Р Е Ш Е Н И Е №  1581

 

гр.Бургас, 9.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1261 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ.

Образувано e по жалба на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 22, представлявано от управителя Р.С., против заповед № 693 от 10.05.2018г., издадена от кмета на община Несебър, с която е забранено ползването и достъпа на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, с площ по документи 384.19 кв.м., разположен на първо ниво, на кота +0.00, част от невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Складова база и офиси“, представляващ сграда с идентификатор ***.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас (местност „Чатал тепе“, землище с.Равда), със собственик и възложител „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ползван като склад за санитарни прибори, водопроводни и канализационни елементи от „Аквасторе“ ЕООД.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена при  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Възразява, че в нейните мотиви са били преписани констатациите по съставения констативен акт, без да се изследва действителното фактическо състояние на строежа, а забраната за достъп прави невъзможно извършването на каквито и да е било строително-монтажни работи по сградата и по този начин се препятства финализирането на строителния процес и получаването на удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Посочва, че към момента е съставен Акт обр.14, но не е издаден Акт обр.16, тъй като все още липсва документацията, касаеща ВиК системата, както и е необходимо извършване на довършителни работи на 3-тия етаж. Искането от съда е отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Представя писмено становище, в което при условия на евентуалност, е формулирано искане за отмяна на заповедта в частта, в която е забранен достъпа до обекта.

Ответникът – кметът на община Несебър, представя преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилна и законосъобразна издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните и съобрази закона, намира за установено следното:

На 12.04.2018г. е била извършена проверка от служители на община Несебър на строеж „Складова база и офиси“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, като на място е констатирано, че сградата се състои от четири самостоятелни обекта, всички собственост на дружеството-жалбоподател. За двата обекта на първо ниво, сред които и обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, както и за обекта на второ ниво, е констатирано, че всички те са напълно завършени и електрифицирани и се ползват. Конкретно по отношение на самостоятелен обект с идентификатор  *** по КККР на с.Равда, предмет на оспорената заповед, е установено, че същият се ползва като склад за санитарни прибори, водопроводни и канализационни елементи от  „Аквасторе“ ЕООД, за което е приложен като доказателство фискален бон към констативния протокол. За обекта на третото ниво е констатирано, че не е завършен и е на етап довършителни работи. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 12.04.2018г.

Въз основа на установеното с констативния протокол, на 16.04.2018г. е съставен констативен акт № 26, касаещ процесния самостоятелен обект с идентификатор ***, като е посочено, че той е част от строеж „Складова база и офиси", представляващ сграда с идентификатор ***.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ. Несебър, обл.Бургас (местност „Чатал тепе", землище с.Равда), със собственик и възложител „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, представляващ обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, с площ по документи 384.19 кв.м., разположен на първо ниво, на кота +0.00. Отбелязано е, че обектът е напълно завършен и електрифициран, като към момента на проверката се ползва като склад за санитарни прибори, водопроводни и канализационни елементи. След преглед на строителната документация е установено, че за сградата има издадено разрешение за строеж, както и Акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.12.2013г., но не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация, което представлява нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт, с който е образувано административното производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ, е връчен на 18.04.2018г. на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД и на ползвателя на строежа „Аквасторе“ ЕООД, като им е указана възможността и срок, в който да представят възражения по акта и да ангажират доказателства, от която те не са се възползвали.

Въз основа на съставения констативен акт, кметът на община Несебър издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 693/10.05.2018г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации от извършената проверка, като приел, че процесният самостоятелен обект с идентификатор *** се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентен орган по чл.177 от ЗУТ, което е счетено като нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, поради което и на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ и съгласно правомощията му по чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, забранил ползването и достъпа на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, с площ по документи 384.19 кв.м., разположен на първо ниво, на кота +0.00, част от невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Складова база и офиси“, представляващ сграда с идентификатор ***.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас (местност „Чатал тепе“, землище с.Равда), със собственик и възложител „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ползван като склад за санитарни прибори, водопроводни и канализационни елементи от „Аквасторе“ ЕООД. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.05.2018г. и е обжалвана пред съда с жалба подадена на 22.05.2018г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу индивидуален административен акт от надлежна страна  - адресат на оспорената заповед и е депозирана в законоустановения срок, поради е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма, от компетентен орган - кмета на община Несебър, овластен с разпоредбите на чл.178, ал.6 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, които предвиждат, че кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице забранява ползването на строежи от четвърта, пета и шеста категория или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация (чл.223, ал. 1, т.6 от ЗУТ); забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други (чл.223, ал. 1, т.7 от  ЗУТ).

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Изпълнена е процедурата, предвидена в чл.178, ал.6 от ЗУТ. Съставен е констативен акт, който е съобщен на заинтересованите лица по надлежния ред.

Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаването й, при нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

По несъмнен начин е доказано по делото, че е допуснато описаното в констативния акт нарушение на забраната, установена в чл.178, ал.1 от ЗУТ, а именно, да не се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177. Процесният самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас е ползван към момента на проверката без за същия да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Налице са материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл.178, ал.6 от ЗУТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че в административното производство не е изследвано и е останало неизяснено действителното фактическо състояние на строежа. В констативния акт изрично са посочени категорията на строежа, идентификаторът, площта, вида на самостоятелния обект, фактът, че същият е напълно завършен и електрифициран, както и че се използва като склад от търговско дружество към датата на проверката.

Неоснователно е и възражението, че така, както е наложена забраната не само за ползване, но и за достъп до обекта, прави невъзможно извършването на каквито и да е СМР, с което се препятства финализирането на целия строителен процес. Видно е, че заповедта касае забрана за ползване и достъп само до процесния обект, който е самостоятелен обект в сграда и за който се доказа по несъмнен начин по делото, че е напълно завършен, поради което същата по никакъв начин не препятства извършването на тези дейности на третия етаж. Самият жалбоподател твърди, че само на третия етаж (каквито са и фактическите констатации по протокола) има нужда да се извършат допълнителни довършителни работи. В случаите, в които строежите от четвърта, пета и шеста категория или части от тях не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, в закона е предвидено правомощие на кмета на общината да забрани както ползването на тези строежи или на части от тях (чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ), така и да забрани достъпа до тях (чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ).

Процесният обект е напълно завършен и достъп до него не е необходим с цел извършване на допълнителни СМР, поради което съдът намира, че забраната за достъпа до обекта е наложена с оспорената заповед и в съответствие с преследваната от закона цел - да се ползват, в това число да е разрешен достъпа само до въведени в експлоатация обекти, което предполага, че са изпълнени всички изисквания относно тяхната безопасност.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да осъди жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд - гр.Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 22, представлявано от управителя Р.С., против заповед № 693 от 10.05.2018г., издадена от кмета на община Несебър, с която е забранено ползването и достъпа на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, с площ по документи 384.19 кв.м., разположен на първо ниво, на кота +0.00, част от невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Складова база и офиси“, представляващ сграда с идентификатор ***.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас (местност „Чатал тепе“, землище с.Равда), със собственик и възложител „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ползван като склад за санитарни прибори, водопроводни и канализационни елементи от „Аквасторе“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Брилянт – Слънчев бряг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.”Св.Св. Кирил и Методий” № 22, представлявано от управителя Р.С., да заплати на община Несебър, съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: