РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 19 март 2010 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 25 февруари 2010 год.,

 в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ВЪЛКОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                                   2. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело 12 по описа за 2010 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РПУ – Несебър против Решение № 461/02.11.2009 год., постановено по НАХД № 399/2009 год. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено НП № 2279/18.05.2009 год., издадено от началника на РУ на МВР – Несебър, с което на Р.К.М. ***, на основание чл.179, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2, предл 1-во от ЗДвП.  

Като касационни отменителни основания се сочат неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, както и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че материалния закон е приложен правилно от административнонаказващия орган, а именно – нормата на чл.20, ал.2, предл 1-во от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. 

Ответникът по касация също не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че е неправилен извода на Несебърския районен съд, че чл.20, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП е приложим относно несъобразяване на скоростта на движение с релефа на местността, а е приложим именно при несъобразяване на скоростта с атмосферните условия, както е преценил и административния орган.  

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като основателна.

         Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, но е постановено в отклонение от нормите на материалния.

Делото е изяснено напълно от фактическа страна от Несебърския районен съд, като фактическата обстановка не се оспорва от страните и в частност – фактите не се отричат от санкционираното лице Р.М.. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че неправилно е приложен материалния закон, поради несъответствие на фактическите установявания с приложената от административнонаказващия орган правна норма на чл.20, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП.

Решението е неправилно.

Видно от фактическите констатации в съставения АУАН, възпроизведени и в издаденото НП, водачът Р.М. управлява лек автомобил, като се движи с несъобразена скорост при мокра настилка, губи управление над автомобила, завърта се, напуска пътното платно и пада в канавка, като допуска настъпване на ПТП с материални щети. При тези факти, административнонаказващият орган правилно е приложил нормата на чл.20, ал.2, предл. 1-во от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Ето защо, неправилен е изводът на Районния съд, че предложение първо от посочената правна норма касае несъобразяване на скоростта с релефа на местността. Релефа на местността е предложение второ на правната норма и административният орган не се е позовал на него.

Съдебният акт като неправилен следва да бъде отменен, като спорът се разреши по същество и на основание изложените по-горе мотиви по приложението на материалния закон, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 461/02.11.2009 год., постановено по НАХ дело № 399/2009 год. на Районен съд – Несебър.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2279/18.05.2009 год., издадено от началник на РУ на МВР – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.