Р Е Ш Е Н И Е

№ 359

гр. Бургас, 03.04.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                          ХIІІ състав

на пети март две хиляди и девета година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                       ЧЛЕНОВЕ: 1/ П.С.

                                                2/ Ю.Р.

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С. Х.

Като разгледа докладваното от съдия Р. кнах дело номер 126 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 360 от 08.01.2009 г., постановено по нахд № 68/2008 г. по описа на Карнобатския районен съд, е изменено Наказателно постановление № 02-0000001335/12.05.2008 г. на директора на Дирекция „Областна инспекция по труда”-гр. Бургас, с което на „Р. ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), като глобата е намалена от 1 500 на 1000 лв. В останалата част наказателното постановление е потвърдено

Решението на районния съд е обжалвано с касационна жалба от „Р. ***. В касационната жалба са изложени доводи, че не е спазен едномесечният срок за издаване на наказателното постановление по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

В съдебно заседание процесуалният представител на касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационнатаа жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и изразява становище да бъде оставено в сила.

Административен съд-Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Наказателното постановление е издадено за това, че „Р. *** в качеството му на работодател на 01.02.2008 г. е допуснал до работа С. Г. Т., на длъжност готвач в стопанисвания от дружеството паркинг-ресторант в с. Лозарево, община Сунгурларе преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е извършил административно нарушени по чл. 414, ал. 3 от КТ. Нарушението е установено при проверка на място на обекта на 01.02.2008 г. и проверка по документи, извършена в Дирекция „Областна инспекция по труда”-гр. Бургас на 05.03.2008 г.

Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са неоснователни.

Срокът за издаване на наказателни постановления в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен, поради което неспазването му не е основание за отмяна на наказателното постановление. В случая е от значение спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба предвижда, че административното производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта. В настоящия случай актът е съставен на 05.03.2008 г., а наказателното постановление е издадено на 12.05.2008 г., следователно наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Извършеното нарушение не представлява маловажен случай. В КТ е регламентиран самостоятелен състав на административно нарушение за допускане до работа преди връчване на работника или служителя на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Той е предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на задължението на работодателя да предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. Правото на труд и правото на обществено осигуряване са конституционно закрепени права на всеки гражданин и нарушаването на нормативно закрепените изисквания за упражняването им или възпрепятстването на упражняването им не представлява маловажен случай. За да бъде квалифицирано административното нарушение по този текст е достатъчно лицето да бъде допуснато до работа преди да му бъде връчено уведомлението. Пред административнонаказващия орган и в съдебната фаза касаторът не е представил доказателства за изпълнение на задължението си да връчи на работника или служителя уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ преди да го допусне до работа. Неизпълнението на това задължение води до ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Изводът на районния съд за осъществяване на състава по чл. 414, ал. 3 от КТ е правилен и подкрепен от събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното касационната инстанция не намира основания за отмяна на решението на районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, ХIII  състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 360 от 08.01.2009 г., постановено по нахд № 68/2008 г. по описа на Карнобатския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                                                2/