Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1521         Година 25.07.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                               2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Й. Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1286 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от А.И.П. *** против решение № 405 от 29.03.2018г., постановено по н.а.х.д. № 571 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че в решението не е изяснена фактическата обстановка, а събраните в хода на съдебния процес доказателства, както и наведените с жалбата доводи не са обсъдени в тяхната цялост, с оглед на което е нарушено правото му на защита. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като оспорва съставомерността на констатираното нарушение. Възразява, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като на санкционираното лице са издадени два АУАН за едно нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него на наказателното постановление.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставен в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № ДАИ-0000154/23.10.2017г., издадено от началника на отдел „КС“ в ГД „Автомобилна администрация“, с което на А.П., на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.б от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр. чл.30, ал.1, т.4 вр. с  Приложение 5, част II, раздел I, т.2, б.б от същата наредба. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като на посочената дата е допуснал извършването на периодичен преглед за техническа изправност на ППС без за същия да е бил заплатен данък, дължим към датата на извършване на прегледа, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е неправилно.

На А.П. е наложено административно наказание за това, че на 20.09.2017г., при извършена проверка на стопанисвания от него обект – пункт за извършване на периодични прегледи за техническа изправност, находящ се в гр.Бургас, ул. „Вая“ № 2, е констатирано, че на 02.06.2017г., за периода от 09:27 до 09:46 часа, в качеството му на председател на комисия за извършване на периодичен преглед, е допуснал извършването на периодичен преглед за техническа изправност на ППС „Грейт Уолл Стийт 5“, с рег. № СВ2897АМ, без за същия да е бил заплатен данък, дължим към датата на извършване на прегледа, съгласно чл.60, ал.1 и ал.6 от ЗМДТ.

Основателни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Безспорно е, че за нарушението предмет на обжалваното наказателно постановление първоначално е бил съставен АУАН № 219459/25.08.2017г., с който е започнало административнонаказателното производство. Това производство е било прекратено с резолюция на главния директор на ГД „АИ“ с рег.№ 52-00-09-4461/1/09.11.2017г., на основание чл.54 от ЗАНН. За същото нарушение е съставен и АУАН № 219444/20.09.2017г. и въз основа на него е издадено наказателно постановление № ДАИ-0000154/23.10.2017г. ДАИ-0000154/23.10.2017г..

Съгласно чл.54 от ЗАНН, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл.46, ал.4 от ЗАНН. Видно от изложеното, законодателят е регламентирал три предпоставки при които наказващия орган може да прекрати с мотивирана резолюция административно наказателната преписка: 1.когато деянието не е административно нарушение; 2.когато нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител; 3. когато деянието не може да се вмени във вина на лицето, посочено като нарушител. Други основания за прекратяване на започнало административнонаказателно производство, чрез мотивирана резолюция, не са предвидени.

При допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, процесуалните способи за отстраняване им са предвидени в нормата на чл.52, ал.2 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. В хипотезата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, ако наказващият орган установи, че акта не е предявен на нарушителя, той има задължението да го върне на актосъставителя, като по този начин допуснатото съществено процесуално нарушение ще бъде отстранено. Съответно в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

При изпълнение на задълженията си по чл.52 от ЗАНН, административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка, като провери законосъобразността и обосноваността на АУАН, след преценка на възраженията и на събраните по преписката доказателства, а ако е необходимо да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и няма основания за чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде наказателно постановление. В случай, че при тази преценка наказващият орган установи някое от предпоставките, визирани в чл.54 той е длъжен с мотивирана резолюция да прекрати производството. С произнасяне по един от двата начина наказващият орган упражнява регламентираните му от закона пълномощия и възможността за други действия, след постановяване на наказателното постановление или след издаване на мотивираната резолюция, е преклудирана.

В случая, с резолюция № 52-00-09-4461/1/09.11.2017г., първо образуваното административнонаказателно производство е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, касаещи задължителен реквизит – място на извършване на нарушението. Това прекратяване е извършено при едно недопустимо смесване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност на едно административнонаказателно производство. Доколкото обаче, по отнешение на тази резолюция не се твърди и не се установява да е оспорена, то тя е влязла в сила и с нея е приключило производството по налагане на административно наказание за това нарушение.

Същевременно образуваното второ административнонаказателно производство със съставянето на втори АУАН и издаването въз основа на него на наказателно постановление е при съществено процесуално нарушение, защото наказващият орган за същото нарушение вече се е произнесъл, като е прекратил производството по отношение на така установеното административно нарушение, на основание чл.54 от ЗАНН.

На следващо място, наказателното постановление подлежи на отмяна и на още едно основание, а именно поради наличието на по-благоприятен закон. 

В случая е приета като нарушена разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., която предвижда, че при периодичния преглед на ППС се представя документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ, като документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл.11, ал.3. Тази разпоредба обаче е отменена към настоящия момент с измененията публикувани в ДВ бр.38/2018г., в сила от 20.05.2018г..

Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Прилагането на по-благоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които представляват административни нарушения и по стария закон. В конкретния случай, след отмяна на посочената разпоредба в Наредба № Н-32/16.12.2011г., не е налице регламентирано задължение при извършване на технически преглед на ППС да се изисква документ за платен данък върху превозните средства, тоест последвала е по-благоприятна за дееца разпоредба, при която е отпаднала посоченото задължение, поради което това деяние към настоящия момент, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 405 от 29.03.2018г., постановено по н.а.х.д. № 571 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ДАИ-0000154/23.10.2017г., издадено от началника на отдел „Контрол и статистика“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                                                                                               2.