Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          194                        15.02.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас                                                                        ХIII-ти състав

На девети февруари                                                две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретар: Г.Д.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 12 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция на горите (РДГ)-Бургас, против решение № 221/18.11.2016г., постановено по НАХД № 402/2016г. на Районен съд – Средец, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 487/22.08.2016г., с което за нарушение по чл.108, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ), на Г.Б.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд e незаконосъобразно, поради това, че е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Г.Б.П., ЕГН-**********, с адрес: ***, също не се явява пред съда и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, което налага отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Средец е образувано по жалба на Г.П. против НП № 487/22.08.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение по чл.108, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, му е наложена глоба от 300 лева. До налагане на санкцията се е стигнало след като било установено, че за времето от 18.02.2016г. до 01.03.2016г. в землището на с.Вълчаново, общинска горска територия на гр.Средец, пототдел 327: х, Г.П. като лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ, в качеството си на ръководител участък – пототдел 327: х, назначен със заповед № 25/18.12.2013г., не упражнил своите контролни правомощия, като допуснал сеч на 21 бр. дървета, описани в КП № 0031510, без позволително за сеч.

 За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0031276/15.03.2016г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред Районен съд – Средец наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че за да е налице неизпълнение на контролни правомощия длъжностното лице следва да е имало конкретно задължение по охрана на горите и да не го е изпълнило. Счита, че в конкретния случай на санкционираното лице не му е бил възложен охраняем участък. Не е определено и времето през което следва да се осъществява контрола, освен общото посочване в трудовия договор на 8-часов работен ден. Липсата на определеност съдът приема, че води до правна невъзможност за възникване на задължение по осъществяване на контролни правомощия на посочените в наказателното постановление време и място, а след като не е възникнало такова задължение, то приетото от наказващият орган неизпълнение не представлява административно нарушение, което обуславя отмяната на НП.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд – Средец е правилно.

Изводите му са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат убедителни доводи, които да ги променят. Вярна е преценката в оспорения съдебен акт, че липсва определеност на контролните правомощия и че от нито един от представените по делото актове не може да се определи конкретен охраняем участък. Съгласно съдържанието на т.2 от заповед №25/18.12.2013г. на директора на ОП „Общински гори“ (ОПОГ), гр.Средец (л.28 от делото на РС), не може да се приеме, че определя охраняем участък на конкретен служител. Нещо повече, общото възлагане за охрана на цялата горска територия на Община Средец едновременно на всички служители в същността си отново е липса на възлагане, поради неопределеността и невъзможността за възникване на лична отговорност. Описаното в АУАН и НП деяние, следва да се квалифицира като нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. Именно това е нормата вменяваща определено задължение, което не е спазено от ответника, но тази норма не е посочена нито в мотивите на наказателното постановление, нито в неговия диспозитив. Следователно е налице противоречие между така описаните деяние и нарушена правна норма, тъй като не става ясно за какво точно е санкциониран Г.П.. В наказателното постановление не трябва да има противоречия между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в приетата за нарушена норма.

Освен това в административно наказателната преписка няма данни на коя конкретна дата е била извършена незаконната сеч, посочена в наказателното постановление, така че да е възможно да се прецени налице ли е била за наказаното лице обективна възможност на тази дата изобщо да изпълнява служебните си задължения. Възможно е нарушението да е било извършено във време, различно от работното време на Г.П., определено с трудовия му договор. Поради това остава неизяснено въз основа на какви конкретни доказателства наказващият орган е приел, че е допусната сеч на 21 бр. дървета в подотдел 327: х, е следвало да бъде констатирана именно от служителя П., а не от някой друг от служителите на ОПОГ, гр.Средец.

Нещо повече, не е доказано и че е допуснал извършване на незаконна сеч, тъй като не е установено по несъмнен начин, че П. е знаел, че друго лице осъществява такова деяние, а няма нормативно задължение той да престоява и да пази подотделите за които отговаря, денонощно на място за да не осъществи някой в тях неправомерно деяние. Неговите функции не са такива на пазач или охрана на имота. Обвинението за неизпълнение на задължението за допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол дейност, а такова установяване не е налице по делото. Без такова доказване няма как да се установи връзка между допустителя с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и съответно вина, като задължителен субективен елемент на нарушението.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че деянието не е установено по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което с отмяната на процесното НП първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІІІ-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221/18.11.2016г., постановено по НАХД № 402/2016г. на Районен съд – Средец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.