Р Е Ш Е Н И Е    382

 

гр.Бургас, 10 април 2009г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г.Р.

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

Л.А.В.Е.

 

при секретар

Г.Ф.

и с участието

на прокурора

С.Х.

изслуша докладваното

от съдия

Л. А.

по КНАХ № 128/2009г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

         С решение №975 постановено по НАХД №1645/2008г. Бургаския районен съд е отменил НП № 36/13.05.2008г. на началника на сектор „Миграция” при ОДП – Бургас, с което на А.А. гражданин на Република Армения, роден на 15.06.1978г. в Република Армения, с постоянен адрес в РБългария, *** и съдебен адрес *** адв.- М.М., за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ на осн. чл.48, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Решението е обжалвано от административнонаказващия орган. В жалбата е посочено, че първоинстанционното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, релевираното оплакване е свързано с определяне срока на валидност на визата за дългосрочно пребиваване на наказаното лице и оттам на изводите за това осъществен ли е състав на административно нарушение или не е осъществен такъв. Касаторът иска от настоящата инстанция да отмени решението на районния съд.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от законния си представител и пледира за отмяна на решението на районния съд.

         Ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище от 23.03.2008г. процесуалният представител на А. А. адв.М.М. излага доводи в подкрепа на правилността на обжалваният съдебен акт и пледира за оставянето му в сила.

          Представителя на Окръжна прокуратура Бургас счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

         Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

         В решението си районния съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като и в двата акта не е посочена датата, на която, според актосъставителя и според административнонаказващия орган, жалбоподателя е извършил твърдяното нарушение на чл.34 от ЗЧРБ – т.е. датата, следваща тази, до която жалбоподателя е трябвало да напусне пределите на РБългария. Съдът е приел, че датата на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП, и непосочването й винаги се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна нарушава правото на защита на лицето сочено като нарушител, от друга страна поставя съда в невъзможност да прецени част от сроковете по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съдът е разгледал и материалноправната законосъобразност на НП и е приел, че не се установява извършването на твърдяното нарушение на чл.34 от ЗЧРБ от страна на Акобян Артур. Съдът е посочил, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗЧРБ виза вид „D”, каквато е визата на наказаното лице, е със срок на валидност до шест месеца и дава право на пребиване до 180 дни. Посочил е, че съгласно чл.11, ал.2 от действащата към датата на извършване на твърдяното нарушение Наредба за условията и реда за издаване на визи, визата за дългосрочно пребиваване е валидна до 6 месеца, считано от датата на издаване и дава право на чужденеца да влезе еднократно в страната и да пребивава до получаване на разрешение за продължително или постоянно пребиваване, но не повече от 90 дни от датата на влизане, като тази виза става невалидна от момента на напускане на територията на РБългария при изтичане на разрешения в нея срок на пребиваване или при изтичане на срока на нейната валидност. Като е подвел конкретните факти по делото под посочените от самия съд правни норми е достигнал до извода, че визата на наказаното лице е издадена на 19.11.2007г. и тъй като срока на валидност е 6-месечен, следва да изтече на 19.05.2008г. Деветдесет дневния срок за пребиваване с тази виза в РБългария е започнал да тече от датата, на която лицето е влязло в страната, а именно 04.02.2008г. и следва този срок на пребиваване да изтече на 04.05.2008г., поради което към момента на съставяне на АУАН-24.04.2008г. жалбоподателят е пребивавал на законно основание в РБългария. С тези мотиви съдът е приел, че към 24.02.2008г., откогато според административнонаказващия орган жалбоподателя е следвало да напусне страната, не е имало налице осъществен състав на нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, поради което неправилно е била ангажирана отговорността на наказаното лице за това нарушение.

         Настоящият съдебен състав не споделя съображенията и доводите изложени в обжалваното решение, обосноваващи нарушение на процесуалния и материалния закон, водещи да порочност на наказателното постановление, поради което намира обжалваното решение за неправилно. По принцип липсата на дата на извършване на нарушението е процесуално нарушение, което опорочава акта на наказващият орган – НП, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което незнае кога административно-наказващият орган твърди, че е извършено нарушение, към чиято административнонаказателна отговорност е привлечено. Това процесуално нарушение може по да има и друга последица, също посочена от районния съд, липсата на дата на извършване на нарушението поставя съда, пред който е обжалвано НП, в невъзможност да определи сроковете по чл.34 от ЗАНН. Касационният състав не споделя схващането изразено от районния съд, че липсата на дата на извършване на нарушението всякога е съществено процесуално нарушение, независимо от преценката дали в конкретния случай са налице посочените по-горе последици или не са налице. В обжалваното НП обстойно е описана възприетата от наказващият орган фактическа обстановка, като в нея конкретно са посочени периода на валидност на визата, както и нейния вид, датата, на която А. е влязъл в страната, освен това още два пъти е посочена датата 24.02.2008г. като краен срок на валидност на визата и е посочено, че именно към тази дата е възникнало задължението на А.А. да напусне пределите на РБ. Неправилно съдът в предпоследният абзац от мотивите си е приел, че тази дата не е посочена в НП. Според настоящият състав в конкретният случай, с оглед установените факти и начина, по който са описани в АУАН и НП, дори и да се приеме, че липсва конкретно посочване на датата на извършване на нарушението, тя е определима от наказаното лице, за което е недвусмислено, че от 00.00 часа на 25.02.2008г. наказващият орган счита, че чужденецът е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване – представляващо състав на административно нарушение визиран в чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ. Възражения и твърдения на А.А. за неяснота относно факта от кога органа твърди, че е изтекъл срока му на пребиваване в страната липсват, а от насоката на упражнената от него защита по делото се установява, че за него не съществува такава неяснота. Той твърди, че наказващият орган неправилно е определил срока на валидност на визата, поради което погрешно е възприел датата 24.02.2008г. като краен срок на валидност на визата. По тези причини в конкретният случай не може да се направи извод, че е нарушено правото на защита на привлеченият към административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че не е налична и другата последица от непосочването на датата на нарушението, тъй като от описаните от органа факти за съда не е проблем, без възможност за варианти, да определи датата, от която органът твърди, че лицето е започнало да осъществява състава на чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, с оглед на което да извърши преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд относно налично нарушение на материалния закон. Действително визата на А.А. е вид „D” за дългосрочно пребиваване и е със срок на валидност до шест месеца и дава право на пребиване до 180 дни. В конкретният случай визата не е издадена за максималният допустим от закона срок – шест месеца, както е приел районния съд, а е издадена на 19.11.2007г., но със срок на валидност от 26.11.2007г. до 24.02.2008г. Безспорно чужденецът е влязъл в страната на 04.02.2008г. Съществува колизия между нормата на чл.15, ал.1 от ЗЧРБ и чл.11, ал.2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи по отношение срока на пребиваване, като първата го регламентира в размер на 180 дни, а втората – в размер на 90 дни. Тази колизия на основание чл.15, ал.3 от ЗНА следва да се реши в полза на нормата на закона. Независимо от това колизията не оказва съществено значение в случая, тъй като чужденецът е влязъл в страната на 04.02.2008г., от когато започва да тече срокът му на пребиваване, който ще изтече на по-ранната измежду двете дати – крайният срок на валидност на визата и крайният срок на пребиваване, тъй като визата му изтича на 24.02.2008г. безпредметно е да се конкретизира кога изтича срока на пребиваване – след 90 дни или след 180 дни, тъй като и в двата случая това е след  24.02.2008г.

Районният съд неправилно е приел, че срока на визата започва да тече на 19.11.2007г. и изтича на 19.05.2008г., поради което е направил извод, че към момента на съставяне на АУАН-24.04.2008г. жалбоподателят е пребивавал на законно основание в РБългария, следователно към 24.02.2008г., откогато според административно-наказващия орган жалбоподателя е следвало да напусне страната, не е имало налице осъществен състав на нарушение на чл.34 от ЗЧРБ. Срокът на валидност на визата е посочен в нея от органа оправомощен да издава такива визи и не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. Правилно наказващият орган е възприел, че визата изтича на 24.02.2008г. и лицето няма правно основание да остане след тази дата независимо, че срока на пребиваване ( 90 дни или 180 дни) е започнал да тече на 04.02.2008г. и от формална страна не е изтекъл.

По така изложените съображения, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.222 от АПК, делото следва да бъде разгледано по същество и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 във вр.чл.222 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 975 постановено по НАХД № 1645 от 2008г. на Бургаски районен съд, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №36 от 13.05.2008г. издадено от началника на сектор „Миграция” при ОДП-Бургас, с което на А. А., гражданин на Република Армения, роден на 15.06.1978г. в Република Армения, с постоянен адрес в РБългария, *** и съдебен адрес *** адв.- М. М., за за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ на основание чл.48, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                        

 

        2.