Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 484 /18.03.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                   ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.К. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 129/2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Макстил – В.П.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.С.П., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Цар Борис І“ **, чрез представител по пълномощие адвокат С.С. и съдебен адрес ***, е оспорил решение №1770/14.12.2015г. постановено по АНД №4080/15г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №02-000005/29.06.2015г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.4, ал.2 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, на основание чл.414, ал.1, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Касаторът счита, че решението на съда е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касация, редовно призовани, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователно е възражението, според което уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е подадено и е прието от компетентния орган, а от постановлението не става ясно каква е причината за отхвърлянето на уведомлението. Уведомлението действително е било подадено, но не е прието, а е било отхвърлено и касаторът е наказан за това, че в срока по чл.4, ал.2 от Наредба №5 от 2002г. не е изправил грешката, поради която е настъпило отхвърлянето и не е подал в този срок уведомление, годно за приемане. По делото се съдържат данни, че такова надлежно уведомление по-късно действително е било подадено, но това се е случило след изтичане на срока по чл.4, ал.2 от Наредба №5/2002г.

Неоснователно е и възражението, според което касаторът не може да изпълни задълженията си по чл.4, ал.2 от Наредба №5/2002г., защото при отхвърляне на подаденото уведомление, справката не съдържа достатъчно ясно посочено основание за отхвърлянето.

Според справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх.№02388153021235 от 25.03.2015г. договорът с Д.П.К. не може да се прекрати поради некоректно подадено основание (или дата на сключване) на трудовия договор. От една страна видно от самия текст основанието е посочено ясно, но при условията на алтернатива поставена в скоби. Това обаче не затруднява възможността да бъде възприето точно какво се изисква за да може уведомлението да бъде надлежно прието – да се коригира основанието на договора или неговата дата на сключване. Обстоятелството, че наказаното лице ясно е разбрало в какво се състои грешката, поради която уведомлението не е било прието, се установява от факта на по-късно подадено уведомление с нужните корекции, което е прието според справка вх.№02388153025257 от 06.04.2015г. За да не допусне процесното нарушение наказаното лице е следвало да депозира същото по съдържание уведомление, но не на 06.04.2015г., а най-късно до 28.03.2015г. включително.

Настъпилата промяна в периода от сключване на въпросния трудов договор до неговото прекратяване в субекта на работодателя няма никакво отношение към задължението на този работодател, който в случая прекратява договора, да подаде уведомление в срока по чл.4, ал.2 от Наредба № 5/2002г., след като първоначално подаденото не е било прието. Този извод следва да се направи дори и в случай, че именно поради промяна на работодателя първоначално подаденото уведомление е възприето като такова с грешки и не е прието като редовно. Причините, поради които това уведомление не е било прието са ирелевантни. От значение по делото е само задължението на лицето, което следва да подаде уведомление, да извърши коригиране на неприетото уведомление в срока по чл.4, ал.2 от Наредба №5 от 2002г., т.е. касаторът е наказан за неспазването на този срок, а не за причините поради които първоначалното уведомление не е било прието.

На последно място неоснователно е възражението, според което процесното деяние не е съставомерно, тъй като законовите изисквания обвързани с административнонаказателна отговорност са за неподаване на уведомление, а не за некоректно подаване. Както посочи по-горе съдът, касаторът е наказан именно за неподаване на уведомление в нужния срок след като първоначално подаденото не е било прието. Той не е наказан за това, че е подал уведомление, което не съдържа коректни данни. Следва да се подчертае, че въпреки депозиране на първото уведомление в срок, след като същото не е било прието, то изводът е, че липсва подадено уведомление, защото изискването на закона е да се подаде уведомление годно да бъде прието. За това лицата, чиито уведомления не са приети поради наличието на грешки или некоректно попълнени данни, следва да спазят срока по чл.4, ал.2 от Наредба №5/2002г. и да подадат уведомление с коректни данни, които да са годни за приемане.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1770/14.12.2015г. постановено по АНД №4080/15 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: