РЕШЕНИЕ

 

Номер  1372      09.07.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                         2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. .

прокурор: М. М.

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 1274 по описа за 2018 година.

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жална на П.В.Р.– кмет на Община Созопол против решение № 315/13.03.2018г. постановено по а.н.д. № 609/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-385-2017/15.01.2018г. издадено от директора на „Агенция за държавна финансова инспекция“ гр.София, с което за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата.

         Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция – София, редовно уведомена, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на П.Р., в качеството му на кмет на Община Созопол и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Община Созопол, съгласно чл.11, ал.3 от ЗПФ, е ангажирана за това, че към 31.12.2014г. в гр.Созопол е променил предназначението на средствата, постъпили в Община Созопол от такса за битови отпадъци и предназначени за финансирани на дейности по чл.66, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, общо в размер на 517 884,05 лв. През 2014г. с тези средства са разплатени дейности извън обхвата на чл.66, ал.1 от ЗМДТ, като посочените средства не са налични в неусвоените средства /преходния остатък/ към 31.12.2014г. на средства от таксата за битови отпадъци.

         За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на санкционираното лице и въз основа на който е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 35 от ЗДФИ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. При издаване на НП и АУАН са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според първоинстанционното решение, вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че правилно са посочени нарушените материалноправни норми, а размерът на наказанието е законосъобразно определен, поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. По същество състава на Районен съд – Бургас намира, че безспорно въпросните средства са били използвани за други нужди на Общината. Посочва, че предвид съдържанието на цитираната на разпоредбата на чл.126 от ЗПФ, този трансфер на средства не съставлява нарушение, включително и на изискванията за добра бюджетна дисциплина. Приема обаче, че нарушение е настъпило в края на бюджетната 2014 г. – на 31.12.2014 г., когато използваните за финансиране на местни дейности средства ( 517 884,05 лева), предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, не са били възстановени (следвало е да се посочат като преходен остатък). По този начин жалбоподателят в качеството си на кмет на общината и на първостепенен разпоредител с бюджет е променил тяхното предназначение в разрез с изискванията на  чл. 126 от ЗПФ. Съдът счита, че няма значение за какво точно са били разходвани средствата, щом като безспорно се доказва, че това не е било за дейности по чл. 66 от ЗМДТ. Нещо повече, според районния съд, тези изводи се базират на официални финансови документи от Община Созопол, като щом самата Община не е посочила, че средствата са използвани за въпросните дейности, то не остава никакво съмнение, че са били оползотворени за други нужди, като какви точно е ирелевантно. Въззивният съд посочва, че кмета на Община Созопол в качеството си на първостепенен разпоредител с бюджет, упражняващ пряк контрол върху неговото разходване, е следвало да предприеме всички допустими с оглед добрата бюджетна дисциплина мерки за възстановяването на използваните за финансиране на местни дейности средства, предназначени за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ, още повече че видно и от посоченото в жалбата – реално общината е разполагала с финансов ресурс и невъзстановяването се дължи не на обективни пречки, а на пропуск от страна на отговорното лице. В случая, съдът не счита, че са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното деяние не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Подробни доводи в тази насока са изложени и в самото НП, към които съдът напълно се солидаризира. С оглед всичко посочено по-горе първостепенният съд намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, а размерът на наказанието е справедлив, поради което и издаденото НП следва да се потвърди изцяло.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно споделя направените въз основа на нея правни изводи.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора.

         При проверката на извършените и отчетените за 2014 г. плащания със средства от такса битови отпадъци на Община Созопол, административнонаказващият орган е установил следното:

         1. Като оператор на регионално депо Община Созопол е отчела за 2014 г. разходи за дейността му в размер на 341 170,03 лева. Тези разходи са свързани с депонирането на 24 749,70 тона отпадъци, включително от други членове на Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол. Съобразно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона за управление на отпадъците за възстановяване на същите с решение на общото събрание на РСУО е определена цена за третиране на тон отпадък. През 2014 г. членовете на сдружението са възстановили 118 843,20 лева от извършените със средствата от такса битови отпадъци на Община Созопол разходи. Постъпилите средства са отчетени като собствени приходи от продажба на услуги (постъпления, които не са целеви), разходвани са за дейности, различни от посочените в чл. 66 на ЗМДТ и не са включени в отчетения преходен остатък на средствата от такса битови отпадъци към 31.12.2014 година.

         2. Платените през 2014 г. обезпечения и отчисления по Закона за управление на отпадъците са в размер на 560 564,41 лева. Средствата са преведени от Община Созопол по сметка за чужди средства на РИОСВ - Бургас на база общото количество отпадъци, депонирани на депото й, включително от общините Приморско и Царево. Съобразно чл. 21, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.1, т.1, б.г) на Наредба № 7/19.12.2013 г. следващите се обезпечения и отчисления за отпадъците от двете общини в размер на 301 219, 57 лева са платени / възстановени на Община Созопол, но с тях не е намален размера на извършените плащания със средствата от такса битови отпадъци на Община Созопол. Тези средства са разходвани за дейности, различни от посочените в чл. 66 на ЗМДТ и също не са включени в отчетения преходен остатък на средствата от такса битови отпадъци към 31.12.2014 година.

         3. В разходите за дейност чистота са отчетени и 93 534,02 лева за данъци и такси. Тези разходи са отчетени по § 1981 „Платени общински данъци, такси, наказателни лихви и административни санкции" и представляват платените от Община Созопол суми за такси битови отпадъци на сгради, общинска собственост. Тези сгради не са за дейности по чл. 66 на ЗМДТ и заплатената за тях от общината такса за битови отпадъци в размер на 93 534,02 лева не представлява разход на същата по предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ, съответно без основание тези средства са отчетени в разходите за дейност „Чистота“.

         4. В разходите със средства от такса битови отпадъци са отчетени и 4 287,26 лева платени по фактура № 20000000980/12.12.2014г. Същата е за извършена резитба на дървета, събиране на клони, товарене и превоз. Тези дейности не са сред определените в чл. 66 на ЗМДТ и без основание са отчетени в разходите за дейност „Чистота“.

         Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.126 от ЗПФ, временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината.

         Нормата на чл.62 от ЗМДТ /в приложимата редакция, към момента на извършване на нарушението/ указва, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.  Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в  депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

         Разпоредбата на чл.66 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ сочи, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

     1.  осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

     2.   събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

     3.   проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

     4.  почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

         Настоящата инстанция намира изложените в касационната жалба възраженията за  неоснователни.

         Напълно се споделят изложените от районния съд изводи, че използването на процесните средства (517 884,05 лева) не по предназначението им, преди приключване на финансовата година, не представлява административно нарушение, а такова е невъзстановяването им в края на годината.  Правилно първостепенния съд е посочил, че такова обаче настъпило в края на бюджетната 2014 г. – на 31.12.2014 г., когато използваните за финансиране на местни дейности средства в размер на 517 884,05 лева, предназначени за финансиране на дейностите по чл. 66 ЗМДТ, не са били възстановени - следвало е да се посочат като преходен остатък. По този начин жалбоподателят в качеството си на кмет на общината и на първостепенен разпоредител с бюджет е променил тяхното предназначение в разрез с изискванията на  чл. 126 от ЗПФ.

         По т. 1 и т. 2 административно-наказващият орган не е посочил за какви други дейности са изразходвани съответно сумите в размер на 341170,03 лева и 560 564,41 лева. Единствено е посочено, че същите са изразходвани за дейности различни от посочените в чл. 66 от ЗМДТ. Напълно се споделят изложените от Районен съд – Бургас мотивите, че непосочването за какви точно дейности са изразходвани цитираните средства е ирелавантно за съставомерността на нарушението по чл. 126 от ЗПФ. Самият факт, че Община Созопол също не е посочила, че тези средства са използвани за дейности по чл. 66 от ЗМДТ, води до извод за безспорно доказано, че изразходването на средствата не е за дейности по чл. 66 от ЗМДТ, както посочва в решението си и първоинстанционният съд.

         По т. 3 и т. 4 административно-наказващият орган е посочил, че сумите в размер на 93 534,02 лева и в размер на 4 287,26 лева са разходи отчетени съответно по § 1981 „Платени общински данъци, такси, наказателни лихви и административни санкции" и представляват платените от Община Созопол суми за такси битови отпадъци на сгради, общинска собственост и разходи, платени по фактура № 20000000980/12.12.2014г. за извършена резитба на дървета, събиране на клони, товарене и превоз. Тези разходи действително са за дейности, които не са сред определените в чл. 66 от ЗМДТ и без основание са отчетени в разходите за дейност „Чистота“.

         Напълно се споделят доводите на въззивния съд, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

         С оглед горното, Административен съд - Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел правилни правни изводи, обосновали потвърждаване на НП и решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

         Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение 315/13.03.2018г. постановено по а.н.д. № 609/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                                 

                                                                           2.