РЕШЕНИЕ

№ 1668

гр.Бургас, 08.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Стоянка Атанасова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1300 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е главният директор на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ гр.София (ГДГВА). Този жалбоподател участва в производството лично и чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Д. Димитрова.

Жалбоподател е и Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД гр.Варна. Този жалбоподател участва в производството чрез надлежно упълномощен юрисконсулт С. Ангелова.

Жалбите са насочени срещу решение № 423/30.03.2018г. по АНД № 364/2018г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 45-07-01/03.01.2018г. на главния директор на ГДГВА с което на основание чл.143 ал.3 т.7 и чл.146 от Закона за гражданското въздухоплаване е наложена имуществена санкция в размер 10 000лв. на Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД, като нарушението е преквалифицирано по чл. 143 ал.3 т.7 ЗГВ, а размера на санкцията е намален от 10 000лв. на 7 000лв. В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установено извършването на нарушение по посочения законов текст, но счел за незаконосъобразно квалифицирането на деянието при условията на повторност поради това, че такива обстоятелства и такава квалификация липсват в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление. По-конкретно съдът е изложил мотиви, че описаната по-тежка квалификация на нарушението не може да бъде приета от АНО без такова обвинение да е било надлежно повдигнато с АУАН.

В касационната жалба на главния директор на ГДГВА се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на мотивите на първоинстанционния съд, отнасящи се до основанията, налагащи изменение на обжалваното наказателно постановление. Страната счита, че обстоятелствата, сочещи квалификация повторност на нарушението, са установени от АНО при запознаване с преписката и вземането им предвид не може да наруши правата на наказаното лице, след като то е наясно, че вече е било санкционирано за такова предходно нарушение. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението. Не се сочат нови доказателства.

В касационната жалба на Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД се изразява съгласие с мотивите на обжалваното решение, преквалифициращи нарушението по чл. 143 ал.3 т.7 ЗГВ. Изразява се несъгласие с начина, по който първоинстанционния съд е определил размера на наказанието, като се излагат мотиви за наличието на основания за определяне на санкцията към законовия минимум. Излагат се обективни и субективни пречки и трудности за изпълнение на дадените указания за провеждане на обучение на персонала, както и наличието на заместващи дейности, насочени към намаляване на последиците от неизпълнението. Посочва се и това, че повечето от дадените указания са били изпълнени. Прави се оплакване, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд не е обсъдил тези доводи на жалбоподателя, както и представените доказателства. Прави се и оплакване, че в определения размер санкцията е явно несправедлива с оглед поведението на наказаното лице. Иска се постановената от първоинстанционния съд санкция от 7 000лв. да бъде редуцирана до размер 2 000лв. Не се сочат нови доказателства.

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на двете жалби и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Страните не спорят по фактите, а по произтичащите от тях правни изводи, включително относно начина на приложение на процесуалния закон.

Оплакването в жалбата на административнонаказващия орган е неоснователно. Настоящият съдебен състав приема, че пределите на административнонаказателната отговорност във всеки конкретен случай се определят от акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл.36 ЗАНН е този, без който не може такава отговорност да бъде реализирана. Касационната инстанция напълно споделя изложените в този смисъл мотиви на първоинстанционния съд, като препраща към тях на основание чл.221 ал.2 АПК.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата на привлеченото към отговорност лице. Тези оплаквания се основават на интерпретация на установените по делото факти, според която съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства налага определяне размера на наказанието към установения от закона минимум, съответно обосновава довод за явна несправедливост на наложеното наказание, чийто размер е над средния, предвиден в приложимата административнонаказателна норма.

В резултат на подлежащото на касационна проверка решение, на привлеченото към отговорност лице е наложена имуществена санкция 7 000лв. за извършено административно нарушение по чл.143 ал.3 т.7 от Закона за гражданското въздухоплаване, според която разпоредба се налага имуществена санкция в размер от 2 000лв. до 10 000лв. на летищен оператор, оператор по наземно обслужване, доставчик на аеронавигационно обслужване и авиационен оператор, който в посочения срок не отстрани несъответствията в представения за одобряване пред ГД ГВА план за действия, с цел отстраняване на несъответствия, след извършени одити, инспекции и тестове. Наказателното постановление е основано на факти, явяващи се установени такива неотстранени несъответствия по подробно описани десет пункта. В жалбата се сочат обстоятелства, които се явяват обективни и субективни препятствия за изпълнението на тези от несъответствията, отнасящи се до провеждане на обучения на персонала. Тези несъответствия са обаче само част от установените в наказателното постановление. Затова направените в жалбата възражения, дори да бяха основателни, не могат да обосноват довод за съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наред с непровеждането на обучения жалбоподателят е пропуснал да отстрани несъответствия, които пряко и съществено засягат сигурността на осъществяваните на територията на Летище Бургас дейности. Така например не са извършвани ежемесечни проверки от патрулиращи служители по сигурността в зоната на чек-ин гишетата по т.1 от постановлението с евентуален резултат отнемане на пропуск на служител от ПО, нито проверки за наличен опис на ползвани забранени предмети и лицата, които могат за боравят с тях в КЧ на ЗОД на летището по т.2 от постановлението и др. Множеството неотстранени несъответствия правилно са били разгледани от първоинстанционния съд като основание за налагане на имуществена санкция в размер над средния и наказанието е определено в съответствие с този извод.

Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/30.03.2018г. по АНД № 364/2018г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.