Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1673                                    09.10.2018г.                         гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На осемнадесети септември                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1305 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.14а, вр. чл.14, ал.3 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М.Д.К., ЕГН-********** и З.К.К., ЕГН-**********, двамата с постоянен адрес: ***, против заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № 0202 РД 01-0035/08.05.2018г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Айтос, с която на основание чл.14, ал.3 от ЗСПД, е наредено М.Д.К. да възстанови неправомерно получената помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД в общ размер от 1`030 лева за точно определени периоди, за децата С. З. К. и К. З. К.. В жалбата се твърдят съществени нарушения на административно производствените правила – неизясняване на фактическата обстановка, неправилно приложение на материалния закон, липса на мотиви. Иска се заповедта да бъде отменена изцяло. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат П.К. ***, искат отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и ангажират доказателства, включително извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират съдебно-деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Айтос, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, но ангажира писмено становище по оспорването. Представя административната преписка.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата, същата е подадена директно пред съда, в рамките на предвидения за това процесуален срок от М.Д.К. и и З.К.К.. Оспорената в настоящото производство заповед е с адресат М.Д.К., поради което за същата е налице правен интерес от обжалването. З.К.К. не е адресат на заповедта независимо, че е съпруг на К. и за него не е налице правен интерес от оспорването й. По тази причина, подадената жалба от негово име е недопустима на основание чл.159, ал.4 от АПК и следва да се остави без разглеждане, като производството се прекрати спрямо този жалбоподател.

От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-А/911/30.03.2017г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД, М.К. е декларирала необходимата и изискуема информация, като е представила и визираните в заявлението документи, с цел получаване на месечни помощи за децата си С. З. К., ЕГН-********* и К. З. К., ЕГН-**********. Към заявлението са приложени:

·               Удостоверение №1/14.03.2017г. за брутното трудово възнаграждение на З.К.К. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия за периода март 2016г. – февруари 2017г. (12 месеца).

·               Удостоверение №255/28.03.2017г., издадено от Община Айтос, за получени доходи на М.Д.К. за периода 01.03.2016г. – 02.02.2017г.

·               Удостоверение №1019/28.03.2017г., от което се установява, че детето С. З. К. е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка.

·               Служебни бележки от личен лекар за задължителни имунизации на децата С. З. К. и К. З. К. (л.34).

·               Декларации от 29.03.2017г. на М.Д.К. и З.К.К. за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация и лични данни (л.30).

·               Информация за М.Д.К. от НБД „Население“ (л.35).

·               Информация за доходи относно молба ЗСПД/Д-А-А/911/30.03.2017г. на основание ЗСДП - чл.7 месечна помощ за дете (л.36).

В резултат на сезирането, директорът на ДСП-Айтос издал заповед № ЗСПД/Д-А-А/911/03.04.2017г., с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) във връзка с чл.7, ал.1 от ЗСПД е отпуснал на М.Д.К. месечна помощ в размер на 42,50 лева за всяко от децата С. З. К. и К. З. К. за периода 01.03.2017г.-28.02.2018г.

Със заповед №ЗСПД/Д-А-А/911/06.02.2018г. на директора на ДСП-Айтос е допуснато изменение на размера на месечната помощ за децата, който е увеличен до сумата от 45,00 лева за всяко от децата.

Аналогично, за следващият период М.Д.К. сезирала директора на ДСП-Айтос за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование със заявление-декларация вх.№ЗСПД/ДАА/ 961/30.03.2018г. Към заявлението са приложени:

·       Удостоверение №1/14.03.2018г. за брутното трудово възнаграждение на З.К.К. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия за периода март 2017г. – февруари 2018г. (12 месеца).

·       Удостоверение №318/29.03.2018г. (л.81), издадено от Община Айтос, за получени доходи на М.Д.К. за периода 14.03.2017г. – 19.02.2018г. в качеството й на изпълнител в категория общ.възпитатели.

·       Удостоверение №319/29.03.2018г. (л.80), издадено от Община Айтос, за получени доходи на М.Д.К. за периода 01.03.2017г. – 02.02.2018г. в качеството й на секретар.

·       Удостоверение №320/29.03.2018г. (л.79), издадено от Община Айтос, за получени доходи на М.Д.К. за периода 21.03.2017г. – 21.02.2018г. в качеството й на психолог.

·       Служебни бележки от личен лекар за задължителни имунизации на децата С. З. К. и К. З. К. (л.82).

·       Информация за М.Д.К. от НБД „Население“ (л.83).

Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх.№0202-24-00-0915/ 02.04.2018г., ДСП-Айтос е изискала информация от ТД на НАП Бургас за наличие на регистрирани фирми, доходи от трудови и граждански договори, както и доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2018г., декларирани от М.Д.К. и З.К.К.. За същия период е изискана информация за М.Д.К. *** (писмо изх.№0202-08-00-0973/11.04.2018г.) и от Сдружение „Алтернати-ви“, гр.Айтос (писмо изх.№0202-63-00-0974/11.04.2018г. и писмо изх.№0202-63-00-0974/2/18.04.2018г.). В отговор на това от ТД на НАП-Бургас била предоставена информация, че М.Д.К. има подадена годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ с попълнени Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“, Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“ и Приложение №10 „Ползване на данъчни облекчения“; а З.К.К. също има подадена годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ с попълнено Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“.

Община Айтос е издала удостоверение изх.№365/16.04.2018г. (л.42), за доходите на М.Д.К. като секретар за периода 01.03.2016г. – 02.02.2017г. и удостоверение изх.№366/16.04.2018г. (л.42) като изпълнител от категория общ.възпитател за периода 14.03.2016г. – 13.02.2017г.

В отговор на отправените запитвания Сдружение „Алтернативи“, гр.Айтос представило две удостоверения относно получения от М.Д.К. брутен доход, както следва: удостоверение №14/18.04.2018г. за сумата от 990,00 лева по граждански договор №OCAY-15-613/4/10.05.2016г. за периода 01.03.2016г. – 28.02.2017г. и удостоверение №15/20.04.2018г. за сумата от  1`233,00 лева по граждански договори за периода 01.03.2017г. -28.02.2018г. (през април 2017г. са получени 990,00 лева и през октомври 2017г. са получени 243,00 лева).

Със заповед №0202-РД01-0033/19.04.2018г. директорът на ДСП-Айтос разпоредил извършването на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи.

С писмо изх.№0202-08-00-0973/2/23.04.2018г.(л.44) ДСП-Айтос е изискала от кмета на Община Айтос да представи точна информация за брутните доходи на М.Д.К., предвид факта, че са налице няколко такива удостоверения, в които се установява разлика в получените от К. доходи –  №255/28.03.2017г.; №365/16.04.2017г. и №366/16.04.2017г. В отговор е представено писмо изх.№2400-343/1/26.04.2017г., в което изрично се посочва, че удостоверение №255/28.03.2017г. е издадено от Община Айтос. Към писмото е приложено удостоверение №392/25.04.2017г. (л.46) за получените брутни възнаграждения от М.Д.К. в качеството й на старши експерт за периода 01.03.2016г. – 28.02.2017г.

Във връзка със заявление вх.№ЗСПД/Д-А-А/961/30.03.2018г., директорът на ДСП-Айтос е постановил заповед №ЗСПД/Д-А-А/961/27.04.2018г., с която на основание чл.10, ал.1 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД е отказал отпускане на месечна помощ за двете деца с мотиви, че средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава определения в Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ).

За резултатите от извършената проверка бил изготвен констативен протокол №30-41102/30.04.2018г. Установено било, че по заявление-декларация вх.№ЗСПД/Д-А-А/911/30.03.2017г. К. е декларирала, че е осигурена и представя удостоверение за получен брутен доход изх.№255/28.03.2017г., а съпругът З.К.К. представя удостоверение №1/14.03.2017г. Не са декларирали други доходи. На 30.03.2018г. , след изтичане периода на посоченото заявление, К. подала ново заявление, като представила три удостоверения от Община Айтос за брутен доход – едно за доход от основна работа, едно за доход от втори трудов договор и едно по граждански договор. След получаване на информация от ТД на НАП-Бургас и Община Айтос било установено, че за периода 01.03.2016г.-28.02.2017г. К. не е декларирала доходи от граждански договор в  размер на 11730,00 лева. Установено било още разминаване в дохода, получен през февруари 2017г. – в удостоверение №365/16.04.2017г. е посочен доход 954,57 лева, а в удостоверение №255/28.03.2017г. – 853,93 лева. От Община Айтос било издадено удостоверение №392/25.04.2017г. (л.46) за получено брутно възнаграждение от М.Д.К. в качеството й на старши експерт за периода 01.03.2016г. – 28.02.2017г. в размер на 11`037,83 лева. Отделно от това К. получила от Сдружение „Алтернативи“ брутен доход за февруари 2017г. в размер на 990,00 лева, които също не е декларирала в посоченото заявление за 2017г. При съобразяване на така събраната информация се установява, че семейство К. нямат право на семейни помощи за деца по смисъла на чл.4а от ЗСПД, тъй като средномесечния доход на член от тяхното семейство за предходните 12 месеца е по-висок от дохода, определен в ЗДБРБ. Като заключение е посочено, че К. следва да възстанови сума в размер на 1`030,00 лева, която е получила недобросъвестно, заедно със законоустановената лихва. Констативният протокол бил връчен на К.  на 30.04.2018г., като в същия е записано, че проверяваното лице има право на писмени възражения пред директора на ДСП-Айтос в тридневен срок от връчването му.

В представените възражения вх.№30-41102/1/03.05.2018г. (л.50) се излагат обяснения относно недеклариране на сумите, които К. е получила като брутно възнаграждение по гражданския договор с Община Айтос и от Сдружение „Алтернативи“. Възразява срещу установената разлика в брутното възнаграждение за февруари 2017г. по представените от Община Айтос удостоверения и излагат доводи как следва да се формира посоченото брутно възнаграждение. Сочи липса на мотиви защо се отхвърлят/респективно приемат за база на изчисленията различни удостоверения, издадени от Община Айтос. Твърди, че във взетото предвид удостоверение за брутни доходи са включени суми, които реално жалбоподателката е получила в друг период. Прави се изявление, че административният орган се позовава на норма, която е нова и няма обратно действие, поради което същата е неприложима към конкретната ситуация. Във възраженията се посочва, че в хода на извършената проверка не е извършена такава на другия съпруг, който упражнява свободна професия и е самоосигуряващо се лице, като се развиват съображения как в този случай се формира брутен доход. Към възраженията е приложено актуализирано удостоверение изх.№3/03.04.2018г. (л.56) за брутния доход на З.К., разпределен по месеци, за проверявания период март 2016г.- февруари 2017 г.

На основание чл.14, ал.3 от ЗСПД във връзка със заповед №00202-РД01-0033/19.04.2018г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени семейни помощи и констативен протокол №30-41102/30.04.2018г., директорът на ДСП-Айтос издал заповед №0202РД01-0035/08.05.2018г., с която е наредил М.Д.К. да възстанови неправомерно получената помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-А/911/ 30.03.2017г. и заповед № ЗСП/Д-А-А-911/03.04.2017г. на директора на ДСП-Айтос за отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 85,00 лв. месечно за срок от 01.03.2017г. до 31.12.2017г. и в размер на 90,00 лв., за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2018г., съгласно заповед № ЗСПД/Д-А-А/911/ 06.02.2018г. за децата С. З. К. и К. З. К. в общ размер на 1`030,00 лева. Заповедта е връчена на съпруга З.К.К. на 15.05.2018г.

Недоволна от така постановената заповед, жалбоподателката К. атакува същата с доводи за съществено нарушение на административно производствените правила, като в тази връзка е цитирана практика на ВАС. Сочи, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, което от своя страна е произнасяне на административния орган при несъответствие с целта на закона „…т.к. административния орган не следва да тълкува и прилага закона в ущърб на съответната категория правоимащи лица.“ Изложени са разсъждения във връзка с твърдяната недобросъвестност на К. относно деклариране на всички получени доходи. В този смисъл, жалбоподателката твърди, че извършената проверка е необективна и изводите на административния орган са изцяло неправилни.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № 0202 РД 01-0035/08.05.2018г. е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материално и процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Мотивите за този извод са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПД, която норма определя, че случай на установена недобросъвестност и в случаите по чл.6, ал.9, чл.6а, ал.7, чл.6б, ал.4, чл.8в, ал.6 и чл.10а, ал.6 директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва.

Специалният закон, а именно ЗСПД, не въвежда изисквания относно формата, в която следва да се постановяват актовете на съответната администрация, с която се прилагат мерки за закрила на детето. В този случай относно формата приложими ще са изискванията, въведени от чл.59, ал.2 от АПК, като между страните не се спори, че процесната заповед е индивидуален административен акт.

Предвид релевираните в жалбата твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с издаването на процесната заповед, съдът счита, че такива не са налице.

На първо място в жалбата се сочи, че в съдържанието на заповедта липсва информация по какъв ред и пред кой орган следва да се обжалва същата. Жалбоподателят твърди, че макар съгласно практиката на ВАС такова нарушение да се приема за несъществено, именно поради подобна липса на информация той подава жалбата директно пред съда. Видно от абзац трети отдолу нагоре на последната страница от заповедта (стр.3) изрично е посочено, че „Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й“. В този смисъл, макар да не е посочено пред кой орган следва да се подаде жалбата, реда в АПК е достатъчно ясен и подробен, поради което правото на защита на жалбоподателката не е нарушено.

Като следващо нарушение жалбоподателката счита, че в процесната заповед не са изложени мотиви от административния орган във връзка с подадените от нея писмени възражения срещу констативен протокол №30-41102/30.04.2018г. Твърдението не е съобразено със съдържанието на обжалваната заповед. Още във втория абзац на частта „Мотиви“ административният орган е изложил съждения относно посочените възражения и приложените към него данъчни декларации. Фактът, че тези разсъждения не съвпадат със същите на жалбоподателката не означава, че те липсват изцяло. В този смисъл не се установява твърдяното в жалбата нарушение на чл.35 от АПК, (Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.), поради което цитираните многобройни решения на ВАС във връзка с нарушението на тази норма е неотносимо. Отделно от това в жалбата се твърди, че административният орган е бил длъжен да извърши допълнителна проверка на твърдяните във възраженията факти и обстоятелства. Съгласно нормата на чл.14, ал.1 от ЗСПД при писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. Следователно, законодателят е дал възможност на административния орган да извършва подобни проверки в условията на оперативна самостоятелност. Директорът на ДСП-Айтос е преценил от подадените за следващия период документи, че е възможно да е налице несъответствие в доходите на К., поради което е предприел съответните действия за събиране на информация и извършване на проверка именно в условията на оперативна самостоятелност, без да е обвързан от твърденията и исканията на К. в представените от нея на 03.05.2018г. възражения.

Изявлението в жалбата, че страната е била лишена от правото на запознаване с доказателства по административната преписка по смисъла на чл.34 от АПК, не отговаря на извода, който може да се направи от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗСПД за резултатите от проверката длъжностното лице по съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция „Социално подпомагане“. Видно от т.4 на  заповед за проверка №0202-РД01-0033/19.04.2018г., директорът на ДСП-Айтос изрично е разпоредил екземпляр от констативния протокол да се връчи на проверяваното лице в 7-дневен срок от съставянето му. От съдържанието на посочения вече констативен протокол безспорно се установява, че в него са описани всички действия, които административният орган е предприел по събиране на информация във връзка с брутните доходи на семейството на К.. Според нормата на чл.34, ал.1 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки(…). По делото липсват доказателства, жалбоподателката или нейния процесуален представител да са формулирали искане в тази насока, което да е било отхвърлено от административния орган, поради което, твърдението за нарушаване на нормата на  чл.34, ал.1 от АПК се явява недоказано.

При така изложените доводи съдът стига до извода, че не е налице отменително основание спрямо оспорения индивидуален административен акт, дължащ се на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не се установява и соченото от К. наличие на отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, изразяващо се в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Оспорва се изявлението на административния орган, че е налице недобросъвестно получаване на социални помощи за деца, като се твърди, че същите остават недоказани от страна на ответника. Съдът не е съгласен с подобно твърдение, като счита, че недобросъвестност от страна на жалбоподателката К. безспорно е доказана. Жалбоподателката релевира възражение, че липсва материално или формално нарушение или неизпълнение на някое задължение, свързано с получаваната социална помощ. Видно от заявление-декларация вх.№ЗСПД/Д-А-А/911/30.03.2017г., както М.К. в качеството на декларатор, така и нейният съпруг З.К. в качеството на втори декларатор, са декларирали знание чрез изписване на думата „Да“ срещу задълженията  по т.15 („Известно ми е, че при промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, се задължавам да уведомя в 30-дневен срок дирекцията „Социално подпомагане“, изплащаща помощта“), т.16 („Известно ми е, че при недобросъвестно получени от мен месечни помощи, включително и при неизпълнение на задължението по предходната точка, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, ще бъда лишен от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година“) и т.19 („Известно ми е, че за неверни данни и обстоятелства, посочени в заявление-декларацията, нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс“) от подаденото заявление и полагане саморъчни подписи.

На първо място не се спори между страните, че М.К. не е декларирала доходи от друга стопанска дейност, получени от Община Айтос  и от Сдружение „Алтернативи“, като същата не е уведомила надлежно ДСП-Айтос за тези доходи и не е изпълнила задължението си по чл.15 от заявлението-декларация.

В жалбата се посочва, че в противоречие на всякаква правна и житейска логика, при изчисляване на дохода по чл.4 от ЗСПД (редакция към 30.03.2017 г.) административният орган се е позовал на удостоверение, изх.№365/16.04.2018г., издадено на по-късен етап от Община Айтос, като липсват мотиви защо не е приел представеното от жалбоподателката удостоверение изх.№255/28.03.2017г. съдът счита, че след изясняване на спорните въпроси, на практика административният орган се е позовал на последното издадено от Община Айтос удостоверение,  а именно удостоверение №392/25.04.2018г., в което са отразени получените брутни трудови доходи по трудов договор но М.К. за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2017г. общо в размер 11`037,83 лева. посоченото удостоверение е официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила. В жалбата се твърди, че административният орган не е изяснил всички факти, които са от значение за издаване на заповедта. Видно от писмо изх.№0202-08-00-0973/2/23.04.2018г. се установява, че директорът на ДСП-Айтос е предприел всички действия в тази насока и именно издаденото удостоверение №392/25.04.2018г. е окончателният отговор относно доходите на Община Айтос.

Това удостоверение, за което в жалбата се претендира, че отразява неправилно разпределението на доходите на К., не е оспорено от жалбоподателката в хода на съдебното производство, поради което то обвързва и съда при разглеждане на настоящия спор.

За изясняване доходите на К. в хода на съдебното дирене е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице, в отговор на поставен въпрос, изрично е посочило, че след извършена справка на ведомостите за работни заплати в Община Айтос, констатираните от експертизата стойности съвпадат с тези, посочени в удостоверение №392/25.04.2018г. (л.46), издадено от Община Айтос. Посочено е още, че К. е получила 1`730 лева по граждански договор с Община Айтос и 990 лева като доходи от извънтрудови правоотношения със Сдружение „Алтернативи“. В заключението на вещото лице се сочи, че общо за анализирания период, размерът по трудови и облигационни правоотношения на К. е 13`757,83 лева.

Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗСПД, доход са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл.103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за интеграция на хората с увреждания. Разпоредбата на чл.3, ал.3 от ППЗСПД предвижда, че брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 На следващо място в жалбата се сочи, че доходът на съпруга на К. – З.К. не е бил предмет на проверка от страна на административния орган. Установявало се от подадените от К. данъчни декларации, че за периода март 2016г.-февруари 2017г. същият е генерирал брутен доход в размер на 4`279,40 лева. Съдът вече изясни, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПД административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при извършването на проверка на брутния доход за отпускане на помощи по реда на чл.7,ал.1 от ЗСПД. Административният орган е приел, че за З.К. са налице доходи от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, но видно от Годишната данъчна декларация (ГДД) на К. (л.59), самият той е определил вида на дохода – посочил е сума в размер 1`040,00 лева с код 306 (доходи от упражняване на свободна професия) и сума в размер на 2`860,00 лева с код 307 (доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения). Посочената данъчна декларация е валидирана от компетентен данъчен орган, поради което за административния орган, издател на обжалваната заповед, няма място за съмнения, че същата отразява вярно разпределението на доходите на З.К.. Няма спор относно реда на определяне на брутното възнаграждение, но самият К. е декларирал посочените суми в данъчната си декларация. Не може да става дума за допусната случайна грешка в ГДД за 2016г., тъй като видно от ГДД за 2017г. (л.66) К. отново е посочил, че неговите доходи са с код 306 и код 307.

Вещото лице е посочило, че З.К. е самоосигуряващо се лице и съгласно ГДД за 2016г. е декларирал брутен доход от упражняване на свободна професия, подлежащ на облагане по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 3`900лева. Съдът не цени този извод поради факта, че вещото лице е следвало да извърши справка в НАП, а видно раздел ІІІ е извършило проверка само в Община Айтос (относно доходите на М.К.) и е направило изводи само на база приложените към преписката доказателства.

Съдът не цени заключението на вещото лице в частта, в която то е определило брутния доход на семейство Костови за разглеждания период, тъй като същото не е имало поставена подобна задача.

 Със заповед №ЗСПД/Д-А-А/911/03.04.2017г. директорът на ДСП-Айтос е разпоредил отпускането на месечна помощ за две деца, която да се изплаща чрез тяхната майка – жалбоподателката М.К.. Основанието за отпускане на помощта е чл.7, ал.1 от ЗСДП, съгласно който месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната. Между страните по делото се спори само семейство Костови към момента на подаване на отпускане на помощта са отговаряли на условието всеки член на семейството да разполага с доход, който е по-нисък или равен на дохода по чл. 4. Съгласно посочения чл.4 от ЗСДП, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 6 и ал. 3, т. 1 и 2 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за  държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за съответната година, но не по-малък от предходната година. Не се спори между страните, че за разглеждания период този доход, определен в ЗДБРБ е бил в размер на 400 лева. Административният орган е установил общ размер на брутните доходи на семейство Костови за периода март 2016г.- февруари 2017г. от 19`203,73 лева, докато по Заявление-декларация от 30.03.2017г. (л.28) М.К. е декларирала брутен доход в размер на 16`394,51 лева за цялото семейство. Разликата в размера на брутния доход се дължи на недекларирането на част от доходи на М.К. от други стопански дейности, както и на част от дохода на нейния съпруг З.К. също от други стопански дейности, които са установени при проверка на подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. В този смисъл средномесечният доход на семейството е 1 600,31 лева, а на член от семейството - 400,08 лева, което надвишава, определения в ЗДБРБ за 2017 г. доход от 400,00 лева.

Както М.К., така и нейният съпруг са поели задължение чрез писмена декларация да декларират пълния размер на брутните си доходи, както и при промяна на същите, независимо дали те ще доведат до по-висок или по-нисък размер на брутния приход на семейството.  В този смисъл неизпълнението на тези задължения обуславя наличие на недобросъвестност при получаване на социалните помощи за деца, а следователно налице са били и предпоставките по чл.14, ал.3 от ЗСДП за издаване на Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ №0202 РД 01-0035/08.05.2018г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос.

По изложените причини жалбата на К. срещу процесната заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143 от АПК направеното от К. искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

 Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК  Административен съд Бургас и на основание чл.159, ал.4 от АПК, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на З.К.К., ЕГН-**********, против заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ №0202 РД 01-0035/08.05.2018г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №1305/2018г. по описа на Административен съд - Бургас в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.К., ЕГН-**********, против заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ №0202 РД 01-0035/08.05.2018г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Айтос

Решението в неговата прекратителна част може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд. В останалата част решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

        

 

 

                                       

                                                                            СЪДИЯ: