РЕШЕНИЕ

1665

гр.Бургас, 08.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Стоянка Атанасова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 1301 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на подзаконови нормативни актове, по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Оспорваща страна е прокурор в Окръжна прокуратура Бургас.

Орган, издал административния акт, е Общински съвет Средец.

В изпълнение на чл.188 вр. с чл.181 ал.1 и ал.2  АПК съдът е съобщил оспорването чрез обявление, обнародвано в ДВ на 14.06.2018г. като копие от това обявление е поставено и на определеното за това място в съда и е публикувано на Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединени или встъпили лица по чл.189 ал.2 АПК.

Предмет на оспорване е Наредба за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Средец (Наредбата). Наредбата се оспорва в нейната цялост, както и в частите и по чл.5 и чл.21 ал.2 (текста „или упълномощени от него лица“) и чл.21 ал.7.

В обстоятелствената част на протеста е посочено, че Наредбата е приета с решение № 350/27.02.2013г. по протокол № 23, изменена с решение № 139/27.05.2016г. по протокол № 8 на Общински съвет Средец, въз основа делегацията на чл.21 ал.2 ЗМСМА и урежда отношенията от местно значение на територията на община Средец, посочени в наименованието на подзаконовия нормативен акт. Направени оплаквания отнасящи се до нарушения на правилата по приемане на подзаконовия нормативен акт, както и други оплаквания, касаещи законосъобразността на отделните посочени в оспорването разпоредби. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна Наредба в цялост, както и наред с това се иска отмяна на оспорените конкретни норми, посочени по-горе. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Протестът на прокурора е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Съгласно чл.186 ал.2 вр. с чл.185 и чл.187 ал.1 АПК прокурорът може да оспори пред съда издадените от административни органи подзаконови нормативни актове изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето.

Органът, издал оспорения акт, до настоящия момент не е взел становище по оспорването. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт, както и такова копие от наредбата в актуалната и редакция.

За да се произнесе по законосъобразността на оспорената наредба, съдът взе предвид следното.

Като доказателства по делото Общински съвет Средец е представил заверени преписи от текста на оспорената наредба, заедно с всички материали по преписката. Тези писмени доказателства доказват пред съда приемането на Наредбата и изменението и, както и реда по който това е било осъществено от административния орган.

Съдът в изпълнение на правомощията си по чл.168 ал.1 АПК извърши цялостна проверка относно наличието на основания за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146 АПК. Оспорената Наредба е издадена от материално и териториално компетентен орган -Общински съвет Средец, който съгласно чл.8 от ЗНА  притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е приета при наличието на необходимия кворум на заседанието на Общинския съвет и с необходимото мнозинство. Не се установиха основания за незаконосъобразност на оспорената наредба, извън посочените в протеста на прокурора.

По направените в протеста оплаквания съдът прие следното :

Оспорването на прокурора, отнасящо се до законосъобразността на Наредбата в нейната цялост, се основава на това, че преди внасянето на проекта не е имало проведено обществено обсъждане чрез публикуването му на интернет страницата на институцията. Това оспорване е основателно.

Съгласно чл.26 ал.2 от Закона за нормативните актове (в редакцията му, действала към момента на приемане на Наредбата) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Нормата на чл.26 ал.2 ЗНА е в защита на обществен интерес и е императивна. Същата следва да бъде тълкувана във връзка с чл.77 АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища и предложения.

Съгласно чл.28 ЗНА в приложимата редакция, проекта на нормативния акт заедно с мотивите  респ. доклада се внасят за обсъждане  и приемане от компетентния орган. Съдържанието на мотивите следва да включва причините които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително и финансови, ако има такива. В случая към проекта за Наредбата липсват мотиви за изработването й, които да осигурят реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища. Мотивите следва да дават ясна представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, дали основание на вносителя да направи предложението си. Въпреки дадените от съда указания административния орган не е представил доказателства за спазване на горните законови изисквания, поради което съдът приема, че при приемането на Наредбата са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Налице е основание по чл.146 т.3 АПК за отмяна на Наредбата в нейната цялост.

Независимо от горното съдът намира че оспорването на отделни разпоредби от Наредбата също е основателно, поради противоречието им с материалния закон.

Съгласно чл.5 от Наредбата, продажбата или дарение на куче на лица под 18-годишна възраст се извършва единствено с нотариално заверена декларация от родител или настойник. Разпоредбата е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, а именно с чл.11 от ЗЗЖ, според който визираните сделки се извършват със съгласието на родителя или съответно настойника. След като законът не изисква специална форма за даване на съгласие от родителя и настойника, въвеждането на такова изискване е недопустимо да бъде извършено с наредба на общински съвет.

Съгласно чл.21 ал.2 от Наредбата, въз основа на съставените по нея АУАН се издават наказателни постановления от кмета на общината или упълномощени от него лица. Съгласно чл.47 ал.2 ЗАНН възлагането от кмета на трети лица да издават наказателни постановления е допустимо само когато това е предвидено в съответния специален закон, указ или ПМС. В разглеждания случай чл.70 ал.3 ЗЗЖ и чл.472 ал.5 ЗВМД не предвиждат такава възможност. Налице е общото правило на чл.22 ал.5 ЗМСМА, но то се отнася не до всяко длъжностно лице, а само до заместника на кмета. Затова разпоредбата на чл.21 ал.2 от Наредбата в частта и „или упълномощени от него лица“ е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон.

Съгласно чл.21 ал.2 от Наредбата, който наруши забраната по чл.12 т.1 и 3 се наказва с глоба в размер 100лв., а при повторно нарушение от 200лв., освен ако деянието не представлява престъпление. Състава на административно нарушение е идентичен с този по чл.428 вр. с чл.177 т.3 и 4 ЗВМД, за които нарушения законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер 100лв., без да е предвидил квалифициран състав на нарушението за случаите на повторност. След като обществените отношения, отнасящи се до носенето на административнонаказателна отговорност в описаните случаи, вече са уредени със закон, недопустимо е преуреждането им с наредба на общински съвет. Затова разпоредбата на чл.21 ал.7 от Наредбата е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон.

Предвид основателността на направените оспорвания съдът прие, че на основание чл.193 ал.1 АПК Наредбата следва да се отмени изцяло.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наредба за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Средец, приета с решение № 350/27.02.2013г. по протокол № 23, изменена с решение № 139/27.05.2016г. по протокол № 8 на Общински съвет Средец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Препис от решението да се връчи на страните.

Ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от касационния съд, да се извърши обнародване на решението по начина, по който е била обнародвана Наредбата. В последния случай решението влиза в сила от датата на обнародването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.