Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                  869/09.10.2008г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на десети септември две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Т.Е.

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Е. административно дело номер 1276 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.216, вр. с чл.148, ал.2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Е.А.Т. и З. С. Т.,*** *** № 20 против заповед № 38/17.08.2007г., произнесена от началника на РДНСК – Бургас, с която е отменено разрешение за строеж № 31/27.02.2007г., издадено от главния архитект на Община Царево, ведно с одобрения на 26.02.2007г. инвестиционен проект за обект „преустройство на семеен хотел в жилищна сграда със стаи за настаняване с РЗП – 365 кв.м.” Иска се от съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адвокат С. от БАК, който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – РДНСК Бургас чрез надлежно упълномощения юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна. Не сочи допълнителни доказателства, извън представените към административната преписка.

Заинтересованите страни М.Н.Л. и С.Г.Л. участват в процеса лично и чрез пълномощника си адвокат Б. Оспорват жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Ангажират доказателства.

Заинтересованата страна - Община Царево се представлява от адвокат М. и адвокат О., които изразяват становище за основателно оспорване и се присъединяват към доказателствените искания, направени от жалбоподателите.

Заинтересованата страна - главен архитект на Община Царево се представлява от адвокат Д., която намира сезиращата претенция за основателна.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Заповед № 38/17.08.2007г. е предявена на Е. и З.Т. на 22.08.2007г., за което свидетелстват приложените по делото известия за доставяне № 7800100037395 и № 7800100037391. Жалбата е депозирана пред решаващия административен орган от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4, вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ и е съответна на изискванията за форма и реквизити. Поради това се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед № 38/17.08.2007г., издадена от началника на РДНСК - Бургас с правно основание чл.142, ал.4 и ал.5, т.2, вр. с чл.148, ал.9 от ЗУТ. Произнасянето й е инициирано по молба на М.Л. в качеството му на съсобственик в режим на СИО на1/2 идеална част от дворно място, находящо се в с.Лозенец, община Царево, област Бургаска, представляващо УПИ VІ-236 в кв.36 по плана на с.Лозенец и на ½ идеална част от извършения в имота строеж, съставляващ етаж със застроена площ от 281 кв.м. Поискана е отмяна на издаденото в полза на жалбоподателите разрешение за строеж № 31/27.02.2007г., ведно с одобрените на 26.02.2007г. ивестиционни проекти. Инвокирани са оплаквания за противоречие на оспорените актове с точка V от договор за суперфиция, обективиран в нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 282/2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК. Твърди се, че одобреният инвестиционен проект не е съобразен с разпределеното между страните реално ползване, онагледено в скица – ситуация, съставляваща неразделна част от нотариалния акт. Навеждат се доводи, че при изпълнение на проекта съсобствениците Т. са навлезли с 1,50 в дял „Б” от сградата.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган, овластен за това с разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ и при спазване на изискуемата от закона писмена форма.

При издаването й са спазени общите и специални административнопроизводствени правила, регламентирани в АПК и ЗУТ. Разрешение за строеж № 31/27.02.2007г. е съобщено на М.Л. на 15.05.2007г., а отменителната претенция е заявена пред решаващия орган на 16.05.2007г. При това положение контролът на особената юрисдикция е осъществен в допустимо производство и възражението на заинтересованата Община Царево за преклузия на правото по чл.156, ал.1, предл.ІІ от ЗУТ е неоснователно. Визираният в цитираната норма 7-дневен срок е алтернатива на регламента, предвиден в първата хипотеза и не може да се отнесе към настоящия случай.

            Заповед № 38/17.08.2007г. е постановена в съответствие с приложимите материалноправни норми, уреждащи разрешаването на строежите. От фактическа страна по делото е установено, че Е.А.Т. и М.Н.Л. са съсобственици в равни идеални части на дворно място, цялото с площ от 605 кв.м., находящо се в с.Лозенец, община Царево, област Бургаска, представляващо УПИ VІ-236 в кв.39 по плана на с.Лозенец и на изградения в груб строеж етаж със застроена площ от 281 кв.м. (нотариален акт № 72, том ІV, дело № 1096/1997г. на районен съдия при ЦРС). На жалбоподателя и заинтересованата страна Т. е издадено разрешение за строеж по чл.56, ал.3 от ЗТСУ, вр. с чл.225 от ППЗТСУ № 22/19.10.1999г. за изграждане съгласно одобрен архитектурен проект № 360991/18.10.1999г. на хотел с ресторант на два етажа. От съдържанието на приложената в преписката скица № 1170/12.07.2005г., презаверена от Дирекция „Устройство на територията” при Община Царево на 28.04.2006г. е видно, че в имота се предвижда изграждане на две масивни триетажни сгради с тавански етаж на калкан (южен и северен) с допустима обща разгъната застроена площ 730 кв.м. С нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 282/2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК страните си учредяват взаимно вещно право на строеж (реконструкция, преустройство) и надстрояване върху съществуващия в имота обект. Съобразно обективираната в договора воля, М.Н.Л. и С.Г.Л. следва да отделят южната половина от сградата с калканен зид, да реконструират, преустроят и обособят съществуващия етаж в самостоятелен жилищен търговски обект, да надстроят два жилищни и един тавански етаж и да станат собственици на масивната триетажна сграда с тавански етаж (южен калкан) с разгъната застроена площ от 365 кв.м. Според съдържанието на учредителния нотариален акт Е.А.Т. и З. С. Т. следва да реконструират съществуващия в имота етаж като отделят северната половина на сградата с калканен зид, да преустроят и обособят строежа в самостоятелен жилищен или търговски обект, да го надстроят с два жилищни и един тавански етаж и да станат собственици на масивната триетажна сграда (северен калкан) с разгъната застроена площ от 365 кв.м. Едновременно с това съсобствениците разпределят реалното ползване на имота като се задължават Е.А.Т. и З. С. Т. да ползват заедно дял „А” (оцветен в оранжев цвят) с площ от 270 кв.м., а М.Н.Л. и С.Г.Л. да ползват дял „Б” (оцветен в син цвят) с площ от 335 кв.м. Границите са обозначени в изработената на 12.06.2006г. скица-проект за разпределение. В полза на жалбоподателя е одобрен инвестиционен проект за преустройство на семеен хотел в жилищна сграда със стаи за настаняване с РЗП 365 кв.м. и е издадено разрешение за строеж № 31/27.02.2007г.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че хотелът, чието изграждане е разрешено с акт № 22/19.10.1999г. не е осъществен към правнозначимия момент – датата на одобряване на инвестиционните проекти – 26.02.2007г. и на произнесеното РС № 31 – 27.02.2007г. Аргумент в подкрепа на възприетите от контролния орган и от настоящата инстанция фактически доводи се съдържа в нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 282/01.08.2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК. В цитирания документ е инкорпориран запис, според който Е.А.Т. и З. С. Т. са собственици на ½ идеална част от изградения в имота строеж на кота 0,00. Тези данни се потвърждават от констатациите на вещото лице, обективирани в приетата съдебно-техническа експертиза. Според възприятията на експерта, изложени във втората част на заключението, към момента на извършения оглед (преди 19.05.2008г.) е изпълнена стоманобетовата конструкция на строежа и предвидените по проект зидове на първите два етажа. Монтирана е дограма. На таванския етаж и в подпокривното пространство е изпълнена железобетонна конструкция, представляваща колони и плоча без ограждащи зидове. За строежа са издадени протокол за откриване на строителна площадка от 16.04.2007г.; заповедна книга за строежа № 15/16.04.2007г.; акт образец 7 за приемане на кофраж и арматура от кота 3,30 до кота 6,08 и акт образец 7 за приемане на кофраж и арматура на кота 6,08 до кота 8,80.

Според чл.227, ал.3 от ППЗТСУ (отм.)., който е приложима правна норма в периода от 05.05.1993г. до 31.03.2001г. разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване не е започнало или когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Правилото на тази разпоредба е инкорпорирано в чл.153, ал.2 от ЗУТ с допълнението, че релевантните факти се установяват писмено от органа, който е издал акта, предмет на презаверяване. В алинея трета е предвидено, че строежите, за които разрешението е изгубило действието си по смисъла на ал.2, могат да бъдат осъществени след презаверяването му, а когато това не бъде извършено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие. По делото не се съдържат документи, които да удостоверят новиране на РС № 22/19.10.1999г. по смисъла на цитираните разпоредби. При това положение, възможността за преустройство на обекта е изключена. Разрешението по чл.148, ал.1 от ЗУТ следва да се издаде за нов строеж, в съответствие с договорения между страните обем на суперфицията, описан в нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 282/2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК.

Гореизложените фактически и правни доводи съставляват основание да се приеме, че заповед № 38/17.08.2007г. е произнесена законосъобразно, а проведеното срещу нея оспорване е неуспешно и следва да се отхвърли.

 

Предвид гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е.А.Т. *** *** против заповед № 38/17.08.2007г., произнесена от началника на РДНСК – Бургас, с която е отменено разрешение за строеж № 31/27.02.2007г., издадено от главния архитект на Община Царево, ведно с одобрения на 26.02.2007г. инвестиционен проект за обект „преустройство на семеен хотел в жилищна сграда със стаи за настаняване с РЗП – 365 кв.м.”

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….