РЕШЕНИЕ

 

№ 740                         дата 07 май 2014 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 14 април  2014 год.,

в следния състав:

 

                                                                                               Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА    

                           

Секретар: С.Х.

Прокурор: …………………………

 

                             разгледа адм. дело № 126 по описа за 2014 год.      

                                  и за да се произнесе взе предвид следното:                

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

            Предмет на оспорване е отказ на началник Сектор  „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, обективиран в писмо с рег. № МК-4838/18.11.2013г. за възстановяване на отнети контролни точки от контролния талон на И.Е.И. *** като водач на МПС.

            Жалбоподателят И. оспорва така постановения отказ, като възразява, че през 2004г. той е преминал курс на обучение за частично възстановяване на контролни точки, издаден е бил протокол, който не е бил предаден от оторизираното лице, водещо курса, поради което точките на са били възстановени в контролния талон. Иска се отмяна на отказа, както и да бъде задължен контролния орган да възстанови контролните точки в талона.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, като допълнително посочва, че жалбоподателят е подал заявление – Приложение 6 от Наредба № І-13/12.02.2003г., когато е започнал обучение през 2004г., но тъй като лицето, което е водило курса е починало, изготвеният протокол заедно със заявлението и другите документи не са били представени в Сектор „Пътна полиция”, а приемникът на обучаващия е открил само протокол в съхранявания архив, но не и заявлението на лицето.  Претендира разноски.

            Административният орган не се явява и не изпраща представител.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения отказ, както и следва да се приеме за депозирана в срок, тъй като видно от писмо вх. № 942/07.02.2014г. не са били извършени действия по връчване на административния акт.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

            Фактите по делото не са спорни между страните и съдът извежда същите от обстоятелствената част на оспорения отказ, където административният орган ги е систематизирал хронологично, както и въз основа на обясненията на жалбоподателя депозирани пред административния орган за изясняването на случая, както и от обясненията на трети лица, събрани също в хода на административното производство.  От всички тези данни се установява, че на 12.06.2004г. жалбоподателят И. е бил записан в учебния дневник на Инвеститорска къща „К&И” ООД, а на 14.06.2004г. му е било издадено Удостоверение № 9 за преминато допълнително обучение съгласно чл.157, ал.3, т.1 от ЗДвП. По негови твърдения към този момент е имал налични 10 контролни точки. На 09.10.2007г. против жалбоподателя И. е била издадена Заповед № 20103 за налагане на принудителна административна мярка  на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за правоуправление на МПС поради отнети на водача всички контролни точки, съобразно влезли в сила наказателни постановления. Именно вследствие издаването на тази заповед жалбоподателят И. посочва, че е узнал, че през 2004г. контролните му точки не са били автоматично възстановени частично до определения брой, въпреки преминатото от него допълнително обучение. При проведените за целта разговори с бившия управител на Инвеститорска къща „К&И” ООД се е установило, че от страна на обучаващия не е бил предаден протокола за извършеното обучение, нито заявлението на лицето, както и издаденото удостоверение за преминатото допълнително обучение. Това мотивирало жалбоподателят И. да сезира административния орган с молба вх. № МК-4838/14.10.2013г. да му бъдат възстановени съответната част от контролните точки, като бъде зачетено преминатото за целта обучение. 

            При тези фактически данни, началникът на Сектор „Пътна полиция” – Бургас  уведомил жалбоподателя с оспорването понастоящем писмо, че молбата му за възстановяване на контролни точки не може да бъде удовлетворена, тъй като към 2004г. не е подал заявление по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № І-13/12.02.2003г. (Наредбата), а към настоящия момент вече е загубил правоспособността за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки, поради което може да придобие права единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП.

            Отказът на административния орган е законосъобразен.

Твърдението на жалбоподателя е, че през 2004г. той е подал изискуемото от Наредба № І-13/12.02.2003г. заявление пред обучаващия инструктор. Това заявление не е налично по делото, по една или друга причина не се съхранява и при правоприемника на обучаващия, в чийто архив е открито само удостоверението за преминатото обучение. Независимо, че това заявление не е било съхранено, следва да се посочи, че то се подава не пред обучаващия инструктор, а се подава от обучаваното лице и в случая жалбоподателят е бил този, който е следвало да го представи в Сектор „Пътна полиция”, в какъвто смисъл е нормата на чл.23, ал.1 от Наредбата - За частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой водачът подава заявление (приложение № 6) в структурно звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет, към което прилага удостоверението за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ и на водача се предоставя информация за оставащите му контролни точки. Действащата редакция на чл. 158, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява в две хипотези, като първата от тях е чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. В случая жалбоподателят не е сезирал своевременно компетентния административен орган с надлежно искане да му се възстановят контролните точки, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В този смисъл, след като водачът е задълженото лице за подаване на заявление към релевантния момент – 2004г., когато е преминал допълнителния курс на обучение, няма основание причината за липса на заявление в структурното звено на КАТ да се търси в трети лица. След като към 2004г. липсва подадено заявление по смисъла на чл.23, ал.1 от Наредбата, то в резултат на преминатия тогава допълнителен курс на обучение, не може да се търси възстановяване на контролните точки към настоящия момент. Това е така, тъй като междувременно, в периода от 2004г. до 2007г., в резултат на други допуснати по ЗДвП административни нарушения, на водача са били отнети всички контролни точки, което е предизвикало отнемането на свидетелството за правоуправление. При тези новонастъпили факти, към настоящия момент жалбоподателят не може да претендира възстановяване на контролните точки на основание преминато допълнително обучение през 2004г., за което както се посочи не е намерило отражение поради липса на подадено за целта заявление. С оглед на тези обстоятелства законосъобразно административният орган е отказал да  възстанови контролните точки по сега сезиращата го молба, т. к. след изчерпване на лимита им, визиран в нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (в сила от 04.02.2013г.), вр. с чл. 157, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, водачът престава да е правоспособен и може да придобие отново права единствено по реда на чл. 157, ал. 5 с. з., още повече, че със Заповед № 20103/2007 от 09.10.2007г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, по отношение жалбоподателя И. е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС", което от своя страна е пречка де се претендира понастоящем частичното възстановяване на точки – арг. чл.15, ал.2 от Наредбата.

На основание изложените мотиви, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от ЗДвП, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Е.И. *** против отказ на началник Сектор  „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, обективиран в писмо с рег. № МК-4838/18.11.2013г. за частично възстановяване на контролни точки по подадена молба вх. № МК 4838/14.10.2013г.

                                  

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                         СЪДИЯ: