О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 11                 Година 03.01.2018            град Бургас

 

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на трети януари две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 12 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 Образувано е по жалба на „Стефит Про“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 34 против разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № ОП-441-0272082/22.12.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл.186, ал.1, т.1, б“в“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант „Fitholic Restaurant“, находящ се в гр.Бургас, ул.“ Патриарх Евтимий“ № 34 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, за което са посочени четири фактически основания, а именно: 1.при извършена контролна покупка на 1 бр.кафе, 1бр.минерална вода и 1 бр.чай на обща стойност 5,60 лева, платени в брой не е издаден фискален бон от наличния и работещ в обекта касов апарат; 2.задълженото лице е регистрирано по ЗДДС; 3.Сравнително ниския размер на средно-дневните обороти съпоставен с вида на дейността – същите варират между 100 лв. и 500 лв. и 4.наличие на непогасени публични задължения в размер на 4 019,02 лв. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посочено е и че налагането на финансовата дисциплина, чрез спазване на отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на държавна бюджетна система. Констатираното нарушение обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес, както за държавата, така и за обществото. Следователно с предварителното изпълнение са осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащане на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите попада в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Разпореждането е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ – преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане иш с оглед на това отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигане на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяващ се в гарантиране и осигуряване на постъпления в него. Обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при продажба, препятства възможността за проследяване на регистрираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. 

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

Следва да се има в предвид, че когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи административният акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, тоест принципа е че административните актове се изпълняват след като влязат в сила, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение, като в тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разума на закона вложен в тази разпоредба.

От административния орган са посочени четири фактически основания за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед - не издаден фискален бон за извършена продажба; регистрация на дружеството по ЗДДС; Сравнително ниския размер на средно-дневните обороти съпоставен с вида на дейността и наличие на непогасени публични задължения.

От така изброените факти не могат да се обосноват изводите направени от органа за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед.

Административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне на няколко основания, първо – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, второ – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето -  поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и четвърто – тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Първото посочено основание – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, не е предвидено от законодателя, като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Това основание е предвидено в нормата на чл.22 от ЗАНН, но за налагане на принудителни административни мерки, а не за допускане на разпореждане за предварително им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение.

Посочените факти, не обосноват и наличието на другите посочени основания – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения; поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

На първо място, неиздаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не за допускане на нейното предварително изпълнение, тъй като това означава, че за всяка ПАМ аналогична на процесната би следвало да има винаги  предварително изпълнение и ако то е било нужно, законодателя изрично би го предвидил, е не би оставил това да се извършва въз основа на преценка за всеки конкретен случай от административния орган.

На второ място този извод не се обосновава и от второто посочено фактическо основание, а именно, че дружеството е регистрирано по ЗДДС. Извършената регистрация води до единствения извод, че дружеството е имало задължението, респективно правото да се регистрира по ЗДДС, съответно то е носител на задълженията предвидени в този закон, но не и че е налице необходимост от предварително изпълнение на ПАМ.

На трето място този извод не се обосновава и от третото посочено фактическо основание, а именно, че дружеството има сравнително нисък размер на средно-дневни обороти съпоставени с вида дейност и същите варират между 100  и 500 лева. Този извод е необоснован. По делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде органът е направил този извод. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на дружеството. Също така от представения съкратен фискален отчет се установена, че за посочените 19 дни от месец декември оборота е в общ размер на 5 531,47 лева или средно-дневния оборот е в размер на 291,13 лева, като не се установява как е направен извода за посочения средно-дневен размер на оборотите. След като не е извършен анализ както на дейността на дружеството и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци,  за които да може да се приеме, че са съпоставими, извода на органа по приходите за ниски средно-дневни обороти е необоснован. Също така, наличието на ниски обороти на дружеството не е сред основанията въз основа на които да се направи извода за наличието на нужда от предварително изпълнение на наложената ПАМ, още повече, че не е изследвано на какво се дължат те.

На четвърто място наличието на непогасени публични задължения също не обосновава извода за необходимост от предварителното изпълнение на ПАМ. По делото не са ангажирани доказателства какви са декларираните от дружеството задължения през годините по ЗДДС и другите закони. Съответно липсват доказателства какви са конкретните посочени в справката задължения на дружеството, като единствено се установява, че те са възникнали в периода от 13.09.2017г. до 14.12.2017г.. С оглед на липсата на посочените доказателства не би могъл да се направи извода, че дружеството системно не заплаща своите задължения, съответно че съществува опасност изпълнението на ПАМ да бъде осуетено или сериозно затруднено.

Както беше посочено вече, заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението и́ не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.

Установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатирана, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда. Защото със запечатването на търговският обект не може да не постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.

На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Независимо от горното видно от представената административна преписка към момента на издаване на процесната заповед – 22.12.2017г. не е съставен акт за установяване на административно нарушение, като такъв е съставен на 03.01.2018г. и това е датата на която е инициирано административнонаказателно производство, за нарушението посочено в ЗНПАМ. Същевременно в хипотезата на допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ по ЗДДС, преди съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление против жалбоподателя, се стига до нарушаване на неговите права. В нормата чл.187, ал.4 ЗДДС, е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.“, тоест налице е законова възможност за прекратяване на наложената ПАМ в случай на заплащане на глобата/имуществената санкция, без значение дали наказателното постановление се оспорва и влязло ли е в сила, която възможност изрично е посочена в процесната ЗНПАМ. С допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ, преди издаване на НП за констатираното нарушение, от една страна търговеца се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от друга страна това води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната глоба/имуществена санкция. Също така, в случая, не допуснатото предварително изпълнение, а своевременното издаване на АУАН и наказателно постановление за констатираното нарушение би довело до защита на държавния бюджет, тъй като в него биха били налице своевременни постъпления от заплащане на наложени административни наказания, а безспорно от действията по запечатване на един търговски обект, не биха постъпили никакви приходи в полза на държания бюджет, както беше посочено вече.  

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас, е основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.60, ал.5 и ал.6 от АПК, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-441-0272082/22.12.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          

 

СЪДИЯ: