Р Е Ш Е Н И Е

Номер 349           Година 02.04.2009        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесети януари две хиляди и девета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й. Бенкова

Прокурор Валентина Чакърова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1265 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на „Пиков” ЕООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 102895926, подадена от адв.Г.Н. срещу Ревизионен акт № 0200373/17.07.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Бургас, в частта в която е потвърден с Решение № РД-10-425/13.09.2007г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита ревизионния акт в обжалваната му част за незаконосъобразен и моли да бъде отменен и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 2896/21.11.2006г. (л.27 от делото), издадена от директор на Дирекция„Контрол” - Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на  “Пиков” ЕООД, ***, относно следните задължения: 1.Корпоративен данък за период 11.10.2004г. до 31.12.2005г.; 2.Данък по чл.34-36 от ЗКПО за период 11.10.2004г. до 31.12.2005г.; 3.Данък по чл.38 от ЗОДФЛ за период 11.10.2004г. до 31.12.2005г.; 4.Данък върху добавената стойност за период 16.11.2004г. до 31.10.2006г., определени са лицата които следва да участват при извършване на ревизията и  срока за извършването и - 20.02.2007г.. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 98 от 31.05.2006г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас (л.287 от делото) и е надлежно връчена на ревизираното лице. Въз основа на искане за продължаване на срока на извършване на ревизия изх.№ 051-11/16.02.2007г.(л.26 от делото) е издадена заповед за възлагане на ревизия № 373/16.02.2007г. (л.25 от делото) на  директор на Дирекция„Контрол” – Бургас, с която е удължен срока за извършване на ревизията до 06.04.2007г.. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 98/ 31.05.2006г. на териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас и е надлежно връчен на ревизираното лице. С ревизионен доклад № 373/20.04.2007г. (л.40-62 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 20.04.2007г.. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК задълженото лице е направило писмени възражения срещу ревизионния доклад.

Ревизионен акт № 0200373/17.07.2007г. (л.289-292 от делото) е издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К 373/23.04.2007г. (л.288 от делото) издадена от началник отдел „Контролна дейност” при Дирекция „Контрол” гр.Бургас. Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-6179/01.08.2007г.(л.18-л.23 от делото), по която жалба се е произнесъл Директора на Дирекция “ОУИ” гр.Бургас, с решение № РД-10-425/13.09.2007г. (л.8-14 от делото), с което частично е потвърден ревизионния акт. Решението е съобщено на 25.09.2007г. и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК ревизионния акт е обжалван в частта му относно следните определени задължения по ДДС: за период 01.09.2005г.-30.09.2005г.- 10 000,01 лв. и лихва 507,88 лв.; за период 01.03.2006г.-31.03.2006г. – 3 333,33 лв. и лихва 377,20 лв.; за период 01.04.2006г.-30.04.2004г. – 1 726,80 лв. и лихва 168,08 лв., за период 01.05.2006г.-31.05.2006г. – 6 666,67 лв. и лихва 979,70 и за период 01.06.2006г.-30.06.2006г. – 11 499,62 лв. и лихва 1 551,99 лв..

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт за правилен.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма в съответствие с процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

На задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.09.2005г.-30.09.2005г.  в размер на 10000,01 лв. и лихва в размер на 507,88 лв. по данъчна фактура № 0..101/30.07.2005г. (л.161 от делото) издадена от “Селена 2000” ЕООД, с данъчна основа 50000,03 лв. и ДДС 10000,01 лв. с предмет на доставката – дизелово гориво. При извършването на ревизията е констатирано, че за фактурата са изпълнени  изискванията на чл.55 от ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка, тя е включена в подадените дневник за продажбите и СД за съответния период, ДДС е отразено в счетоводството като задължение към бюджета и плащането е извършено в брой, а предходен доставчик е “Доби – 2002” ЕООД. Дружеството не притежава специализиран транспорт, не е наемал такъв и не са представени документи – пътни листи, товарителници, експедиционни бележки и обяснения относно транспортирането и съхранението на горивото. От жалбоподателя са изискани доказателства установяващи фактическото изпълнение на доставката, но такива не са представени. Ето защо, органа по приходите е приел, че въпросната фактура не отразява реално осъществени облагаеми доставки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл.32 от същия закон. За да възникне данъчен кредит съгласно чл.63 от ЗДДС (отм.), е необходимо да е налице облагаема доставка и липсата на такава води до липса на основание за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. В жалбата с която се сезира съда се правят възражения, че органа по приходите е следвало да извърши проверка на предходните доставчици, тъй като при натоварване на транспортното средство е издадена товарителница в която се обозначава наредителя-първия купувач, след което горивото се препродава и при проследяване на товара се стига до товарителницата с първия наредител, поради което не е възможно да има няколко товарителници или експедиционни бележки за един товар. Във връзка с тези си възражения жалбоподателя е ангажирал съдебно-икономическа експертиза, която да извърши проверка в счетоводството на предходния доставчик “Доби 2002” ЕООД, относно произхода на стоката, начисляване на ДДС, с какви документи е придружена фактурата и разполага ли с материално-техническа възможност за извършване на доставката. Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните експертиза при проверка в счетоводството на “Доби 2002” ЕООД не са представени документи от които да е видно, че дружеството предходен доставчик разполага с материално-техническа възможност за извършване на доставката.

По делото се съдържат обяснения от 21.03.2007г.(л.162 от делото) от лицето представляващо “Селена 2000” ЕООД, видно от които транспортирането на дизеловото гориво е извършено за сметка на жалбоподателя, със собствени камиони. В хода на ревизията е установено, че “Пиков” ЕООД не разполага със  специализиран транспорт, не е наемал такъв и не са представени документи – пътни листи, товарителници, експедиционни бележки и обяснения относно транспортирането и съхранението на горивото, които констатации не се оспорват в настоящото производство. Възраженията относно наличието на товарителници и експедиционни бележки, находящи се в предходния доставчик останаха недоказани с оглед заключението на вещото лице. Освен това, следва да се има в предвид, че посредством тях би се установил извършен транспорт от предходните доставчици, но не и по отношение на настоящата доставка. След като в хода на производството не се ангажират доказателства за извършен транспорт по отношение на доставката между “Селена 2000” ЕООД и “Пиков” ЕООД, правилно органа по приходите е приел, че горивото не е транспортирано към жалбоподателя, данъчната фактура е съставена при липса на реално извършена облагаема доставка, по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) и  жалбоподателя няма право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставката.

С жалбата се обжалвана ревизионния акт, в частта му относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.03.2006г.-31.03.2006 г.  в размер на 3333,33 лв. и съответната лихва и за данъчен период 01.05.2006г.-31.05.2006г. в размер на 6666,67 лв. и съответната лихва. В хода на ревизията е установено, че по балансова сметка *** “Получени дългосрочни заеми” е вписана сумата 60 000,00 лв., на основание преводи по платежни нареждания, като органа по приходите е приел, че те са плащания по договор за строителство – довършителни работи от 14.03.2006г. (л.116 от делото) с уговорено плащане 20 000.00 лв. и договор за изграждане на трафопост от 04.05.2006г. (л.117-118 от делото) с уговорено възнаграждение 40 000,00 лв. с вкл.ДДС, сключени между жалбоподателя и “Равда дивелъпмънт” ЕООД. Органа по приходите е посочил, че съгласно платежните нареждания и хронологичната разпечатка на плащанията по цитираните договори същите са както следва: На 20.03.2006г. – 8 000,00 лв.; на 21.03.2006г. – 12 000,00 лв. и на 08.05.2006г. – 40 000,00 лв. и датата на възникване на данъчното събитие е датата на плащанията. В жалбата се правят възражения, че тези суми не са плащания по договора, а са заем между страните, а също и, че органа по приходите не е установил извършени ли са услугите, за да се приеме, че те са аванс по договора, а не заем. Така направените възражения са неоснователни. На първо място жалбоподателя не ангажира никакви доказателства, във връзка с твърденията си, че това са заемни средства. Това обстоятелство не се установява и в хода на съдебното производство, посредством ангажираната съдебно-икономическа експертиза, тъй като представител на дружеството превело сумите “Равда дивелъпмънт” ЕООД, не е открит от вещото лице, което евентуално би могло да установи, характера на тези суми, посредством отразяването им в счетоводството му. Също така, между жалбоподателя и “Равда дивелъпмънт” ЕООД има сключен договор за строителство – довършителни работи от 14.03.2006г. (л.116 от делото) с уговорено плащане 20 000,00 лв., като сумата е следвало да бъде заплатена по банков път след подписване на договора. На 20.03.2006г. и 21.03.2006г., тоест след пет, съответно шест дни по б. сметка на жалбоподателя е преведена от “Равда дивелъпмънт” ЕООД, сума в общ размер на 20 000,00 лв., която е съответна на договорената по договора. На 04.05.2006г. между жалбоподателя и “Равда дивелъпмънт” ЕООД има сключен втори договор за изграждане на трафопост (л.117-118 от делото) с уговорено плащане 40 000,00 лв., като сумата е следвало да бъде заплатена по банков път в три дневен срок от подписване на договора. На 08.05.2006г. по б. сметка на жалбоподателя е преведена от “Равда дивелъпмънт” ЕООД, сума в размер на 40 000,00 лв., която е съответна на договорената по договора. Ето защо, след като не са ангажирани никакви доказателства, посредством който би могъл да бъде установен характера на получената сума, правилно органа по приходите е приел, че тя представлява плащане по сключен договор между страните, а не заем между тях. С оглед нормата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС (отм.) в случая данъчното събитие се счита за възникнало на датата на плащането, която в случая е 20.03.2006г., когато е преведена първата сума и на тази дата ДДС става изискуем за облагаемата доставка по договора от 14.03.2006г., съответно на 08.05.2006г. ДДС става изискуем за облагаемата доставка по договора от 04.05.2006г., като без значение е към този момент дали са извършени договорените услуги. Ето защо, правилно органа по приходите е приел, че в случая не се касае за заем между лицата, а за плащане по сключени между тях договори и е начислил съответния  ДДС.

За данъчен период 01.04.2006г.-31.04.2006г., жалбоподателя обжалва ревизионния акт, в частта му относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1726,80 лв., по две фактури  издадени от “Рубин” ЕООД с предмет на доставката арматурно желязо, с номера както следва: № 630/09.04.2006г.(л.216 от делото) на обща стойност 7588,80 лв. и ДДС 1264,80 лв. и № 622/24.03.2006г.(л.215 от делото) на обща стойност 2772,00 лв. и ДДС 462,00 лв.. При извършване на ревизията органа по приходите, въз основа на основа на извършената насрещна проверка е приел, че данъка по фактурите е начислен, включени са в дневника за продажби и СД за съответния период, посочения ДДС е отразен в счетоводството като задължение към бюджета, плащането по ДФ № 622 е по банков път, а по ДФ 630 по разплащателна сметка и по ДДС – сметка на 05.05.2006г.. “Рубин” ЕООД има назначен по трудов договор единствено технически сътрудник, не са представени договори за наемането на лица във връзка с осъществяваната дейност. Складовата база се намира в терени собственост на майката на управителя на дружеството, представен е договор за покупка на товарен бордови автомобил от 2005г., но не и аналитичност на група 20-ДМА или амортизационен план от които да е видно, че автомобила е все още собственост на дружеството, към момента на издаване на фактурите и, че транспорта е осъществен с него и не са представени документи относно транспорта на стоките. Органа по приходите е приел, че липсват доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС между “Пиков” ЕООД и “Рубин” ЕООД, поради което на основание чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по тези фактури. Жалбоподателя прави възражения, че органите на НАП не са искали от доставчика да им представи аналитичност на гр.20-ДМА или амортизационен план, а така също и че доставчика към датата на извършване на насрещната проверка е разполагал с регистрационните талони издадени от КАТ – Бургас и безспорно е бил собственик на автомобилите. Видно от неоспореното заключение на вещото лице, към момента на издаване на данъчните фактури товарния автомобил е бил собственост на дружеството и коректно се е водил като дълготраен материален актив съгласно изискванията на ЗСч и НСС.  Въпреки, че безспорно се установява, че “Рубин” ЕООД, към момента на издаване на данъчните фактури е бил собственик на товарен автомобил, по делото не са ангажирани доказателства, че транспорта на стоките е извършван точно с този автомобил. Също така, не се излагат никакви твърдения относно транспортирането на стоката предмет на доставките било от жалбоподателя, било от трето лице. От заключението на вещото лице и посредством разпита му в съдебно заседание се установява, че “Рубин” ЕООД, не е представил никакви транспорти документи относими към процесните фактури, като представените пътни листи касаят други доставки и периоди. Съгласно чл.6 от ЗДДС (отм.) доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. След като, жалбоподателя не е представил доказателства за извършения транспорт на процесните доставки и за предаването на стоката предмет на доставката, не се опровергават констатациите на органа по приходите за липса на реална доставка по двете данъчни фактури и правилно е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях.

За данъчен период 01.06.2006г.-30.06.2006г., с ревизионния акт е отказано на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 499,62 лв. и съответната лихва, по издадени от “Принцес” ЕООД, дванадесет данъчни фактури, с предмет на доставките захар, а именно: № 108/07.06.2006г.(л.81 от делото), с данъчна основа 4999,50 лв., ДДС 999,90 лв.; № 109/08.06.2006г. (л.81 от делото), с данъчна основа 4983,00 лв., ДДС 996,60 лв.; № 110/09.06.2006г. (л.82 от делото), с данъчна основа 4939,00 лв., ДДС 987,80 лв.; № 111/19.06.2006г. (л.82 от делото), с данъчна основа 4895,00 лв., ДДС 979,00 лв.; № 112/11.06.2006г. (л.100 от делото), с данъчна основа 4997,20 лв., ДДС 979,44 лв.; № 113/12.06.2006г. (л.100 от делото), с данъчна основа 4906,00 лв., ДДС 981,20 лв.; № 115/14.06.2006г. (л.101 от делото), с данъчна основа 4829,00 лв., ДДС 965,80 лв.; № 117/16.06.2006г. (л.101 от делото), с данъчна основа 4950,00 лв., ДДС 990,00 лв.; № 119/17.06.2006г. (л.99 от делото), с данъчна основа 4944,50 лв., ДДС 988,90 лв.; № 121/19.06.2006г. (л.99 от делото), с данъчна основа 4840,00 лв., ДДС 968,00 лв.; № 123/21.06.2006г. (л.98 от делото), с данъчна основа 4884,00 лв., ДДС 976,80 лв. и № 124/22.06.2006г. (л.98 от делото), с данъчна основа 3430,90 лв., ДДС 686,18 лв.. В хода на ревизията  доставчика не е открит и при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП – Велико Търново е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби и СД за периода, но няма доказателства за начисляване на ДДС съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС и доказателства за реалното извършване на доставките и ДДС не е платен по ДДС-сметка на доставчика. След като доставчика не е представил доказателства за начисляването на данъка по фактурите, органа по приходите е приел, че са налице основания за облагане по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС и е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. В жалбата се правят възражения, че исканите доказателства са представени от жалбоподателя в хода на ревизията и те установяват начисляването на данъка по смисъла на чл.55 от ЗДДС (отм.) и произхода на стоката.

На “Принцес” ЕООД, гр.Велико Търново е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № 04.00-38006/20.12.2006г.(л.230 от делото). С Протокол № 4406/28.12.2006г.(л.231 от делото) за извършена проверка на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството за връчване на искането, не е открит офиса на фирмата, управителя, негов представител, упълномощено лице и служител определен за получаване на книжа и документи. С Протокол № 41/08.01.2007г.(л.232 от делото) за извършена проверка на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството за връчване на искането отново не е открит офиса на фирмата, управителя, негов представител, упълномощено лице и служител определен за получаване на книжа и документи. На дружеството е извършено съобщаване по реда на  чл.32 от ДОПК със съобщение № 324/09.01.2007г. (л.233 от делото). Изготвен е ПИНП № 02-01-02-2896/01.02.2007г.(л.228-229 от делото) издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в който е посочено, че искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 21.01.2007г. и насрещната проверка е извършена по данни и документи от досието на ТД на НАП – Велико Търново.  В хода на съдебното производство доставчика “Принцес” ЕООД е търсен от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, но видно от заключението, той отново не е открит, поради което не е извършена проверка в счетоводството му, относно спорните по делото обстоятелства. Ето защо, след като доставчика не е открит в хода на административното и съдебното производство, правилно органа по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и жалбоподателя няма право на данъчен кредит по отношение на процесните фактури, тъй като от доставчика не са представени  доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, за определяне на предходните доставки. В случая спорните обстоятелства не могат да бъдат установени и от представените от жалбоподателя хронологични и аналитични регистри, операции, групирани по документи, оборотна ведомост, СД, дневник покупки и дневник продажби на “Принцес” ЕООД (л.83-97 от делото), тъй като те не съдържат данни за лицето което ги е изготвило, както и подпис и печат. Също така, след като вещо лице не е открило дружеството на адреса му, няма как да бъде извършена проверка на извършените в тях вписвания, тъй като с оглед нормата на чл.51 от ДОПК  вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч. и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.

С оглед на изложеното жалбата на “Пиков” ЕООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед нарочно направеното искане, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение  в размер на 1186,00 лв., на осн. чл. 8 , вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пиков” ЕООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 102895926, представлявано от управителя А.Д.П. срещу ревизионен акт № 0200373/17.07.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Бургас в обжалваната му част, потвърдена с решение № РД-10-425/13.09.2007г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Пиков” ЕООД, *** с ЕИК по БУЛСТАТ 102895926, представлявано от А.Д.П. – управител  да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1186,00 лв. (хиляда сто и осемдесет и шест лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: