Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 07 октомври  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Л.А.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Т. С.,

изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1263/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  - директор на дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас обжалва Решение № 843/18.07.2008 г. по НАХД № 1819/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас. С решението е отменено Наказателно постановление № 02-00006354/15.04.2008 г. на директор  на дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.15, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба № 2 (ДВ бр.37/2004 г.), на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда на К. И. П. от гр.Бургас е  наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

В съдебно заседание касаторът не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба, чрез адвокат Д., намира същата за неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че следва да се остави в сила решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал.1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени издаденото наказателно постановление Районният съд е приел, че неправилно е бил приложен материалния закон. Неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В подкрепа на този си извод е изложил подробни аргументи въз основа на правилно установени факти по делото.

Настоящата инстанция на съда изцяло споделя изводите и аргументите, изложени в оспореното съдебно решение.

С наказателното постановление е било наложено административно наказание – глоба, на К. И. П., за това, че в качеството си на управител на „КОМПАС – КП” ООД, не е извършил оценка на риска на строителен обект (подробно указан в постановлението), която да обхваща всички етапи на договореното строителство, с което не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на наетите от него работници. Административната санкция е наложена на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда. Тази норма ангажира административнонаказателната отговорност на лице, притежаващо качеството на работодател (при едната хипотеза), който не изпълнява служебните си задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и при втората хипотеза - в случай, че нарушението е извършено виновно от длъжностно лице.

В хода на административнонаказателното производство – при извършването на проверката е установено, че действително на строителен обект на фирма „КОМПАС – КП” ООД не е извършена оценка на риска. За това нарушение впоследствие е санкциониран управителят на дружеството. Същевременно в мотивите на наказателното постановление е указано, че е нарушена и разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № 2. Този текст от своя страна предвижда санкция за лице, притежаващо качеството на строител, което не е изпълнило задълженията си за извършване на оценка на риска преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа.

За да прецени законосъобразността на наказателното постановление по отношение на факта дали санкционираното лице притежава специално качество, което да обоснове извод, че то е субект на извършеното нарушение, първоинстанционният съд е изследвал нормите на §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 и на §1, т. 10 от същата наредба.

При този анализ е достигнал до единствения възможен извод, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже качеството на работодател на лицето, което е санкционирал за посочените в наказателното постановление нарушения.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма пречка за извършеното нарушение П. да бъде санкциониран, но в качеството си на длъжностно лице по смисъла на §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. В конкретния случай работодател е юридическото лице. Последното може да бъде санкционирано за същото нарушение, но с имуществена санкция. При това положение физическото лице – управител на дружеството, няма качеството на работодател и не може административнонаказателната му отговорност да бъде ангажирана по този ред.

Поради това настоящият състав намира, че оспорения пред него първоинстанционен акт не страда от пороци, които да обосноват извад за отмяна.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 843/18.07.2008 г. по НАХД № 1819/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас, е отменено Наказателно постановление № 02-00006354/15.04.2008 г. на директор  на дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Бургас.

Решението не подл ежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………