Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1328                       04.07.2018 година                   град  Бургас

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти състав,  в открито  съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

 

                                                                                    Съдия: Чавдар Димитров

 

Секретар Ирина Ламбова

като разгледа докладваното от съдия  Чавдар Димитров                              

административно дело  номер 1284 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.256, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

             Образувано е по жалба на В.Н.К. с ЕГН ********** ***, против разпоредената и осъществена със Заповед, рег.№ 431зз-156 от 10.05.2018 година принудителна административна мярка - полицейско задържане на лице, постановена от Г.Д.С. – разузнавач при Първо РУ на МВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

             Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Ангажира допълнителни гласни доказателства.

             Ответникът по жалбата –  полицейски орган – Г.Д.С. – разузнавач при Първо РУ на МВР Бургас, редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя административната преписка в цялост.           

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

          Жалбата е входирана в Административен съд Бургас на 23.05.2018г., в 14-дневния срок за оспорването й, предвид връчването на същата на жалбоподателя на 10.05.2018г. Депозирана е от надлежноупълномощен процесуален представител на лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването й по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Поради всичко изложено съдебният състав намира тази жалба за процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е осъществено задържане на жалбоподателят В.К., обективирано в Заповед рег.№ 431зз-156 от 10.05.2018 година за задържане на лице, издадена от Г.Д.С. – разузнавач при Първо РУ на МВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

От административната преписка и разпитания в хода на производството свидетел Емилян Ч. се установяват факти и обстоятелства предхождащи задържането, включително такива за действията довели до това задържане.

В комплексност от събраните доказателства се установява, че на 10.05.2018 година около 16,00 часа жалбоподателят В.К. *** бил задържан от полицейски орган при Първо РУ на  МВР за срок до 24 часа, изликайки от кантората на адв. И., за което била издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е заподозрян в извършването на престъпление по чл.354А от НК – държане на наркотични вещества на адрес гр. Бургас,ул. Шейново №94.

           В заповедта е посочен час на издаване идентичен с този на описаното нарушение – 16,00 часа и час на освобождаването му 17,50 часа на същия ден.

В административната преписка са представени Докладна зяписка рег.№431 – 6189/10.05.2018г. до Началника на Сектор Криминална полиция при I-во РУ на МВР Бургас , изходяща от ответния орган, обяснение от страна на В.К. и протокол за доброволно предаване на полиетиленов плик с размер 4 на 2 см. от Емилиян Ч., съдържащ суха тревна маса.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК, във връзка с чл.168 АПК се налагат следните правни изводи:

На първо място, Заповед, рег.№ 431зз-156 от 10.05.2018 година, с която е постановена  принудителна административна мярка - полицейско задържане на лице, постановена от Г.Д.С. – разузнавач при Първо РУ на МВР Бургас, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 ЗМВР.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си полицейският орган, в случая разузнавач при Първо Районно управление- Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На трето място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Същата е издадена на основание чл.72, ал1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка – „задържане за срок до 24 часа”. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на конкретно престъпление, е достатъчно, административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

В тази връзка, съдът намира за нужно да припомни, че по делото „Петков и Профиров“ с-у България в § 41 от решението Съдът по правата на човека обяснява: „Когато законността на задържането е под въпрос , включително и това дали са спазени „процедури предвидени от закона“ , конвенцията се позовава основно на националното законодателство и определя задължението за спазване на неговите материални и процесуални правила.“ Като допълнение в същия параграф Съдът обяснява и това, че „ …. чл.5§1 от ЕКПЧ изисква всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите на защита на индивида от произвол….“.

Задържането като принудителна административна мярка е било предприето по предварителна проверка, с цел установяване на вероятен извършител на конкретно престъпление по чл.354а НК в гр. Бургас. Доколкото лицата са задържани непосредствено след излизане от адвокатската кантора, а не в нея маниерът на задържане не повдига въпроси по чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Ирелевантно за административното производство е обстоятелството по какъв начин органите на реда са получили оперативната информация, че в притежание на жалбоподателят се намира пакет съмнителен по вид и съдържание.

Само по този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се потвърди или отхвърли събраната оперативна информация, както и евентуално да се попречи на уличения при извършването на престъплението или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Съгласно § 43 от делото Петков и Профиров с-у България съдът подчертава, „…че фактът, че жалбоподателя не е бил обвинен или предаден на съдебната власт , не означава непременно, че задържането му не е в съответствие с чл.5, § от ЕКПЧ. Подпараграф (в) на тази разпоредба не предполага, че полицията е трябвало да получи достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Въпреки това изискването подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж İpek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.). За да има основателно подозрение, трябва да има факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъпление (виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).“

В конкретния случай осъществяването на административна принуда е била необходима, тъй като от една страна деянието е криминализирано по действащото право - чл. 354а НК, а от друга страна,  налице към момента на предприемане на мярката са събрани достатъчно данни, сочещи на съпричастност на задържания към достатъчно конкретно по време място и др. обстоятелства престъпление, а именно наличие на тревна маса в дома му, която е възможно да бъде наркотично вещество. Тези подозрения се потвърждават след задържането, когато е установен пакет именно с подобна тревна маса.

            Възраженията на адв. И., че не са налице основанията за задържане, тъй като липсват категорични данни, видно от цитирания по-горе абзац от делото Петков и Профиров с-у България са ирелевантни на настоящия етап от развитието на досъдебното производство. Както законът, така и ЕКПЧ не изискват данните да представляват достатъчно доказателства за осъждането на жалбоподателя а единствено да създават основателно подозрение за извършването на конкретно престъпление, което в случая е налице.  Посоченото в оспорената заповед обстоятелство, че тревната маса е държана на адреса на същия адвокат, дори и да се приеме за някаква неточност не е от характер да обоснове отмяна на самата заповед.

Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Наличието на всички предпоставки в конкретния случай е установено. Това настоящият състав установява от представените по делото доказателства,  вкл. и от обясненията на самия жалбоподател, дадени по така образуваното досъдебно производство, от които е видно, че лицето действително е задържано с оглед извършване на процесуално-следствени действия по разкриване на конкретно престъпление, а не безпричинно. Така събраните доказателства се подкрепят и от докладната записка на полицейския орган. Последната, макар и издадена след издаване на заповедта за задържане, съдържа данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й. Не съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива/ по арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК/. За жалбоподателя не е съществувала пречка да се запознае с административната преписка и с всички съдържащи се в нея документи, вкл. и с цитираната докладна записка, за да организира адекватно защитата си, както е и сторил.

Твърдението на адв. И., че задържането на жалбоподателя за близо два часа не е било свързано с извършване на действия по разследване и установяваване авторството на конкретно инкриминирано деяние, а единствено с цел сплашване на подзащитният му не почиват на никаква логика, тъй като от една страна липсват доказателства, че към момента на задържането на К., адв. И. е бил негов служебен или наемен зашитник, а от друга снетите обяснения от задържаните – жалбоподател и свидетел сочат именно на осъществени оперативно издирвателни действия. Фактът, че те са освободени в кратък период след задържането им също опровергава намерението за сплашване на тези лица, особено на жалбоподателя К..

В допълнение следва да бъде споделено и това, че именно с налагане на принудителната административна мярка и извършването на оперативно-издирвателни мероприятия, полицейският орган следва да установи съпричастността на заподозрените лица към извършеното престъпление или да отхвърли тази съпричастност. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице, сочи на извода, че в случая, доколкото К. е бил заподозрян в държането и разпространението на наркотици, като листната маса е установена именно в квартирата на жалбоподателя, то това обстоятелство е следвало да бъде проверено и изяснено.

Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.

 

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на В.Н.К. като неоснователна следва да се отхвърли.

 

 Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК, Административен съд- Бургас, ІІІ- ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.Н.К. с ЕГН ********** ***, против разпоредената и осъществена със Заповед, рег.№ 431зз-156 от 10.05.2018 година принудителна административна мярка - полицейско задържане на лице, постановено от Г.Д.С. – разузнавач при Първо РУ на МВР Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като неоснователна.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                      

                                                    

                                                     СЪДИЯ: