РЕШЕНИЕ

 

№  1247             25.06.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                  2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Мануел Манев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 1266 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационната жалба на „Хом Кеър Хотелс“ ООД, ЕИК: 203980775, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 31, ет. 1, представлявано от управителя П.С.С., чрез пълномощник адв. И.И. от БАК против Решение № 63 от 26.03.2018 г. постановено по а.н.д. № 55/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-001441/30.11.2017г. на  директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата се излагат доводи, че оспореното съдебно решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с установената по делото фактическа обстановка. Излагат се възражения, че съдът не е отчел допуснатото нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и това, че веднага след извършената проверка е било подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителя на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 08.09.2017г. в 14:25 часа, в обект хотел „Приморско дел сол“, находящ се в гр.Приморско, ул. „Иглика“ №38 е допуснал до работа на длъжност „сервитьор“ лицето С.Б., гражданин на Украйна, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

            За установеното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение /АУАН/, който е предявен на представляващото дружеството лице и въз основа на  който е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност. Намира, че от страна на дружеството е извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение. По отношение размера на санкцията съдът намира, че същия е правилно определен. Посочва, че конкретно извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, поради което не е налице маловажен случай.

            Така постановено решение е правилно.

            Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

            От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора.

            Съгласно чл. 63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според  чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

            Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.

            Неоснователни са изложените в касационната жалва възражения относно неиздаването на НП в едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Месечният срок за произнасянето на наказващият орган по  чл. 52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, поради което изтичането му, както при всеки инструктивен срок, няма за последица преклудиране на възможността за произнасяне. Преклузивни са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но в настоящия случай те са спазени.

            Неоснователни са и възраженията, че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в настоящия случай.

            Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

            Според ал.2  на същата разпоредба, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. След като касатора е санкциониран за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, същото не е  „маловажен случай”, по смисъла на  чл.415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал.2 изключения, спрямо които тази норма е неприложима.

            Следва да се посочи също, че последващо изпълнение на визираните в закона задължения сочи на извода, че то е вследствие на извършената от контролния орган проверка и не може да послужи като основание за квалифициране на деянието като маловажно. Ето защо, правилно търговецът, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 63, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/26.03.2018г., постановено по НАХД № 55 по описа за 2018г. на Районен съд - Царево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                          

           

     ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                      

           

                         2.