Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 737 / 2012 г..

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                        ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор: ЖЕЛЯЗКО ГЕОРГИЕВ изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 126/2012г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът ЕТ „С.Д.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.М.Д., чрез пълномощник адвокат К. е оспорил решение №2545/09.12.2011г. по АНД №3269/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №351/2011 на началника на Митница Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лв. на основание чл.108а от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за нарушение на чл.100а, ал.1 от същия закон. С наказателното постановление още на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата, вещите предмет на нарушението и касаторът е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в търговския обект, в който е констатирано нарушението. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, като противоречащо на материалните разпоредби на закона, немотивирано и е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районния съд, като счита, че деянието е маловажно. Освен това твърди, че цигарите са оставени там случайно и не се съхраняват с търговска цел.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че решение на Районния съд е правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

         Касаторът е наказан за това, че в складово помещение към търговски обект съхранява 21 бр. кутии цигари, облепени с акцизен бандерол, подробно изброени в наказателното постановление, без да има разрешение за съхраняването на тютюневи изделия, в качеството му на търговец. Районния съд подробно е изследвал спорните обстоятелства по делото и е изложил мотиви в решението си за тях. Безспорно се установява, че процесните кутии цигари са намерени в склада към търговския обект на жалбоподателя. Няма спор също, че този склад има два изхода, единият към търговския обект, а другият към частта от сградата, която представлява частен дом на касатора. Факта обаче, че склада може да служи за преход от търговския обект към къщата на касатора, не обоснова друг извод, различен от направения от наказващия орган. Това е така, защото касаторът е наказан за това, че без надлежно разрешение е съхранявал тютюневите изделия в частта от сградата, която представлява търговски обект (търговска зала плюс склад), а не затова, че без съответно разрешение извършва търговия с тютюневи изделия. По тази причина правилен е извода на наказващия орган и на първоинстанционния съд, че след като не притежава разрешение за съхраняване на тютюневи изделия, касаторът, в качеството си на търговец, въобще не е следвало да държи такива изделия в склада към търговската зала. По тази причина от първоинстанционния съд е направен извода, че целта за която са закупени 21 бр. кутии цигари е ирелевантна. Не така би стоял въпросът, ако лицето беше наказано, че извършва търговия с тютюневи изделия без да има разрешения. Тогава би било от съществено значение доказването дали намерените тютюневи изделия са на установеното място в сградата с цел търговия или с цел лично ползване. В случая обаче изпълнителното деяние е съхраняване на тютюневи изделия без нужното разрешение. Такова съхраняване е установено безспорно. Фактът, че складът като помещение може да служи и за преход от търговската зала към дома на касатора, не му придава друга функция, различна от тази указана със скицата, приложена по административно-наказателната преписка, а именно на склад към търговския обект. Това е така защото по делото е установено, а и самия касатор не отрича, че това не е единствения вход към къщата му.

На следващо място неоснователно е възражението, че деянието е маловажно. Касае се за формално нарушение, което няма съставомерни вредни последици. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н.д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др.

В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие "вредни последици", в частта му извън имуществените вреди, не са изследвани по делото, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса за да обоснове маловажност. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Настоящият състав намира, че 21 кутии цигари не могат да обосноват извод за незначително количество, същото се отнася и до ниската им стойност или на дължимият за тях акциз. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти, автомобили). Със ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство. Затова при преценката дали деянията по чл.108а, ал.1 от ЗАДС са маловажни случаи, следва да се изхожда не от величината на минималният размер на санкцията съотнесен към стойността на стоките, за които няма разрешение за продажба, предлагане и съхранение, а от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици схващани като всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др.

Неоснователно е и възражението, че наложеното наказание явно не съответства на извършеното нарушение. Такова възражение може да се направи, ако е наложен размер на наказанието, който е над минималния. В случая, макар и като абсолютно число, размерът на наказанието да е висок, той е минималният предвиден в закона. ЗАНН не позволява да се определя наказание под минимално предвиденото. Наказващия орган, както и съда имат задължението да прилагат закона, поради което те нямат предоставена от този закон възможност да наложат по-ниско по размер наказание.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №2545/09.12.2011г. постановено по АНД №3269/2011г. на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: