Р Е Ш Е Н И Е  № 1747

 

Град Бургас, 15.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. Атанасова, с участието на прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1280  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с §49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, подадена чрез пълномощник, с която е предявен иск срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 369 000 лева за периода от 1.08.2002г. до 31.05.2009г. вследствие лошите битови условия и липса на медицинско обслужване в затвора в гр.Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 319 500 лева за периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г. вследствие лошите битови условия и липса на медицинско обслужване в затвора в гр.Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Производството е образувано след като с решение № 6624/21.05.2018г., постановено по административно дело № 3054/2017г. по описа Върховен административен съд на Република България , е обезсилено решение № 60/19.01.2017г., постановено по административно дело № 536/2015г. по описа на Административен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Бургас при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението на ВАС на РБ.

Ищецът твърди в исковата молба, че за исковите периоди затворническата администрация не е спазила изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е търпял наказание лишаване от свобода. Посочва липсата на естествено осветление, приток на чист въздух и климатизация. Оплаква се, че не му е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като според режима в затвора вечер помещенията се заключват и за естествените си нужди затворниците са принудени да използват кофа, която се намира в спалното помещение.  Твърди, че е бил лишен от възможността да осъществява минимални хигиенно-битови нужди, тъй като подаването на топла вода за къпане става само два пъти седмично по три часа за около 180-200 души и хигиената в баните и тоалетните е изключително занижена и вредна за здравето. Твърди и свръхзанижена хигиена в столовата, стари маси, без покривки, плотовете на които се почистват само с мокър парцал. По отношение на хигиената посочва още наличието на дървеници и хлебарки във всички помещения. Ищецът е недоволен и от храната, тъй като е нискокалорична, недостатъчна и еднообразна. Сочи, че в резултат на неизпълнение законовите задължения от страна на затворническата администрация да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение и са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдяните действия и/или бездействия и ангажират отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ.

- Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявените искове в писмен отговор и в съдебно заседание като излагат доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции по основание и размер. Релевират възражение, че исковете за периода Твърди, че по време на престоя му в затвора в гр.Бургас в исковите периоди медицинското обслужване е в нарушение на чл.22 от ЗИН и чл.128 и сл. от ЗИНЗС. Посочва, че такова е осигурявано само веднъж седмично и се ползвали услугите на фелдшер с предварителна заявка и записване. Не били създадени условия за опазване на физическото и психическото му здраве. Вследствие на неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние – получени многобройни заболявания „флебит и тромбофлебит, псориазис, артропатия, невралгия, херпес зостер, парализа на Бел, изкривяване на лицевите мускули и челюстта, световъртеж от централен произход, обриви по тялото и главата, оглушаване с едното ухо и постоянна асиметрия на лицето“.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си поддържа предявените искове по основание и размер, съобразно допълнително направеното уточнение, и моли за уважаването им от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците от 1.08.2002г. до 18.03.2010г. са погасени по давност. Считат, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата. Твърдят, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание искът да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се установява наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, а именно дали са претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Искането от съда е за отхвърляне на исковете. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковете са погасени по давност за периода 1.08.2002г. до 18.03.2010г. и дава заключение за неоснователност на исковете в останалата част като недоказани по основание и размер, и пледира за отхвърлянето им изцяло от съда.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете:

В исковата молба и нейното уточнение са наведени твърдения, че ищецът е търпял неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответниците във връзка с битовите условия и медицинското обслужване в затвора в гр.Бургас, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в периода 1.08.2002г.-18.03.2015г., които сочат на нарушение на забраната, въведена в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) осъдените на лишаване от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение. Независимо, че към датата на тяхното предявяване исковете са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, същите подлежат на разглеждане  по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно  §49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.). В чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Съдът намира, че част от исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник.

Ищецът сочи като ответник за периода от 1.08.2002г. до 31.05.2009г., за който претендира обезщетение за неимуществени вреди за лоши битови условия и липса на медицинско обслужване, Министерство на правосъдието, а от 1.06.2009г. до 18.03.2015г. като ответник по делото Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Съгласно действащият към началото на исковия период чл.19а, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията (ДВ, бр.62/2002г.) (отм.), прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а съгласно чл.19а, ал.2 от ЗИН (ДВ, бр.62 от 2002г.), Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити.

Съгласно чл.19а, ал.2 от ЗИН (в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр.61/2004г.), действала в останалата част от първия исков период, а именно от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е административно звено в Министерството на правосъдието, като в чл.19, ал.1 е посочено, че общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществяват от Министерството на правосъдието.

 От изложеното следва извода, че за периода от 1.08.2002г. до 13.07.2004г. исковата молба е предявена срещу ненадлежен ответник – Министерство на правосъдието, тъй като Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която в този период е осъществявала прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и е била самостоятелно юридическо лице към Министерство на правосъдието, е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. За времето от 25.06.2002г. до 13.07.2004г. Министерство на правосъдието не е пасивно легитимиран ответник по иск за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а по силата на действалата в този период разпоредба на чл.19а, ал.2 от ЗИН (отм.), Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ трябва да отговаря за претендираните от ищеца вреди при престоя му в затвора в гр.Бургас.

Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба и да прекрати образуваното съдебното производство. В случая неправилното предявяване на исковата претенция срещу Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 1.08.2002г. до 13.07.2004г. обуславя процесуална недопустимост на иска в тази част.

Исковата молба в останалата част от първия период, а именно от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., е процесуално допустима, тъй като е предявена от лице с правен интерес срещу надлежен ответник – Министерство на правосъдието, доколкото в този период Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не е била самостоятелно юридическо лице, а е осъществявала прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода като административно звено в Министерството на правосъдието.

За периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г. исковата молба е процесуално допустима, тъй като е предявена от легитимирано лице срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяваща прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.12, ал.1-3 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник по чл.205 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

По основателността на исковете:

Според представено по делото становище с рег. № 1263/23.04.2015г. на И. Лекова - инспектор „СДВР“ към затвора в гр.Бургас, ищецът търпи присъда „доживотен затвор без замяна“ – общо наказание по присъди на основание чл.116, вр. чл.115 от НК, чл.333, вр. чл.330 от НК, чл.129, чл.339 от НК с начало на наказанието от 14.12.2001г.

На 3.09.2002г. е постъпил в затвора Бургас.

На 8.11.2002г. е бил настанен във втора група, намираща се на втори етаж, спално помещение № 214, с обща жилищна площ 6,08 кв.м.

На 31.03.2004г. е бил настанен в Първа зона за повишена сигурност (ЗПС), намираща се на първи етаж в корпуса на затвора, в спално помещение № 1, с обща жилищна площ 5,92 кв.м. с още две лица, при средно полагаща се площ на човек от 1,97 кв.м.

На 20.09.2004г. е бил настанен във втора група, намираща се на четвърти етаж в корпуса на затвора, в спално помещение № 412, с обща жилищна площ от 21.42 кв.м. с още седемнадесет лица при средно полагаща се площ на човек от 1.19 кв.м.

На 19.04.2006г. е бил настанен във втора група, намираща се на четвърти етаж, в спално помещение № 414, с обща жилищна площ от 14.76 кв.м. с още осем лица, при средно полагаща се площ на човек от 1.64 кв.м.

На 11.02.2008г. е настанен в Първа ЗПС, в спално помещение № 15, с обща жилищна площ от 5,36 кв.м. с още две лица, при средно полагаща се площ на човек от 1.79 кв.м.

На 17.04.2014г. след смяна на режима в по-лек е настанен в шеста група, намираща се на четвърти етаж, в спално помещение № 414, с обща жилищна площ от 14.76 кв.м. с още осем лица, при средно полагаща се площ на човек от 1.64 кв.м.

След преместване на групата от четвърти на втори етаж ищецът е бил настанен в спално помещение №209, с обща жилищна площ от 20.77 кв.м. с още осем лица, при средно полагаща се площ на човек от 2.31 кв.м., където се е намирал към датата на подаване на исковата молба.

Съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на затвора, в помещенията, в които е бил настаняван Д., не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 8.30 до 20.00 часа. Проблеми с водоснабдяването не са съществували. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла (два дни в седмицата). След заключване на помещенията в 20,00 часа лишените от свобода ползват бутилки с вода и нямат достъп до санитарните възли. Лишените от свобода сами определят режима за поддържане на хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко спално помещение. На лишените от свобода е разрешен достъп до медицинския център към затвора по график, а при необходимост и извънредно.

По делото е представено и „Публично изявление относно България“, направено в съответствие с член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на 26.03.2015г. Документът обективира резултатите от извършено през 2015г. посещение на Комисията, целящо да прецени дали има напредък в изпълнението на неговите дългогодишни препоръки и в частност, да преразгледа отношението към лишените от свобода и условията за задържане в затворите в София, Бургас и Варна, като отчита периода след посещението на Комисията през 2012г. и констатирана при посещението през март-април 2014г., липса на действие от страна на българските власти за отстранявани на някои основни недостатъци в третирането на лишените от свобода и условията на задържане. Според публичното изявление, е постигнат много малък напредък, ако въобще има такъв, в изпълнението на основните препоръки, многократно отправяне от КПИ. Комитетът счита, че пренаселеността остава трайно проблематичен въпрос в българската система на затворите и отбелязва за пример Бургаския затвор, в който преобладаваща част от лишените от свобода разполагат с по- малко от 2 кв.м. пространство в общите спални помещения. Изрично посочва, че материалните условия в затворите в София, Бургас и Варна продължават да се характеризират с постоянно влошаващо се състояние на разруха. Повечето санитарни възли в тези три затвора са безнадеждно остарели и нехигиенични, а отоплението работи само по няколко часа дневно. По-голямата част от лишените от свобода нямат достъп до тоалетна през нощта и са принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи или бутилки в килиите. Кухните в затворите в Бургас и Варна продължават да са мръсни и нехигиенични, заразени с вредители, с протекли и запушващи се канализационни тръби и покрити с плесен стени и тавани. Повечето помещения в посочените учреждения са неподходящи за настаняване на хора и представляват сериозен здравен риск както за затворниците, така и за персонала. В обобщение изразява мнение, че сами по себе си материалните условия в трите посетени затвора могат да се разглеждат като равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне.

Констатациите на КПИ, изложени в „Публично изявление относно България“ касаят и релевантен по делото период – 1.10.2014г.-26.02.2015г. В документа се съдържат и констатации, направени при извършени проверки през 2010г., 2012г. и 2014г. за материалните условия в затвора в Бургас.

По отношение храната в затвора в Бургас е представено седмично меню за периода 17.03.-23.03.2015г., с две графи „Общо меню“ и „Диетично меню“, с посочени съответно брой калории за всяко ястие. Менюто е изготвено от лекар, главен готвач и завеждащ домакинска служба, съгласувано с инспектор „МТС“ и утвърдено от началника на затвора.

По отношение медицинското обслужване е представена медицинска справка, изготвена от м.ф. Д.Иванова, и втора такава, изготвена от д-р Л. Христова. Във втората справка е посочено, че в периода 2002г-2004г. в здравния картон на Д. няма отразени извършени прегледи.

Според справките, ищецът е постъпил в затвора на 26.02.2004г., на която дата е бил издаден и представения по делото здравен картон на ищеца, като при първоначалния преглед не е съобщил за настоящи и хронични заболявания. По време на престоя в затвора е ползвал услугите на медицинския център. През периода 29.10.2009г.-20.03.2015г. девет пъти е бил консултиран от различни специалисти и е бил диагностициран. В периода 2.11.2009г.-18.11.2009г. му е поставена диагноза: Еризипелас крурис декстра; в периода 17.02.2010г.-01.03.2010г. му е поставена диагноза: Псориазис вулгарис. Артритис псориатика; в периода 2.10.2013г.-21.10.2013г. диагноза: Невралгия н.тригемини синистра. Херпес зостер отикус. Синдром на Ramsey-Hunt, и в периода 28.07.2014г.-30.07.2014г. му е поставена диагноза: Невралгия н.тригемини синистра. Статус пост херпес зостер отикус. Синдром на Ramsey-Hunt и му е проведено болнично лечение.

Представени са заверени копия от епикризи и амбулаторни листове, удостоверяващи здравословното му състояние през исковите периоди.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Рибов, В. Маринчев, Р. Кузманов и Л. Христова.

Свидетелят Рибов познава ищеца от 2001г., когато заедно били задържани. През цялото време били все заедно. В началото били на първия етаж в зона за повишена сигурност, след това - на втори етаж, където е втора зона за повишена сигурност. Със С. били в една килия през 2004г.-2005г. Килията била 2 м. на 3 м. и в нея били настанени трима души. Леглата били разположени едно върху друго. Хигиената в килията подържали сами. На ден тя била отваряна за по 15-20 минути - от 4:30 часа сутринта – всяка една за по 20 минути. До тоалетна ходели в кофи и за това време трябвало да изхвърлят кофата и да измият съдовете за хранене. Разполагали с време за разходка от 8:30 часа до 9:30 часа в първа зона, а във втора - от 13:30 часа до 14:30 часа. В килиите имало хлебарки и мишки. Преди година започнали да пръскат за дървеници - три-четири пъти, но дървениците се появявали периодично. Храната била безвкусна. От две-три години се къпели по два пъти в седмицата. Преди - веднъж месечно. Имало два душа, които работят. Топла вода била подавана от 13:00 часа до 17:00 часа. - четири часа да се изкъпят 120 души. Тъй като душовете били недостатъчно, пълнели кофи с вода, за да се изкъпят. През това време трябвало да изперат и дрехите си. През зимата отоплението в килиите било включвано по един час сутрин и вечер.

През периода 2004г.-2005г. се е случвало да търсят медицинска помощ, но не многократно, а след този период - по-често. Съобщава, че С. имал здравословни проблеми. Оплаквал се от болки. Имало определени дни, в които могат да се запишат за лекар и в тези дни имали право на лекар. В зависимост от часа, в който се налага спешна помощ началникът, който отговаря за затвора, или дежурният през почивните дни, преценявал дали е нужно да бъде извикан специалист. Имало период, в който С. не можел да ходи и имал нужда от помощ. Бил получил и заболяване на ухото. От това му се виел свят, не можел да ходи и имал силни болки, не можел да става от леглото. Свидетелят заявява, че не знае дали ищецът е бил лекуван за това заболяване в затвора. Бил много зле и извикали някакъв лекар, той дълго време се чувствал зле преди да извикат лекар, който да го прегледа. Знае, че С. има псориатичен артрит вследствие на псориазис. Семейството му осигурявало лекарствата. Когато постъпил в затвора бил здрав. Оплакванията му започнали през време на престоя в ареста.

Свидетелят Маринчев посочва, че познава ищеца от м.09.2005г., със С. били в една килия за пет-шест месеца. Килията била около 15-16 кв.м., а в нея настанени 8 човека. Леглата разположени на вишки – някои по три, някои по две легла на вишка. Чистили с мръсни парцали. Не получавали препарати за чистене. За месец на чистачите били предоставяни по три-четири праха и един преперат – този, който е за коридора само. Килиите се заключвали в 19:40 часа и се отключвали сутринта в 6 часа. За тоалетна вечер ползвали кофа, която била поставена до шкафовете без параван. В килиите имало много дървеници, много хлебарки. Маринчев също боледувал от псориазис като С.. С. бил  болен от артрит и псориазис, и сутрин не можел да стане от леглото защото бил схванат. Дървениците лазели върху тях, не им позволявали ежедневно къпане, което било важно за заболяването. Съобщава, че ищеца имал шипове на врата и постоянно бил схванат. Артритът му бил в много тежко състояние. В лечебния център не му давали лекарства, той сам си ги осигурявал от Германия. Фелдшерът не му пускал лекарствата, защото листовките не били преведени на български. По отношение на личната хигиена, отоплението и проветрението съобщава факти, идентични с тези съобщени от свидетеля Рибов. Посочва, че към момента ищецът бил на хранителна диета, която била спазвана, но само през последните месеци. Заявява, че условията за всички са ненормални, защото нощно време понякога се налага да се ползва „тоалетна“ когато другите в килията вечерят.

Свидетелят Кузманов познава С.Д. от м.07.2014г. Били в една килия до есента на 2014г. Към момента са на един етаж, но в различни килии. По отношение на битовите условия и здравното обслужване съобщава, че са били в килия, която е много малка, може би 4 м. на 4 м., с двойни вишки. Килията имала два прозореца и в нея са били шест човека. Не получавали препарати за чистене. Хигиената е каквато си осигурят сами. Килията я затваряна вечер в 19:30 часа и до 6:15 часа сутринта някъде са били заключени. През деня са били заключвани още два пъти от 7:30 часа до 8:15 часа и от 17:30 часа до 18:15 часа. През това време са задоволявали естествените нужди в кофа в килията, която не е била отделена от общата площ, без паравани, стояща до вратата. Сами са почиствали. Топла вода била подавана два пъти в седмицата - вторник и четвъртък, по два-три часа. Коридорът бил много натоварен, тъй като били някъде към 120 човека. Веднъж в месеца са получавали препарати за почистване. Най-големият им проблем бил дървениците и хлебарките, а напоследък се развъдили ужасно много мишки. Обезпаразитяването през период, в който били заедно със С., не било правено. Съобщава, че ищеца имал фациалис и артрит, и когато се развили времето ставал трудно подвижен, болели го ставите. Спомня си, че е ходил в медицински център - в болница в София. Не си спомня колко време е бил там. В килията имало един радиатор, който през зимата се пускал два пъти, сутрин и вечер по един част, но през по-голямата част от денонощието било студено. Лятото обратно - ставало много топло. По принцип прозорците се отваряли. Лятото проветряването идвало само от прозорците. Нямало движение на въздуха и вътре било ужасно горещо. Храната, като качество била зле, защото се приготвяла от затворници. Качеството й било недостатъчно, макар да била в голямо количеството, и не ставала за ядене. Хляб давали по 1/5 от 700 гр. на човек на хранене, три пъти на ден. Санитарният контрол в коридора бил под всякаква критика. Не си спомня на етажа да е идвало медицинско лице, за да провери за хигиената в столовата, в килиите, в банята и тоалетната. Съобщава, че С. ежедневно приемал лекарства. Артритът му бил в много тежко състояние и когато го мъчил ставал неподвижен и можел да става от леглото. В здравния център нямало почти никакви лекарства. Начинът на вкарване на лекарства отвън бил много проблематичен. Вкарвали се лекарства само по време на свиждане, което се осъществявало само първа и трета седмица, и ако се пропусне периода и свършат лекарствата, трябвало да чака следващо свиждане.

Свидетелката Христова заявява, че работи в затвора в гр.Бургас по силата граждански договор като лекар. Има специалност „кожно-венерически болести“. Твърди, че от постъпването ú на работа в затвора от м.12.2014г. е наблюдавала здравословното състояние на С.Д. и го е лекувала от червен вятър на крака (еризипел). Другите му заболявания е виждала само описани в здравния картон. Запознала се с пациента по повод оплакванията му от червен вятър (оток на крака със зачервяване) и това наложило проверка на здравния му картон, при която установила и другите заболявания. Д. бил с висока температура, което наложило веднага консултация с хирург. Било организирано извеждането му от затвора и провеждане на консултация в МБАЛ Бургас. След това била констатирана необходимост от преглед и от съдов хирург. Било назначено лечение. Тъй като силни антибиотици в затвора не съществували, се наложило той сам да си купува лекарствата. Лечението продължило определен период, през който ищеца посещавал здравния кабинет и контактувал с персонала. По време на лечението Д. се оплаквал от остри вирусни заболявания и от псориазиса, защото той давал усложнение – заболяване на лакетните, коленните и ръчните стави. От херпес не се бил оплаквал. Във връзка със заболяването от псориазис Д. ползвал банята на стационара, тъй като там има бойлер и има топла вода непрекъснато. За ищеца и за останалите болни от псориазис в затвора периодично или на определени интервали била предоставяна възможност за ползване на банята в стационара за измиване. Посочва, че принципно прегледите се осъществяват с предварително записване, а в случай на нужда от спешна помощ може да бъде извършен преглед по всяко време, в рамките на работното време от 8:30 часа до 12:30 часа, без събота и неделя.

В хода на съдебното дирене е допусната тройна съдебно-медицинска експертиза с участието на специалисти невролог, уши, нос и гърло, и дерматолог. Вещите лица са представили по делото самостоятелни заключения и след изслушването им от съда, са приети без възражения от страните.

Според заключението на д-р Е. Костов - специалист нервни болести, в периода м.10.2013г.-м.09.2014г. по отношение на ищеца е било проведено двукратно стационарно-медикаментозно лечение. Непосредствена причина за страданията е вирус, като първостепенен провокиращ фактор е принудителния психо-емоционален стрес. Проведената терапия е била съобразена със състоянието му, като условията в затвора са влияели в обратна на лечението посока. В съдебно заседание д-р Костов заявява, че Д. страда от херпес зостер „синдром на Рамзи-Хънт“, който включва лицева парализа, нарушение в слуха, разстройство в слюноотделянето и сълзоотделянето и в двигателната активност на лявата лицева половина. Вирусът херпес зостер при децата предизвиква варицела. Когато се запази в определени места на нервната система, може да бъде провокиран, може и да не бъде провокиран. Условията на затвора могат да доведат до обостряне на вече отключен херпес, конкретно липсата на хигиена, нормално хранене, адекватно лечение и емоционалното състояние на пациента. На последния е било провеждано лечение и амбулаторни прегледи. Необходимите мерки се определят при всеки един пациент конкретно. Няма такова лечение, което да бъде провеждано в затвора постоянно и което да даде, ако се провежда, рязка промяна в положителен акт на състоянието на пациента. Лечението се провежда индивидуално. При обостряне може да се провеждат систематични физиотерапии, може да се провежда иглотерапия, рефлекторни масажи. В случая е провеждано лечение от м.10.2013г. до м.09.2014г. двукратно стационарно. При херпес зостер не е задължителна последица получаване на това заболяване „синдрома на Рамзи-Хънт“. Няма някаква обща зависимост между времето за реакция при обостряне на херпес зостер и заболяване от „синдрома на Рамзи-Хънт“. Според вещото лице става дума за индивидуална реакция на организма, тоест при едни пациенти дори да не бъдат взети мерки с дни, няма да бъде доведено до този резултат, а при други пациенти дори да се реагира в рамките на ден пак може да се получи такава парализа на лицевия нерв. По-добре е при херпес зостер да се реагира възможно най-бързо. Може да се диагностицира херпес и по-рано без да се стигне до парализа на нерв. Желателна е ранна диагностика.

Според заключението на д-р Р.Каракачанова - специалист дерматолог и венеролог, С.Д. през март 2010г. е бил лекуван с диагноза псориазис вулгарис артритис псориатика, с начало на заболяването от 2000г. Лечението е било проведено адекватно. Сочи генетичен характер на заболяването. При ищеца засягането е ограничено в областта на главата и налага лечение в периоди на обостряне, най-често през зимата. Факторите за обостряне на състоянието са различни - физична травма, одраскване, убождане, изгаряне, ултравиолетово облъчване, рентгеново лъчение, вирусни инфекции, херпеси, бактериални агенти, гъбички, лекарствени средства, стресови състояния, хормонални влияния и др. Вещото лице не намира пряка връзка между условията в затвора и самото заболяване. В съдебно заседание доктор Каракачанова пояснява, че условията, в които живее човек, ако са нормални, подобряват качеството на живота, но самото заболяване се влияе от много фактори, така, че в никой случай няма да бъде здрав навън и вътре в затвора. Заболяването е хронично и лечението продължава през целия живот във фазата на обостряне. Дали се обостря само от средата или от инфекции и травми, това са много фактори за тази болест. Не свързва условията, в които е живял ищеца към онзи момент с обостряне на състоянието, защото човек и в нормални условия да живее състоянието му може да се обостри. Лечението се провежда при периоди когато се обостри състоянието. Може да има безпристъпни периоди - месеци, години, в които да няма нужда от лечение. Според вещото лице не е възможно хигиенен фактор да провокира обостряне на състоянието. Трябва да се спазва хранителен режим, като се забраняват алкохол и цигари. От храните да не се консумират червени меса, солта и захарта на минимум. Когато има обостряне, местата се мажат с лечебни препарати. Има значение слънчевата светлина за зреенето на клетките на епидермиса и затова в летните месеци са добре страдащите от това заболяване, а през зимните месеци обикновено се наблюдава обостряне. Заболяване на кожата обикновено не се свързва с други болести. Псориазисът е много широко разпространено заболяване сред голяма част от хората в цялото земно кълбо. Просто се лекуват когато имат нужда, търси се помощ когато отново се появят оплакванията. Стреса се смята за основен фактор, когато след преживяване на конкретна стресова ситуация заболяването се проявява в рамките на часове - отключва се. В конкретния случай за ищеца вещото лице не приема наличие на такъв стресов фактор, който да е отключил това заболяване. При ищеца, ако това беше от стресов фактор, заболяването нямаше да бъде в такава съвсем лека клинична форма. Щеше да бъде в много по-тежко състояние и щеше да търси непрекъснато помощ. Заболяването му не е описано като автоимунно. То е мултифокално генетично заболяване. Автоимунните заболявания са от друга група.

Според заключението на д-р И.Иванов - специалист УНГ, С.Д. страда от персистираща периферна пареза на ляв лицев нерв. Без данни за рецидив към момента на прегледа. Състоянието е в резултат на усложнения от прекаран херпес зостер и предвид давността не се очаква подобрение. Не може да се направи пряка връзка между настъпилото усложнение и това, че лицето се намира в затвора. В съдебно заседание доктор Иванов пояснява, че херпес зостер е хронично заболяване, което няма конкретна връзка между условията и проявлението на това заболяване, защото в практиката си е виждал пациенти, живеещи при всякакви условия, които да развият заболяването херпес зостер със съответните усложнения. Има пациенти, които са с оплаквания и симптоматика, сходна с тази на ищеца и чиито качество на живот е изключително високо при спазване на диета, поддържане на висока хигиена, провеждане на лечение с добри медикаменти. Сочи, че е работил в отделението, когато е бил приет и лекуван за острата проява на това заболяване ищеца. Състоянието му е било много тежко, с много силно главоболие, с пареза на лицевия нерв и намаляване на слуха. Не може да посочи конкретна симптоматика, при чиято проява веднага е наложителна хоспитализация. Според него, в началото на обостряне на състоянието симптомите са неспецифични, тоест те могат да бъдат и симптоми на обичайно неразположение - главоболие, заглъхване на уши, и затова хората в началото предприемат самостоятелно лечение с обикновени обезболяващи препарати. Едва след като те не дадат резултат и състоянието продължава да се влошава, се търси последващо лечение в болнични условия. Посочва, че ищецът е получил усложнението в момента на получаване на заболяването и е бил лекуван с адекватна терапия, която не винаги има резултат. Твърди, че не винаги една проявена пареза на лицев нерв може да бъде излекувана изцяло в болнични условия в хода на провеждане на лечението.

При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:

Според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. Член първи от тази конвенция задължава високодоговарящите страните да осигурят на всяко лице под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в част I от нея. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Държавата, представлявана от органа, осъществяващ пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, има задължението да спазва общата забрана по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение – чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“ – чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тъй като за времето, докато пребивавал в затвора в гр.Бургас в исковите периоди, не му е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м., тоалетна в спалните помещения, в които е бил настанен, и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20.00 до 6.00 часа на денонощието, когато е бил принуден да ползва кофа за удовлетворяване на естествените си потребности, че не му е осигурено медицинско обслужване. Излага доводи, че вследствие на това и като цяло лошите и нехигиенични условия в затвора са му причинени неимуществени вреди- подложен е на жестоко и нечовешко отношение, поради което следва да получи обезщетение.

Европейският съд по правата на човека установява и прилага по конкретни дела общи принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съдът счита, че чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценка условията за изтърпяване на наказанието следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на пребиваване в затвора. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В пилотно решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Нешков и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧ в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ по дела на лишени от свобода или задържани, заведени от български граждани срещу България, констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на КПИ - решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 10.08.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. по делото „Йовчев срещу България“.

В практиката на българските съдилища също се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода – решение № 7668/24.06.2016г. на ВАС по адм. дело № 7570/2015г., решение № 72/05.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 9871/2014г., решение № 12420/19.11.2015г. на ВАС по адм. дело № 15133/2014г., решение № 11035/22.10.2015г. на ВАС по адм. дело № 13112/2014г.,  решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС по адм. дело № 15508/2011г., решение № 6667/15.05.2013г. на ВАС по адм. дело № 13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г. на ВКС по гр. дело № 5895/2007г., решение № 538/22.10.2009г. на ВКС по гр. дело № 1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г. на ВКС по гр. дело № 4427/2007г.

Предвид изложеното и събраните по делото доказателства съдът намира двете искови претенции за периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г. и за периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г. за частично доказани по основание и размер.

По отношение на твърденията за нечовешките и унизителни условия на живот в затвора, от страна на ответниците не се оспорва факта, че в исковите периоди на ищеца не е осигурен санитарен възел в спалното помещение, в което е бил настанен, както и постоянен достъп до такъв за времето от 20.00 часа до 08.30 часа. В становището на И. Лекова – инспектор „СДВР“, е посочено, че в затвора няма спални помещения със самостоятелен санитарен възел и за времето от 20.00 часа  до 08.30 часа лишените от свобода са нямали достъп до общите санитарни възли, като вместо това ползвали бутилки с вода. През останалото време от денонощието, ищецът е имал свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение. Ответниците не са оспорили и факта, че през исковия период на ищеца не е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м. В становището на инспектор „СДВР“ е посочено, че спалните помещения, в които е бил настанен през исковия период му се е полагала жилищна площ под 2 кв.м.

В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели И. Рибов, В. Маринчев и Румен Тодоров Кузманов, които съдът изцяло кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. И тримата свидетели са категорични, че освен липса на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел, не е осигурена възможност за достатъчно проветрение и достъп на чист въздух в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца, че не са осигурявани материали за поддържане на хигиена в спалните помещения и условия за поддържане на личната му хигиена.  От показанията им се установява по несъмнен начин, че ищецът непрекъснато е пребивавал в помещение, което не се дезинфекцира и обезпаразитява, т.е. налице е предпоставка за пряко поставяне в опасност на здравето, поради подлагане на въздействие на заразоносители.

В този смисъл са и констатациите, съдържащи се в „Публично изявление относно България“, направено в съответствие с член 10, параграф 2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на 26.03.2015г.

С оглед доказателствената тежест в процеса, ответниците не са представили доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас през исковите периоди, в това число за преустановена практика лишените от свобода да ползват през това време кофа за удовлетворяване на естествените им потребности и преодоляване проблема с пренаселеността на спалните помещения в затвора.

Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.

В случая недостатъчната жизнена площ, полагаема на ищеца в спалните помещения, в които той е бил настанен, заедно с другите аспекти на условията, в които е бил държан в затвора в гр.Бургас през процесните периоди, като липса на санитарен възел в килиите и неосигуряване на постоянен достъп през нощта до тоалетна и течаща вода, обстоятелството, че поради това е бил принуден да ползва кофа за естествените си нужди в общото спалното помещение при невъзможност за уединение, липса на свеж въздух и възможност за проветрение – всичко това е довело ищеца до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането. Лишаването на ищеца от горните права само по себе си представлява нечовешко и унизително отношение спрямо него. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение на чл.3, ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ по отношение на условията, в които ищецът е изтърпявал наказанието в затвора в гр.Бургас, като се имат предвид стандартите и принципите, установени от ЕСПЧ в неговата практика.

Успешно проведеното по делото доказване на предпоставката по чл.284, ал.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, и не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в затвора за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Неоснователно е възражението на ответната страна за погасяване по давност на исковете. Според ТР № 3 от 22.04.2004г. по т. д. № 3/2004г. ОСГК на ВКС, т.4, при незаконни действия или бездействия на административните органи, давността тече от момента на преустановяването им. Погасяването на иска по давност е санкция на закона по отношение на пасивното поведение на всеки ищец да предприеме процесуални действия, в защита на претенцията си. След преустановяване на бездействието, той има право да предяви иск в зависимост от вида защита, която търси. В случая, през исковите периоди ищецът се е намирал в затвора гр.Бургас и е търпял наказание „лишаване от свобода“ при еднакви и непроменени лоши условия. Няма данни да е бил преместван в друго място за лишаване от свобода и/или да са подобрявани условията му на живот. В този смисъл е налице едно трайно продължило състояние като липсват данни бездействието на административните органи да изпълнят законовите си задължения да е било преустановявано. Следователно, не е започнал да тече давностен срок за предявяване на исковете за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на тези бездействия.

По делото, обаче, не е доказано, че условията, в които ищецът е бил поставен да изтърпява наказание лишаване от свобода, са се отразили негативно не само върху психиката му, но и върху здравословното му състояние.

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че заболяванията му са причинени от условията, при които е търпял наказанието, тъй като вещите лица сочат друг генезис. Според експертите заболяванията: херпес зостер-„синдром на Рамзи-Хънт“, който включва лицева парализа, нарушение в слуха, разстройство в слюноотделянето, сълзоотделянето и в двигателната активност на лявата лицева половина и псориазис, могат да бъдат получени и при условия, които сочат на високо качество на живот. Първото заболяване се причинява от вирус, а второто  има генетичен произход.

Липсват категорични и безпротиворечиви доказателства, че настъпилите усложнения и влошаване на здравословното състояние на ищеца са пряка и непосредствена последица именно от лошите условия в затвора. Вещото лице д-р Костов е изразил мнение, че съществува потенциална възможност условията на затвора да доведат до обостряне на вече отключен херпес зостер, конкретно липсата на хигиена, нормално хранене и емоционалното състояние на пациента. От друга страна, д-р И.Иванов заключава, че херпес зостер е хронично заболяване, което няма конкретна връзка между условията и проявлението на това заболяване, като той сочи, че в практика си е виждал пациенти, живеещи при всякакви условия, които да развият заболяването херпес зостер със съответните усложнения. Отбелязва също, че има пациенти, които са с оплаквания и симптоматика, сходна с тази на ищеца и чиито качество на живот е изключително високо, като се има предвид спазване на диета, поддържане на висока хигиена, провеждане на лечение с добри медикаменти.

Според представените по делото справки за здравословното състояние на ищеца и другите медицински документи, на същия е било провеждано неколкократно лечение във връзка със заболяването му.  По делото е доказано, че здравословните проблеми на ищеца за започнали през есента на 2009г., след която дата многократно са били провеждани консултации със специалисти, включително и болнично лечение при необходимост. Що се касае до медицинското обслужване, то, с оглед наличните доказателства, в това число и заключенията на вещите лица, е било съобразено със здравословното състояние на ищеца и адекватно проведено. Не са ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че здравословните проблеми на Д. и влошаването на състоянието му са резултат от несвоевременно предприети мерки от затворническата администрация. Разпитаните по делото свидели Рибов, Маринчев и Кузманов не сочат конкретен здравословен проблем на ищеца, за който да му е отказано медицинско лечение.

Предварителното заявяване на медицински преглед и осъществяването му по график не е в нарушение на закона, така както счита ищецът. То е изрично предвидено като процедура с разпоредбите на чл.12 ал.2 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и действалата предходна  Наредба № 12/20.12.2006г. за медицинското обслужване на лишените от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера и интензитета на породените емоционални страдания вследствие на лошите условия в затвора в гр.Бургас, отчитайки факта, че достъпът на ищеца до санитарен възел и течаща вода е бил ограничен само за част от денонощието за времето от 20.00 часа до 08.30 часа, както и периодите на престой в затвора, при липсата на данни спрямо него да е приложена каквато и да е физическа принуда, засягаща достойнството му в по-голяма степен, както и да е би лишен от медицинско обслужване, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за времето от 13.07.2004г. до 31.05.2009г. е в размер на 3 510 лева, дължимо на ищеца ведно със законната лихва от 18.03.2015г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение - 369 000 лева, искът за времето от 13.07.2004г. до 31.05.2009г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за времето от 01.06.2009г. до 18.03.2015г. е в размер на 4 110 лв. лева, дължимо на ищеца ведно със законната лихва от 18.03.2015г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение - 319 500 лева,  искът за времето от 1.06.2009 г. до 18.03.2015г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска за плащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното Административен съд-гр.Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 1.08.2002г. до 13.07.2004г. вследствие лошите битови условия и липса на медицинско обслужване в затвора в гр.Бургас, и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1280 по описа за 2018г. на Административен съд – Бургас в тази му част.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в гр.Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 510 лв. (три хиляди петстотин и десет лева) вследствие лошите битови условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр.Бургас в периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 3 510 лева (три хиляди петстотин и десет лева) до пълния предявен размер от 369 000 лв. (триста шестдесет и девет хиляди лева) за периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието да заплати на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в гр.Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 110 лв. (четири хиляди сто и десет лева) вследствие лошите битови условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр.Бургас в периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 4 110 лв. (четири хиляди сто и десет лева) до пълния предявен размер от 319 500 лв. (триста и деветнадесет хиляди и петстотин лева) за периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: