Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  17.03.2009г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на двадесет и шести февруари 2009 година, в публично заседание в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

     ЧЛЕНОВЕ:       1. С.Д.

                       2. В.Е.

 

при секретаря Г.Ф., с участието на прокурора С.Х., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно административно дело № 12 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.14, ал.3, предложение последно от Закона за  собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие – гр.Созопол (ОЗС), към Областна дирекция „Земеделие” – гр.Бургас, подадена чрез процесуалния представител ст.юк. И.К., против решение № 1459 от 24.10.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по гр. дело № 711 по описа на БРС за 2008г.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, като неправилно, и вместо него, постановяване на друго, с което да се остави без уважение подадената пред районния съд жалба против оспореното пред него решение на ПК-гр.Созопол. В съдебно заседание, редовно уведомен, касационният жалбоподател не се представлява и не изразява становище по подадената жалба.

Ответникът – С.С.М.,***, редовно уведомена, не се явява и представлява в съдебно заседание. В постъпило по делото писмено възражение, пълномощникът й оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в него. Моли за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Участвалият по делото прокурор от Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Бургаският административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение, състав на Районен съд – гр.Бургас е обявил за нищожно решение, обективирано в протокол № 3109 от 22.02.1993г. на ПК-гр.Созопол /сега ОС”З”-гр.Созопол/, издадено по заявление вх. № 3109/04.08.1992г. на наследници на С.Р.Р., и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, действали към момента на постановяване на обжалваното решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, като в състава на комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. От събраните по делото писмени доказателства съдът е направил извод, че атакуваният пред него акт е постановен от незаконен състав, тъй като комисията е заседавала в състав с двама членове, в противоречие със законовото изискване за нечетен брой членове, а също и при липсата на данни за включени в състава й лица с изискуемата от закона образователна квалификация, което представлява основание за нищожност на акта.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение на районния съд за валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след съобразяване с доводите на страните и с правнорелевантните факти, районният съд е произнесъл правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил приетите и относими към спора по делото писмени доказателства и е достигнал до обоснования извод, че решението на административния орган е постановено от незаконен състав и следва да се обяви неговата нищожност. 

Неоснователен е основният довод в жалбата, че комисията е заседавала в състав, който е в съответствие със законовите изисквания, поради което решението не е нищожно.

Едно от основанията за нищожност на индивидуален административен акт, какъвто безспорно е решението на поземлената комисия, издадено на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е издаването му от орган, действал при незаконен състав.

Съобразно чл.33 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр.28 от 1992г.), в правомощията на министъра на земеделието е да назначава и уволнява членовете на общинските поземлени комисии, образувани при общинските съвети. Съгласно разпоредбите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ (в редакциите, действали към момента на постановяване на решение № 3109/22.02.1993г. от ПК-гр.Созопол), поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, и в тях задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.

От тази правна регламентация следва извода, че нормативно определеният състав на поземлената комисия към датата на постановяване на обжалваното решение, е следвало да включва председател, секретар и нечетен брой членове, сред които задължително: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.

В разглеждания случай, видно от приложеното като доказателство по делото решение на поземлената комисия, същото е взето от председател, секретар и четен брой членове (двама съгласно положените на него подписи), т.е. от незаконен състав. Отделно, от представеното пред районния съд удостоверение № К002-210/22.07.2008., издадено от и.д. главен директор на ГД „Земеделие и гори” към МЗХ-гр.София, се установява, че за периода 1.06.1992г. – 30.05.1995г., включващ и датата на издаване на решението от ПК-гр.Созопол, министърът не е назначавал в ПК-гр.Созопол представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Административният орган не е ангажирал в първоинстанционното съдебно производство и пред настоящата инстанция доказателства, установяващи включването на съответните специалисти в състава на поземлената комисия, с оглед тежестта на доказване за изпълнение на законовите изисквания при издаване на административния акт, която лежи на него съгласно чл.170, ал.1 от АПК. 

При това фактическо и правно положение, правилно районният съд е приел, че решението страда от порок, който води до нищожност на същото. Посочените по-горе нормативни изисквания са императивни, а не пожелателни, поради което несъответствието на състава на комисията с императивните нормативни разпоредби обуславя нищожност на взетото от такъв състав на поземлената комисия решение.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.4 от АПК, съгласно препращащата норма на чл.228 от АПК, и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на касационния ответник направените от него разноски за касационната  инстанция в размер 150 лв., представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2009г.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. първо от АПК,  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1459 от 24.10.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по гр. дело № 711 по описа на БРС за 2008г.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр.Созопол, да заплати от бюджета си на С.С.М. ***, обл.Бургас, съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

                                                                     

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./