едно скеле на блок 38 в ж.к. Славейков, а като три различни – североизток, югоизток и югозапад. След като самият касатор, макар и по друг повод, е разделил скелето на три части, неоснователни се явяват в конкретния случай възраженията му, че за целите на административнонаказателното производство това скеле следва да се възприема като един обект, при който са нарушени изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Без съмнение това възражение е в интерес на касатора, но то не съответства на събраните по делото доказателства, както и на факти, установени от самия касатор посредством посочените протоколи за приемане на строително скеле.

По логиката на възраженията на касатора, ако той едновременно извършваше саниране на няколко блока в кв.Славейков, визирайки аналогията, която прави с нарушението на чл. 105 от ЗДвП, ще твърди, че скелетата на всички блокове представляват едно нарушение на чл. 199,ал.1 и чл. 199б от Наредба №7, което е в противоречие с установените факти.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501/20.04.2018г. постановено по АНД № 772/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: