РЕШЕНИЕ № 289

 

23.02.2017г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  С.А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  127 по    описа    за   2017 година.

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. София, против решение № 1811 от 02.12.2016г., постановено по НАХД № 5024/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 133 от 15.07.2016г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), на основание чл.326а ЗЕС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Касаторът намира, че наказващият орган от 09.11.2015 г. е разполагал с достатъчно ясни и конкретни данни за нарушителя, т.е от тази дата нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление, като при алтернативност моли да се намали имуществената санкция до минималния посочен в закона размер. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила първоинстанционното решение.

След като прецени твърденията в жалбата, становището на прокурора, и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. София против наказателно постановление № НП) № 133 от 15.07.2016г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), на основание чл.326а ЗЕС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 326а от ЗЕС и наложената санкция е справедлива. При тези мотиви е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Твърденията на нарушителя, наведени пред районния съд са преповторени пред настоящата инстанция, но същите са неоснователни. Нарушението в АУАН е описано правилно и е квалифицирано като такова по чл. 326а от ЗЕС.

Районният съд в мотивите си е отговорил обстойно на възраженията, които са наведени и пред настоящата инстанция. Мотивите на районния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, досежно приложението на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН: не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като в случая спорът е относно спазването на първия срок /3 месеца от откриване на дееца/. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЕС.

Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН поставя определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителят е открит. С откриване на нарушителя, от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от действащите, съгласно нормативната уредба, контролни органи. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В конкретния случай това е станало при първоначалната проверка, приключила с констативен протокол с № Б-АБ-177 от 02.12.2015 г., т.е. АУАН е следвало да бъде съставен в срок до 02.03.2016 г. Видно от представените по делото доказателства АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство е съставен на 25.02.2016 г., т.е. същият е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че преди подаване на заявлението за преносимост е подадено заявление са смяна на собственост. Те не се подкрепят от събраните доказателства, доколкото такова заявление следва да се подаде до мобилния оператор, с който „Минолби“ЕООД има сключен договор и чийто абонат е дружеството, а не до “Теленор”ЕАД.

С оглед на това, като е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че същото е законосъобразно, районният съд е приложил правилно материалния закон.  

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

 

 

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1811 от 02.12.2016г., постановено по НАХД № 5024/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ  1.    

                                     

                                                                            2.