РЕШЕНИЕ

 

№………….                  дата  07 април 2010 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 март 2010  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Г.Д.

Прокурор: ………………..

 

разгледа адм. дело № 128 по описа за 2010 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-14-1125/30.06.2006 год. на заместник-началника на ДНСК – София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като двуетажна сграда, под № 8 по схема на община Бургас за извършеното незаконно строителство в района на бетонова пътека към нефтобазата, извършен от И.Д.Д. в терен – неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 и отдел  236 ¹ - Държавен горски фонд, в местността “Ченгене скеле”, землище на гр.Бургас.

         Жалбоподателят И.Д. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като възразява, че е издадена от некомпетентен орган. Посочва, че с Решение на Общински съвет – Бургас, взето по Протокол № 32/31.01.2006 год. е решено да бъде създадено ново селищно образувание в м. “Ченгене скеле”, в границите на което попада и изградената от него сграда, като след приключване на процедурата по изготвяне на ПУП ще има възможност да се изготвят строителни книжа за обекта, поради което изпълнението на издадената заповед ще се явява незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспорената заповед.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че е налице незаконен строеж, който следва да бъде премахнат.

         Заинтересованата страна – министър на земеделието и храните, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото, че жалбоподателят е изпълнил процесния строеж, представляващ двуетажна сграда, под № 8 по схема на община Бургас, находящ се в терен – неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 и отдел  236 ¹ - Държавен горски фонд, в местността “Ченгене скеле”, землище на гр.Бургас. За узаконяване на реализираното строителство е подал заявление до главния архитект на община Бургас вх. № 94-И-39/19.01.2004 год. По това заявление главният архитект на общината се е произнесъл с Решение от 01.07.2004 год., с което е отказал издаването на акт за узаконяване на процесния строеж. Видно от постановените съдебни актове – Решение № ІІ-226/2005 год. по адм. дело № 396/2005 год. на Бургаския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 2071/24.02.2006 год. на Върховния административен съд, постановеният отказ за узаконяване на процесния строеж е влязъл в сила.

         В мотивите на издадената заповед, заместник-началника на ДНСК – София е посочил, че строителството е извършено в терен – държавен горски фонд, без да е променено предназначението, без учредено право на строеж, без изискващи се строителни книжа. Позовал се е на влезлия в сила отказ за узаконяване на строежа по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ издал процесната заповед за премахване на строежа.

         Заповедта е законосъобразна.

         Правнозначимият факт за настоящия случай е обстоятелството, че за процесния незаконен строеж има постановен на основание § 184, ал. 4 от ПЗР на ЗУТ отказ за узаконяване - решение от 01.07.2004 год. на главния архитект на община Бургас, което е влязло в сила. Съгласно нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ това е безусловно основание за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225 от ЗУТ. При издаване на заповедта административния орган е действал при условията на обвързана компетентност, поради което нито той, нито съдът има задължение да обсъжда и преценява отново доказателствата, касаещи извършването и узаконяването на процесния строеж. Този въпрос е разрешен с цитираното по-горе решение на главния архитект на общината, което е достатъчно основание за издаване на оспорвания административен акт. Възражението за евентуална предстояща промяна на предназначението на терена и изготвянето на ПУП е неотносимо към законосъобразността на издадената заповед, която следва да се преценява спрямо фактите, налични към момента на издаването й, а не спрямо бъдещи събития.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от представената Заповед № РД-13-201/27.04.2006 год. на началника на ДНСК – София, изготвена е в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д. *** против Заповед № РД-14-1125/30.06.2008 год. на заместник-началника на ДНСК – София, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: