РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                 №1757                           дата 16 октомври 2018г.                      гр.Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 17 септември 2018г., в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 1303 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № ФК-163-0272538/23.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, ТК „Краснодар“, бл.2, магазин 4, стопанисван от „Комфиш“ ООД, гр.Бургас, за срок от 30 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

            Жалбоподателят „Комфиш“ ООД счита заповедта за  неправилна и незаконосъобразна, като възразява, че принудителната мярка е наложена преди съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление за твърдяното нарушение, няма мотиви относно продължителността на срока на запечатването. Възразява, че не е извършил вмененото му нарушение, като излага доводи, че същото е извършено от физическо лице, а именно продавач-консултанта в процесния обект. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

            Административният орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско представителство.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е неоснователна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-163-0272538/23.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена на 20.05.2018г. оперативна проверка в търговския обект на жалбоподателя, при която е била извършена контролна покупка на стойност 4лв., заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство. За проверката е съставен Протокол № 0272538/20.05.2018г., в който са описани горните констатации, подписан без възражения. Извършен е разчет на касовата наличност, при който е установена положителна разлика от 10,90лв., за които няма данни са били въведени в касата, т.е. да представляват средства различни от постъпления от продажби. При тези данни административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ относно задължението за регистриране и отчитане извършени  доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от 30 дни.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на  чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: …….....  а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като е налице хипотезата, касаеща нарушение свързано със задължението за фискализиране на продажбата чрез издаване на фискален бон за извършеното плащане. Безспорно е, че търговецът следва да спазва реда за издаване на фискален бон/системен бон за извършените от него продажби, чрез регистрирането им посредством фискалното устройство/интегрирана автоматизирана система.  Контролният орган е констатирал неизпълнение на това задължение, като е установил на място, че при извършена контролна покупка, заплатена в брой, не е бил издаден касов бон. Жалбоподателят по същество не оспорва вмененото му нарушение, респ. не отрича, че не е издал фискален бон при извършената продажба на процесната дата. В този смисъл, безспорно установено е, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, което съответства на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, като при наличието на предпоставките на тази правна норма органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. действа в условията на обвързана компетентност, независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН на търговеца. В тази връзка съдът счете за неоснователно оплакването, касаещо липса на издадено наказателно постановление към момента на налагане на процесната ПАМ. При така действащата към момента правна уредба в ЗДДС двете производства – административното по налагане на ПАМ и администартивнонаказателното по издаване на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издадено НП не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание, а от друга страна упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението е неотносимо към контрола за законосъобразност.

Неоснователно е и възражението, че нарушението е било извършено от служител на търговеца. Налагането на ПАМ е нормативно предвидено единствено спрямо търговеца, осъществяващ дейност в обекта, в който е извършено нарушението, поради което е без правно значение дали нарушението е извършено от служител или управител на дружеството. 

Нормативната продължителност на процесната принудителна мярка е със срок до един месец. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ за период от 30 дни, като административният орган се е позовал на обстоятелството, че създадената организация на работа в обекта позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, което води до невъзможност да се проследяват реализираните обороти, което има значение за регистрацията на търговеца по ЗДДС. На следващо място органът се е позовал на обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност след като търговецът вече е бил наказан за нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС с Наказателно постановление № 327340-F373886/19.03.2018г., влязло в сила на 10.04.2018г., с което е обоснован извод, че е създадена трайна практика по неотчитане на извършваните продажби в обекта. Така изложените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира  несъразмерност.

Останалите оплаквания в жалбата касаят допуснатото предварително изпълнение на мярката, поради което остават извън настоящия контрол за законосъобразност на заповедта по същество.

С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъде присъдени разноските по делото в минимален размер от 100лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Комфиш“ ООД, с адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 63, с ЕИК 102089422  против Заповед № ФК-163-0272538/23.05.2018г. на  началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Комфиш“ ООД, с адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 63, с ЕИК 102089422 да заплати на ТД на НАП Бургас сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: