Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1051

 

гр. Бургас, 13 май  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ОГНЯН СТОЯНОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 126/2013 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат А.К., в качеството му на процесуален представител на „БИСТРОТО” ЕООД с. Лозенец, община Царево, представлявано от Г.Д.Т., против Решение №176/20.11.2012 година, постановено по н.а.х.д. №444 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Царево. С решението е потвърдено наказателно постановление №16-1602377/08.08.2012 г., издадено от ИД на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „БИСТРОТО” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Касаторът счита, че решението следва да бъде отменено и вместо това санкцията да бъде определена при хипотезата на чл. 415в от КТ, а алтернативно прави искане за намаляване размера на наложената с наказателното постановление санкция, към минимума предвид липсата на доказателства, обосноваващи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание не взема становище.

Ответникът по касационната жалба депозира писмено такова, в което застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас е на становище, че касационната жалба не следва да бъде уважена.

Според съда, касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна, по отношение размера на наложената с наказателното постановление и потвърдена от първоинстанционния съд санкция, в размер на 2 500 лева.

В хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода, че нарушението, за което с оспореното наказателно постановление е наложена санкция, е извършено.

При проверка е било установено, че в обект на санкционираното лице е допуснат до работа работник без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ла. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Проверката е била извършена на 21.07.2012 г.  Впоследствие са представени документи, удостоверяващи заверено в ТД на НАП уведомление, за същия работник на 23.07.2012 г. На датата на извършване на проверката работникът – М.С., е подписала декларация, в която в т.9, съдържаща информация за връчено заверено уведомление, не е направила никакво отбелязване. Представен е и трудов договор между страните, сключен на 20.07.2012 г., както и списък на лицата, работещи на обекта, на които е бил проведен инструктаж. Според този списък, М.С.е била инструктирана на 21.07.2011 г.

Дори пред първоинстанционния съд, във връзка с наведени възражения за приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ, не са били представени доказателства, че на работника М.С.е връчено копие от уведомлението за регистриран трудов договор.

Правилно районният съд е преценил, че не са налице предпоставки за приложението на привилегирования състав на чл. 415в от КТ. На първо място, защото не са налице доказателства нарушението да е отстранено веднага. Това е така, защото нарушението е допускане до работа на лице без да му бъде връчено копие от уведомлението. Наличието само на доказателства за регистриране на трудовия договор в ТД на НАП не може да обоснове извод за връчване на уведомление на работника, че трудовият договор е регистриран. На следващо място, при наличните доказателства не може да се изключи възможността, в резултат на извършеното нарушение за работника да не са настъпили вредни последици.

В съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е отчел като несъстоятелна тезата на санкционираното лице, че работникът се е намирал в обекта единствено с цел да се запознае с работата. Становището на съда, че се касае до защитна теза на санкционираното лице, се споделя и от настоящата инстанция.

Съдът намира обаче, че наложеното наказание в размер на 2 500 лева, е несправедливо. Това е така, защото административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да обосноват извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път. Затова и съобразен с цел на закона, и справедлив бил размер на имуществената санкция, който да е към минимума на предвиденото в закона. Настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на имуществената санкция би следвало да бъде 2 000 лева, тъй като и до настоящия момент дружеството-касатор не е представило доказателства, че на работника е връчено копие от уведомлението.

По изложените съображения и на основание чл. 221 АПК, ХІІІ състав на Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №176/20.11.2012 година, постановено по н.а.х.д. №444 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Царево, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление №16-1602377/08.08.2012 г., издадено от ИД на ИА „Главна инспекция по труда”, досежно размера на определената с него санкция, в размер на 2 500 лева и вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-1602377/08.08.2012 г., издадено от ИД на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.414, ал. 3 от КТ на „БИСТРОТО” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като вместо 2 500 лева определя размер на имуществената санкция -  2 000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №176/20.11.2012 година, постановено по н.а.х.д. №444 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Царево в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: