Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     670              / 05.04.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М.В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 128/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Българиан еър чартър“ АД, ЕИК ***, чрез адвокат М.М., със съдебен адрес гр. София, ул.“Добри Войников“ *** е оспорил решение № 1960/07.12.2017г. постановено по АНД № 5186/2017г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 85/28.09.2017г. издадено от началник на Гранично полицейско управление – Летище Бургас при Регионална дирекция „Гранична полиция – Аерогари“ при Главна дирекция “Гранична полиция” МВР. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, във вр. с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл.51 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение, а по съществото на спора - за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че на 18.07.2017г. в гр. Бургас, на Летище Бургас, е установено, че е превозил лицето J.F.K., роден на ***г., гражданин на Танзания, с паспорт № АВ 136133, валиден до 01.03.2016г. и разрешително за постоянно пребиваване в Дания № DK 0692666, издадено на 06.08.2013г., което лице не отговаря на условията за влизане в страната – чл.8, ал.1 от ЗЧРБ - не притежава валиден документ за пътуване, както и чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕО) 399/2016 и не е допуснат за влизане в страната. Касаторът, в качеството на превозвач, е бил длъжен да провери документите на лицето, преди да извърши превоза. Наказващият орган е квалифицирал нарушението като такова на чл.20, ал.1, т.1, във вр. с чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Районният съд с обжалваното решение е приел, че притежаваното от пътника разрешение за пребиваване не е паспорт или заместващ го документ за пътуване по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЧРБ, защото легалната дефиниция за разрешително за пребиваване е дадена в отделна разпоредба - §1, т.3а, за това е приел доводите на оспорващия в тази насока за неоснователни. Районният съд е приел, че притежаваното от пътника разрешение за пребиваване се приравнява на виза по смисъла на чл.8 от ЗЧРБ съгласно решение № 48/27.01.2011г. на МС (ДВ бр.9 от 31.01.2012г.). В процесния случай според районния съд превозвачът е наказан не за липсата на виза, а поради факта, че пътникът не е притежавал валиден паспорт. По делото е установено, че паспортът на гражданина на Танзания е бил с изтекъл срок на валидност на 01.03.2016г., а пътуването е осъществено на 18.07.2017г. Превозваният пътник, съгласно чл. 19, ал.1 т.1 от ЗЧРБ за да бъде допуснат на територията на страната е следвало да представи редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, което означава, че само визата не е достатъчна да бъде допуснат на територията на страната такъв пътник.

Изводите на районния съд са правилни.

На касатора е вменена административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, според която превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима. Разпоредбата изисква от превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима. 

В процесният случай пътникът е притежавал валидно разрешително за постоянно пребиваване в Дания и паспорт, в качеството на гражданин на Танзания, чиято валидност е изтекла на 01.03.2016г.

С решение № 48/27.01.2011г. на МС (ДВ бр. 9 от 31.01.2012 г.) Република България е декларирала, че до датата на пълното присъединяване на страната към Шенгенското пространство ще признава едностранно, като равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за период от три месеца няколко вида документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Един от тези документи е "разрешение за пребиваване" и "виза за дългосрочно пребиваване", посочена в чл. 18 от Конвенцията за прилагане Споразумението от Шенген. Дания е подписала това споразумение. За това правилно съдът е приел, че пътникът е притежавал валидна виза по смисъла на чл.8 от ЗЧРБ, но не и валиден паспорт, за което именно е наложено наказанието.

Според действащия към датата на деянието Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) сред условията за влизане на гражданите на трети страни в ЕС при преминаване на външни граници (чл. 6, §1 от Регламент (EС) 2016/399) са: 1.притежаването на валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата и 2.едновременно с това - притежаването на виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на трети страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. Разпоредбата на чл.6, §5, б.а) и б.в) от Регламент (EС) 2016/399 предвижда, че „на граждани на трети страни, които не отговарят на всички условия, посочени в §1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки, но само и единствено с цел транзитно преминаване, така че да могат да достигнат територията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно пребиваване“ и че „държава членка може да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по §1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес, или поради международни задължения“. Настоящият случай обаче не попада в обхвата на чл. 6, §5, б. а) и б. в) от Регламент (EС) 2016/399, защото танзанийският гражданин не е преминавал транзитно през Р България. Отделно от това пътникът е пътувал от Дания към България, т.е. от държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване, което означава, че той не е преминавал транзитно за да достигне територията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване, т.е. не попада в изключенията предвидени в Регламента.

Превозеният пътник е танзанийски гражданин, съответно съгласно чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ за да бъде допуснат на територията на страната трябва да представи редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, т.е. не е достатъчно да има само виза или разрешение за пребиваване в страна-членка на ЕС, за да премине през границата на страната ни, а трябва да има и валиден паспорт, както правилно е приел районния съд.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1960/07.12.2017г. постановено по АНД № 5186/2017г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: