Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е   1191

 

гр. Бургас, 30 декември 2008г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ:  Л.А.

***, като разгледа докладваното от съдия Л.А.  адм.д. № 1294 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на гл.Х, раздел І от АПК във вр. с чл.80, ал.3 от ЗДСобств.

Жалбоподателят А.С. *** оспорва Заповед № РД-09-72/17.07.2008г. на областния управител на Област Бургас, с която е наредено принудителното изземване на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ жилище с полезна площ 33,28 кв.м, състоящ се от една стая с обща кухня и сервизни помещения, находящо се в гр.Бургас, в сградата на ул.”Княз Ал.Батенберг” №32, вх.1, ет.2 от жалбоподателят, който го държи без правно основание. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и иска от съда да я отмени. В жалбата си е обективирал и „алтернативно искане” – в случай, че съда приеме, че заповедта е законосъобразна, да спре процедурата по изземване на имота и/или да продължи действието на споразумението от 30.03.2007г. до настаняването на жалбоподателят в общинско жилище. Искането за спиране на процедурата по изземване на имота е отграничено от друго искане съдържащо се в жалбата за спиране по реда на чл.166 от АПК на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт, по което искане съдът се е произнесъл с определение №2300/30.09.2008г.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,  поддържа жалбата, представя писмени доказателства и иска съда да уважи жалбата.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалвания акт.  

 СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Имота е актуван с Акт №2596/24.06.2002г. за частна държавна собственост. За имота преди този акт е бил съставен Акт №145/31.08.1949г. за държавна собственост.

Между жалбоподателят и областния управител е сключен договор за наем №49/05.03.1997г. по отношение на процесния имот. Договора е прекратен на 22.03.2007г. поради това, че наемателят не се намира в трудово или служебно правоотношение с Областна администрация Бургас, както изисква чл.22, ал.1 от ППЗДС.

Същите страни са сключили на 30.03.2007г. споразумителен протокол, съгласно който А.С., в качеството на държател, може да ползва за жилищни нужди същия недвижим имот, който е бил предмет и на договора за наем, до настаняването му в общинско жилище, срещу задължението да заплаща месечно обезщетение в размер на 31,95 лв. А.С. е поел задължение още да поддържа и извършва ремонти в имота за своя сметка и да заплаща текущите разноски, да не преотстъпва имота, да го застрахова за своя сметка имота в полза на собственика. Независимо от изпълнението на тези условия в т.7 от споразумителният протокол собственикът си е запазил правото да си върне обратно държането на имота, когато прецени това за необходимо, след като отправи  7 дневно писмено предизвестие до другата страна.

С писмо изх.№94-АА-77/11.06.2008г. областния управител на Област Бургас е уведомил жалбоподателят, че най-късно до 10.07.2008г. следва да освободи и предаде доброволно държания от него имот – държавна собственост. В писмото се съдържа уведомление до жалбоподателя на основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство за издаване на заповед за изземване на имота на основание чл.80 от ЗДС. Част от мотивите на органа за прекратяване на споразумителният протокол са неизпълнение на задълженията поети по т.3 и т.5, а именно неизвършване на основен, текущ, и обикновен ремонт и незастраховане на имота, както и подадена декларация за картотекиране в Община Бургас с некоректно попълнени данни, тъй като в нея жалбоподателят е посочил, че наемното правоотношение с Областна администрация не е прекратено. В преписката няма данни по какъв начин и кога е получено от жалбоподателя. Съдът приема, че писмото е било получено на 25.06.2008г., от когато е датирана жалбата на А.С. против съдържанието на това писмо (л.19 от делото).   

Областният управител на Област Бургас издал обжалваната заповед на 17.07.2008г. Тя е връчена на жалбоподателят по пощата с известие за доставяне, видно от което е било получена на 23.07.2008г. Жалбата сезирала съда, е подадена чрез административният орган на 06.08.2008г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС това е областния управител. 

При издаването на обжалваната заповед, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването й – липсата на основание за законосъобразното държане на имота от жалбоподателят, така и правните основания за издаване - чл.80 от ЗДС.

Обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. 

Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. За да намери приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите от нейния фактически състав.

На първо място, тя следва да има за свой предмет имот - държавна собственост. Няма спор между страните, че имота, предмет на обжалваната заповед е собственост на Държавата, освен това по делото е представено заверено копие от Акт №2596/24.06.2002г. за частна държавна собственост, от текста на същия е видно, че за имота преди този акт е бил съставен Акт №145/31.08.1949г. за държавна собственост.

На следващо място трябва да е налице една от следните хипотези: държавният имот да се владее или дължи без основание, или да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай е налице първата хипотеза – към момента на издаване на обжалваната заповед имота се е държал от жалбоподателят без основание. Жалбоподателят е бил страна по договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост, който е бил прекратен от наемодателят с писмено предизвестие изх.№94-АА-36/22.03.2007г. На 30.03.2007г. същите страни по отношение на същия имот са сключили т.нар.  споразумителен протокол, който с оглед на предмета си и всички съдържащи се в него клаузи по своята правна същност е нов договор за наем, който е сключен под формата на споразумителен протокол за да се заобиколи разпоредбата на чл.22, ал.1 от ППЗДС. Този договор е прекратен с писмено предизвестие изх.№94-АА-77/11.06.2008г. , каквато клауза се съдържа в т.7, изр.І от него. Действително в това писмо е акцентирано върху друга причина за прекратяване на споразумението и изземване на имота – неизпълнение на т.3 и т.5. Жалбоподателят представи по делото копие от застрахователна полица от 19.06.2008г., видно от която имота е бил застрахован в полза на областния управител, каквото е и задължението по т.5 от споразумителния протокол. На жалбоподателят не са били вменени задължения да представя доказателства за застраховането, поради което основателно се явява възражението му, че по т.5 няма нарушение на поетото от него задължение. Основателно е и другото направено от жалбоподателят възражение касаещо нарушението по т.3. Твърдението за неизпълнение на задължението да извършва всякакви ремонти е формулирано твърде общо, неясно остава какъв точно от всички изброени ремонти е следвало да извърши жалбоподателят, какви повреди е имал имота и дали сам жалбоподателят по свой почин може да инициира ремонт на фасадната част на сградата, като се има предвид, че същата е архитектурен паметник, а от друга страна, жалбоподателят е наемател на малка част от сграда и не е установено по надлежен ред (напр. чрез констативен протокол с участие на двете страни) дали нуждата от ремонт засяга точно частта от имота ползвана възмездно от А.С..

Незавсимо от това, че съдът приема, че липсват нарушения от страна на жалбоподателят по т.3 и т.5, договорът за наем, наречен споразумителен протокол е бил прекратен с писмо-предизвестие №94-АА-77/11.06.2008г., считано от 03.07.2008г., когато е изтекъл предвиденият в т.7 седемдневен срок от съобщаване на предизвестието. Условието за прекратяване – „връщане обратно на държането на имота” – е безвиновно „когато собственика прецени за необходимо” и за да бъде изпълнено е необходимо единствено седемдневно писмено предизвестие.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна, а подадената срещу нея жалбата за неоснователна и като такава - следва да я отхвърли.

Съдът не може да спира процедурата по изземване на имота, извън случаите по чл.166 от АПК, още повече след като приема заповедта за законосъобразна, каквото е „алтернативното искане” в жалбата. Не е в правомощията на съда и да продължава срока на действие на договора наречен споразумителен протокол, отношенията по него са гражданско правни и са изцяло зависими единствено от волята на двете страни сключили го. 

 Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.С. *** против Заповед № РД-09-72/17.07.2008г. на областния управител на Област Бургас, с която е наредено принудителното изземване на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ жилище с полезна площ 33,28 кв.м, състоящ се от една стая с обща кухня и сервизни помещения, находящо се в гр.Бургас, в сградата на ул.”Княз Ал.Батенберг” №32, вх.1, ет.2 от жалбоподателят, който го държи без правно основание, като неоснователна.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългаря.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: