Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1499        Година 24.07.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й. Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1285 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Е.Ж.Ч. *** против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-155/10.05.2018г. издадена от разузнавач в сектор „Криминална полиция“ При първо РУ гр.Бургас. Със заповедта на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – заподозрян в притежание на наркотични вещества в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94 – престъпление по чл.354А от НК, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител и прави искане да бъде уважена жалбата  и да се присъдят разноски по реда на чл.36-38 от закона за адвокатурата.

Ответникът - Разузнавач в сектор „Криминална полиция“ При първо РУ гр.Бургас – Р.Т.Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 10.05.2018г. в 16,00ч. жалбоподателят Ч. е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 431зз-155/10.05.2018г. издадена от разузнавач в Първо Районно управление гр.Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – „заподозрян в притежание на наркотични вещества в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94 – престъпление по чл.354А от НК.“. Той е освободен на 10.05.2018г. в 17,30ч., видно от отбелязването на заповедта.

В административната преписка се съдържат докладна записка от 10.05.2018г., протокол за доброволно предаване и обяснения от Васил Николов Куртев.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – разузнавач в Първо РУ при ОД на МВР Бургас, съобразно правомощията му по чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта, тъй като е издадена от лице което не е присъствало в момента на задържането му. В ЗМВР не е предвидено изискването заповедта за задържане да бъде издадена от лицето което фактически извършва задържането, както и задържането да бъде извършено въз основа на предварително издадена заповед.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването и́. Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,  за това, че жалбоподателя е “заподозрян в притежание на наркотични вещества в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94 – престъпление по чл.354А от НК.“.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В ал.1 на чл.354а от НК, която норма е посочена в обжалваната заповед, е предвидена наказателна отговорност за Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.“.

Видно от представената в хода на съдебното производство докладна записка рег.№434р-6189/10.05.2018г., е предоставена оперативно интересна информация, касаеща лица съхраняващи и разпространяващи наркотични вещества в гр.Бургас, а именно Е.Ж.Ч. и Васил Николов Куртев, като е посочен адреса на който живеят. В тази връзка на 10.05.2018г. е осъществено оперативно наблюдение на квартирата на лицата, като в 16,00ч. те са установени в близост до нея и са отведени в Първо РУ Бургас за снемане на сведения. Е.Ч. е предал доброволно полиетиленов плик, съдържащ остатъци от суха зелена тревна маса, за което е съставен протокол за доброволно предаване.

Представени са и писмени обяснения дадени от В. К., съгласно който той живее на посочения адрес с майка си от 4 месеца, като от известно време при тях живее и Е.Ч.. Той сочи, че намерения от полицаите чай е на Е.Ч. и е за лична употреба.

В случая, с оглед изложените в заповедта мотиви и приложените в административната преписка доказателства, се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя – данни, обосноваващи предположението, че има вероятност той да е извършител на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

В този смисъл следва да се има в предвид и  решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.“. Тези обстоятелства в случая са налице. От представената докладна записка е видно, че полицейските органи са имали оперативна информация относно съхраняване и разпространяване на наркотични вещества - марихуана от Е.Ч. и Васил Куртев, като в допълнение на тези данни в жалбоподателя е открит съмнителен по вид и съдържание пакет. Ето защо, в хода на административното производство е направено обосновано предположение, че Е.Ч. може да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

Преценката за законосъобразност на административния акт следва да се извърши, съобразно обстоятелствата, осъществени до момента на неговото издаване. Административният акт не би могъл да се прецени като незаконосъобразен на основата на факти, които са се състояли след неговото издаване. Ето защо, възраженията за незаконосъобразност на издадената заповед, поради липса на предприети последващи мерки за наказателно преследване с участието на задържания, са неоснователни.

В този смисъл е и цитираното вече решение на ЕСПЧ, в което в § 43 съдът подчертава, „…че фактът, че жалбоподателя не е бил обвинен или предаден на съдебната власт , не означава непременно, че задържането му не е в съответствие с чл.5, § от ЕКПЧ. Подпараграф (в) на тази разпоредба не предполага, че полицията е трябвало да получи достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Въпреки това изискването подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж İpek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.). За да има основателно подозрение, трябва да има факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъпление (виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).“.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в нея е посочен адрес гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94, тъй като безспорно на този адрес се е намирал жалбоподателя към момента на неговото задържане.

Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление, като в случая след установяване на конкретните обстоятелства, жалбоподателя е незабавно освободен, като фактически е било задържан в продължение на един час и тридесет минути, тоест правото му на свободно придвижване е било минимално ограничено.

С оглед на изложеното жалбата на Е.Ч. е неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ж.Ч. *** против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-155/10.05.2018г. издадена от разузнавач в сектор „Криминална полиция“ При първо РУ гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: