ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1658                   16 юли 2018 година                  град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито  заседание на четвърти юли,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б.Ч.

като разгледа административно  дело  номер  1299  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на П.Д.Н. *** като ЕТ „П.Н.“ с ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление- гр.**, ул. „***“ №**, бл.4, вх.1, ет.1, против мълчалив отказ на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Бургас да се произнесе по молба, вх.№1763 от 27.03.2018 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че директорът на РДГ Бургас е бил длъжен да се произнесе в едномесечен срок от подаване на молбата за връщане на собствения му товарен автомобил „Камаз“ с рег.№ ****, който е бил отнет в полза на държавата с наказателно постановление № 923/16.11.2016 г.  за това, че на 15.06.2016 г. с него били транпортирани четири броя трупи за бичене от дървесен вид без превозен билет. Жалбоподателят твърди, че автомобилът е използван независимо и против волята му от санкционирания с наказателното постановление Д.И.Г., на когото е бил предоставен без негово знание от съпруга му, докато е бил в Германия. Сочи, че не е търсен от органите, установили нарушението за даване на писмени обяснения и изясняване на фактическата обстановка, а именно дали е дал съгласие и дали е знаел, че с автомобила ще се транспортира дървесния материал, предмет на нарушението. Твърди, че наказателното постановление не му е било връчено, за да упражни правото си на защита, нито е било обжалвано от Д.И.Г..

Иска да се отмени мълчаливия отказ и да му бъде върнат отнетия  автомобил. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

Ответникът - директор на РДГ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна. Иска да се прекрати производството по делото, алтернативно да се отхвърли жалбата. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество и съображенията за това са следните:

С наказателно постановление/НП/ № 923/16.11.2016 г., издадено от директора на РДГ Бургас, за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, на Д.И.Г.  от гр.**, ул. „****“ №1 е наложена глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.266, ал.1 ЗГ, за това, че на 15.06.2016 г., на разклона за с.Бродилово и главен път за с.Синеморец, община **, транспортира с товарен автомобил марка „Камаз“ с рег.№ ****, четири броя трупи за бичене от дървесен вид без превозен билет. С наказателното постановление, на основание чл.273, ал.1 ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението и товарният автомобил, послужил за извършването му/л.48 от делото/.

Наказателното постановление е оспорено от Д.И.Г. пред  Районен съд **/ЦРС/, който с определение №10 от 18.01.2018 г., постановено по административно наказателно дело №26/2018 г. по описа на съда, е оставил жалбата на Г.без разглеждане, поради просрочие и е прекратил производството по делото/л.25 от делото/. Определението на ЦРС е оставено в сила от  Административен съд Бургас, с определение №470 от 23.02.2018 г., постановено по касационно административно наказателно дело №454/2018 г. по описа на съда/л.40-41 от делото/.

Свидетелство за регистрация на МПС № 001405214 от 18.05.2006 г. легитимира като собственик на товарен автомобил „Камаз“ с рег.№ ****,  ЕТ „П.Н.“ с ЕИК по Булстат *****, който е бил отнет в полза на държавата с  наказателно постановление № 923/16.11.2016 г., издадено от директора на РДГ Бургас /л.4 от делото/.

С молба, вх.№1763/27.03.2018 г. до директора на РДГ Бургас, П.Н. е поискала да й бъде върнат товарния автомобил, като сочи, че  същият е бил неправомерно иззет в полза на държавата с наказателното  постановление. В молбата  твърди, че автомобилът е използван независимо и против волята й от санкционирания с наказателното постановление Д.И.Г., на когото е бил предоставен, без нейното знание, от съпруга й, докато тя била в Германия. Посочено е, че не е била уведомявана за извършеното нарушение и за това, че автомобилът е бил отнет, че никой от органите, извършили проверката не я е потърсил за даване на обяснения и изясняване на фактическата обстановка, че в самото НП не е посочено чия собственост е автомобилът.

Не всяко бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. Съгласно последната мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане с изричен акт в определен срок или да направи предложение до друг орган за издаване на акта/по арг.от чл.58, ал.2 АПК/.

С подадената молба до директора на РДГ  Бургас, жалбоподателят е поискал да бъдат извършени съответните действия по връщане на автомобила, отнет в полза на държавата. В този случай, обаче,  липсва нормативно установено задължение за директора на РДГ  Бургас както в Закона за горите, така и в друг нормативен акт, да издаде изричен акт, с който да се произнесе по подобно искане.

Предвид обстоятелството, че по искането на Н.,***, не е задължен да издава  административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК с исканото съдържание, не е формиран и мълчалив отказ, който да бъде годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл.146 АПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е недопустима, поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят, в качеството му на ЕТ „П.Н.“, като собственик на товарния автомобил, е имал право, при положение, че е узнал за издаденото наказателното постановление, да упражни правото си на жалба против него, в законоустановения срок, независимо, че не е участвал в административнонаказателното производство, тъй като с НП са засегнати негови права. Тази възможност, обаче, към момента на сезиране на съда е била вече преклудирана, тъй като нито в административната преписка са налице данни, нито жалбоподателя твърди, че е оспорил наказателното постановление.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

С оглед изложеното и на основание чл.159, т.1 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Д.Н. *** като ЕТ „П.Н.“ с ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление- гр.**, ул. „***“ №**, бл.4, вх.1, ет.1, против мълчалив отказ на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Бургас да се произнесе по молба, вх.№1763 от 27.03.2018 г.

ОСЪЖДА П.Д.Н. *** Н.“ с ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление- гр.**, ул. „***“ №**, бл.4, вх.1, ет.1 да заплати на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Бургас разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1299/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му,  пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

                                                             СЪДИЯ: