О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Град  Бургас, 14.06.2011 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на четиринадесети юни  2011 година, в закрито заседание, в състав:

                                                           

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                            

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА административно дело  № 1274 по описа за 2011 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по жалби на М.Д.Щ. ***, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23207 от 12.04.2011г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция, и обективираното в него разпореждане, с правно основание чл.60, ал.1 от АПК, за предварително изпълнение на същия АУПДВ, с искане за отмяната им като незаконосъобразни.

Първоначално, жалбите са подадени чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция, до Административен съд – София-град, който с определение № 2976/08.06.2011г., постановено по адм.д. № 4114/2011г. по описа на АССГ, е оставил жалбата против АУПДВ без разглеждане, прекратил образуваното производство и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – град Бургас, на основание чл.135, ал.2 от АПК, и с определение № 2981/08.06.2011г., постановено по адм.д. № 4128/2011г. по описа на АССГ, е прекратил образуваното производство по жалбата против разпореждането за предварително изпълнение на АУПДВ и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – град Бургас.

Видно от мотивите на определение № 2976/08.06.2011г., съдът е приел, че производството не му е подсъдно по съображения, че производството ще бъде значително затруднено поради отдалечеността на земеделските парцели, за които се отнася обжалвания административен акт и не би могло да приключи в разумен срок пред Административен съд– София-град, което на практика би лишило страните от реален достъп до правосъдие. Констатирал е противоречие на чл.133, ал.1 от АПК с чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), гарантираща право на реален достъп до правосъдие, вследствие на което е приел, че делото следва да се разгледа от съответния регионален административен съд.

Административен съд – град Бургас, пети състав, намира, че делото не му е подсъдно, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че подадената от М.Д.Щ. жалба е против индивидуален административен акт, издаден от административен орган, чието седалище е в гр.София. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Следователно, спорът за законосъобразността на оспорения административен акт е подсъден на Административен съд – София-град.

Съдът намира за неоснователно даденото в определение № 2976/08.06.2011г., постановено по адм.д. № 4114/2011г. по описа на АССГ, тълкуване за противоречие на чл.133, ал.1 от АПК с чл.47 от ХОПЕС. В случая, правото на жалба е гарантирано от закона и е надлежно упражнено от М.Щ. съобразно приложимия за това ред, което е изцяло в съответствие с нормата на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, и не е налице твърдяното ограничаване на достъп до правосъдие.

Изложеният довод за голямата натовареност на Административен съд – София-град е житейски обоснован, но незаконосъобразен, поради императивния характер на нормата на чл.133, ал.1 от АПК. От друга страна, към 14.06.2011г. образуваните съдебни производства в Административен съд-гр.Бургас са около 1 300 бр., които се разглеждат от седем еднолични съдебни състава. Касае се за много по-голяма натовареност на Административен съд – гр.Бургас в сравнение с цитираната в мотивите на определението на Административен съд – София-град такава, поради което наведените доводи за неспазване на предвидените в АПК процесуални срокове важат и по отношение на настоящия съд.

Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.5 от АПК, ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал.3, съответно по ал.4, за определяне на подсъдността. В случая е приложима ал.3 на чл.133 от АПК.

По изложените съображения Административен съд – гр.Бургас, пети състав, приема, че образуваното пред Административен съд – гр.Бургас производство следва да бъде прекратено и изпратено, на основание чл.135, ал.5 от АПК, на Върховния административен съд на Република България, за да определи местно компетентния съд.

Воден от горното, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1274/2011г. по описа на Административен съд – град Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – град Бургас и Административен съд – София-град, по жалбите на М.Д.Щ. ***, против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23207 от 12.04.2011г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция, и обективираното в него разпореждане, с правно основание чл.60, ал.1 от АПК, за предварително изпълнение на същия АУПДВ.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд на Република България за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: