Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         221                        17.02.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми януари,                          две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 12 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Я.Н., ЕГН-**********, с адрес: *** Стамболийски ***, против решение № 1596/18.11.2015г., постановено по НАХД № 3613/2015г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0769-000585/22.06.2015г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е налице разминаване в датата на извършване на нарушението посочена в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и тази записана в наказателното постановление (НП), както и съществува неяснота по отношение на мястото на което е извършено нарушението. В подкрепа на твърденията е представен оригиналния екземпляр от АУАН, който е бил връчен на Н.Я.Н. при съставянето му. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адв.С., която поддържа жалбата на изложените основания.

Ответникът по касация – началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което пледира оспореното решение да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

Районен съд Бургас с оспореното решение № 1596/18.11.2015г., постановено по НАХД № 3613/2015г., е потвърдил НП № 15-0769-000585/22.06.2015г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Н.Я.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Според наказателното постановление санкцията е наложена за това, че „на 15.01.2015г., в 11,04ч., в гр.Бургас на ул.Тодор Александров (Г.Иванов)  като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат с рег.№***, към к-ще с ул.Спортна до БЦ“Вая“, управлява л.а. с наказуема скорост 108 км/ч при разрешена скорост за движение 80 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В-26. Скоростта установена и заснета с АТС-Моб.с-ма за видеоконтрол ТЕR 1М № 503/207 и приспадната с допустима грешка при измерване от минус 3%. Снимков материал от клип № 9491 с точен час, дата, GPS, данни извемерена и наказуема скорост показан на водача”. Нарушението е установено с АУАН № 15-0769-585/06.02.2015г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

В двата екземпляра от акта, които не са оригинали, а са фотокопия, представени от наказващия орган първоначално с административно-наказателната преписка и след нарочното определение на съда постановено в откр.с.з. на 02.10.2015г., е видно с просто око без нуждата от специални знания, че върху датата и часа (по-точно минутите) на извършване на нарушението е извършена поправка, тъй като същите не са изписани със същия шрифт с който е записан останалия текст. Датата и часът записани в тези екземпляри след поправката са „15.01.2015г., в 11,04ч.“.

Пред настоящата инстанция пълномощникът на касатора представи оригинала на АУАН, връчен на нарушителя при съставянето му, в който екземпляр без поправка като дата на нарушението е посочена „23.11.2014г., в 11,56 ч.“. Фотокопието от тази екземпляр е бил представен и пред първата инстанция.

При изисканото обяснение от районния съд за това разминаване в датите, административно-наказващият орган с писмо от 13.10.2015г. (л.31) е посочил, че поправката върху АУАН е извършена от актосъставителя С.Д. при съставянето на акт и връчването му на нарушителя, като по данни на актосъставителя същата поправка е нанесена и върху екземпляра на акта на нарушителя. Районният съд е поискал да изслуша лично жалбоподателя Н.Я.Н., като е отложил два пъти делото, но жалбоподателят не се е явил.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото от свидетелските показания и от писмените доказателства. По отношение установената поправка на датата на нарушението в акта е счел, че при изписването им в АУАН е допусната техническа грешка, което се установява и от записания от техническото средство клип. Актосъставителят е трябвало да запише в акта, че той е извършил тази поправка, което не е сторено. Въпреки това районният съд първоначално е разсъждавал, че жалбоподателят недобросъвестно е представил пред него копие от акт в който няма поправка, а след това е приел, че същият си е служил с официален документ в който е извършена преправка, като не се е явил лично пред съда, поради което от него не могло да бъде изискан оригиналът на връчения му АУАН. Направен е и извод за съзнателно ползване на официален преправен документ по смисъла на чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Налице разминаване в датата на извършване на релевираното нарушение – „15.01.2015г., в 11,04ч.“ или „23.11.2014г., в 11,56ч.“ В НП е посочена първата дата, в АУАН преди поправката е посочена втората дата, а самата поправка не е отбелязано от кого и кога е извършена. При това положение заради неотбелязването на автора на поправката, а и факта, че в оригиналния екземпляр връчен на нарушителя поправка няма, следва да се приеме, че тази поправка е извършена след като този екземпляр на АУАН е бил връчен на Н.Я.Н., поради което тя не може да му бъде противопоставена и по отношение на него датата на извършване на нарушението посочена в АУАН е „23.11.2014г., в 11,56ч.“, която обаче е различна от датата на нарушението по връченото му НП, която е „15.01.2015г., в 11,04ч.“. Не се подкрепя от доказателствата изводът на районния съд, че жалбоподателят си е служил с официален документ в който е извършена преправка, тъй като в представения от него екземпляр от АУАН поправка няма и по тази причина е немислимо да се говори за наличието на данни за осъществен състав на някакво документно престъпление.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите от обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното.

Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № 15-0769-000585/22.06.2015г., районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. II-ро от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХVI-ти състав

   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1596/18.11.2015г., постановено по НАХД № 3613/2015г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0769-000585/22.06.2015г., издадено от началника на сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                          2.