Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 22.10.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на двадесет и пети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

     ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                             2. Л.А.

 

при секретаря Г.Ф. и в присъствието на прокурора Т. С., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1299 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на РПУ - гр.Несебър при ОДП – Бургас, против решение № 262 от 25.07.2008г. на Районен съд – гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 87 по описа на НРС за 2008г., с което е отменено  наказателно постановление № 502/08/13.03.2008г. на Началника на РПУ - гр.Несебър, с което за нарушение по чл.103, предл. първо от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на В.П.П. ***, АДРЕС *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

Касаторът оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно – необосновано и противоречащо на закона. Счита, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по делото. Нарушението е индивидуализирано изчерпателно в наказателното постановление както за наказващият орган, така и за съда, и от него се установява, че административното наказание е наложено на В.П., който като водач на лек автомобил не е изпълнил разпореждане на контролния орган, като не спира на ясно подаден сигнал „споп-палка”, образец „КАТ” на указаното място, с което виновно е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и реши спора по същество. В съдебно заседание не се явява и представлява и не взема становище по подадената касационна жалба. 

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище поддържа, че решението на районния съд е правилно, обосновано и не противоречащо на материалния закон. Моли съдът да потвърди съдебния акт на НРС и отхвърли касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд – гр. Несебър да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В оспореното решение районният съд е приел, че между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е налице различие в осъщественото деяние, като първият е съставен за нарушение на предложение второ на чл.103 от ЗДвП, а второто – за нарушение на предложение първо от същата норма на закона. Приел е, че това противоречие съставлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво деяние всъщност е санкциониран. Отделно е приел, че наказателното постановление е и материално незаконосъобразно, тъй като от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установява, че от страна на административнонаказващия орган не е доказано по категоричен начин извършване на деяние от страна на нарушителя, за което да бъде санкциониран по реда на чл.103 от ЗДвП, по която и да било от двете хипотези. По изложените съображения районният съд е отменил като незаконосъобразно издаденото на жалбоподателя, сега касационен ответник, наказателно постановление.

Тези изводи на съда са правилни и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото в касационната жалба отменително основание по следните съображения:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът е обосновал правилния извод, че административнонаказващият орган неправилно е подвел случая под хипотезата на чл.103, предложение първо от ЗДвП, която визира задължение за водача на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролните органи.

Видно от приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, АУАН № 801061/01.03.2008г. е съставен на В.П. за това, че на 1.03.2008г., около 14,00 часа, на път клас ІV № 90045, в посока к.к.”Слънчев бряг” – гр.Свети Влас, до хотел “Съни бей”, като водач на МПС управлява лек автомобил, като при ясно подаден сигнал “стоп - плака” по образец не спира на посоченото място. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.     В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление № 502/08/13.03.2008г. административнонаказващият орган е възпроизвел част от описаната от актосъставителя фактическа обстановка, а именно – В.П., на 1.03.2008г., около 14,00 часа, на път клас ІV № 90045, като водач на МПС управлява лек автомобил, не спира на ясно подаден сигнал “стоп – плака” по образец, но деянието е описано по следния начин – не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103, предложение първо от ЗДвП.

Предвид изложеното налага се извода, че е допуснато несъответствие между акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление при определяне на изпълнителното деяние и правната квалификация на констатираното нарушение по чл.130 от ЗДвП, тъй като нормата визира като самостоятелни нарушения неизпълнението на задължението на водача на ППС да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и неизпълнението да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място, при подаден сигнал за спиране от контролните органи. Правилна е преценката на съда, че с това противоречие между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят е лишен от възможността да разбере какво е нарушението, което е извършил, поради което ограничава правото му на защита и препятства предоставената на административнонаказаното лице от закона възможност да го упражни, чрез оборване на фактическите констатации в наказателното постановление. Допуснатото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради което и липсва нужда съдът да се произнася по същество.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение, с което е отменено обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262 от 25.07.2008г. на Районен съд – гр.Несебър, постановено по н.а.х.д. № 87 по описа за 2008г. на НРС.

Решението е окончателно.

                                                                     

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./