О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№997                             13.06.2014 година                                             гр.Бургас

 

 

Административен съд Бургас                                                                                            VІІ състав

на тринадесети юни                                                          две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 1260 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.207 от ГПК.

Образувано е по повод на изпратено по подсъдност от Районен съд Малко Търново ч.гр.дело № 28/2014 година. Последното е образувано по молба за обезпечаване на доказателства от П.И.И., ЕГН-**********,***, (назначаване на съдебно-техническа експертиза за оглед и преценка за съответствие на три имота в землището на гр.Малко Търново и четири имота в землището на с.Стоилово, общ.М.Търново) с оглед твърдяно бъдещо административно производство срещу ДФ“Земеделие“ по обжалване на отказ за заплащане по СЕПП и НР1.

С определение № 63/26.05.2014 година, на основание чл.118 ал.2 от ГПК, ч.гр.дело № 28/2014 година по описа на Районен съд Малко Търново е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че след като бъдещото производство следва да се разгледа от административния съд, то събраните предварително доказателства от районния съд, който е граждански съд, не биха били годно доказателствено средство в бъдещото производство пред административния съд, поради което последният е компетентен да се произнесе и по молбата за обезпечаване на доказателства.

Тези доводи са в противоречие с приложимото право.

Съдебното производство пред административните съдилища, по които се разглеждат и обжалванията на административните актове, е уредено в Дял ІІІ от АПК. Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В АПК липсват норми, които уреждат производството по обезпечение на доказателства в бъдещо производство, поради които са приложими нормите на чл.207 – 208 от ГПК.

Съгласно чл.208, ал.1 от ГПК, молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено – в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.

В конкретния случай, пред Административен съд Бургас не е образувано производство по обжалване на индивидуален административен акт, от П.И. срещу ДФ“Земеделие“, по повод постановен отказ за заплащане по СЕПП и НР1, във връзка с което на осн. чл.207 от ГПК е поискано като обезпечение на доказателствата – назначаване на съдебно-техническа експертиза за оглед и преценка за съответствие на три имота в землището на гр.Малко Търново и четири имота в землището на с.Стоилово, общ.М.Търново Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

При искане за обезпечаване на доказателства във връзка с предстоящ процес, нормата на чл.208, ал.1 от ГПК е недвусмислена – компетентен да се произнесе по искането е районният съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.

Аргументът, че компетентен за произнасяне по искането за обезпечаване на доказателства е административния съд, защото събраните доказателства от районния съд не биха били годно доказателства в едно бъдещо производство пред административния съд, няма никаква законова опора при изрично разписаната компетентност на районния съд по чл.208 ал.1 от ГПК. За компетентността на районния съд да се произнесе по искане за обезпечаване на доказателства по бъдещо съдебно производство, няма значение дали това бъдещо производство ще се развие пред административен или граждански съд, защото процесуалните действия, които районния съд следва да извърши, са идентични и са подчинени на разпоредбите на ГПК.

С оглед на изложеното, Административен съд Бургас, VІІ-ти състав счита, че делото, което е изпратено от Районен съд Малко Търново, не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между административен съд и районен съд, поради което и на основание чл.135 ал.5, вр. ал.4 от АПК,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Районен съд Малко Търново, по повод молба по чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства от П.И.И., ЕГН-**********,***, (назначаване на съдебно-техническа експертиза за оглед и преценка за съответствие на три имота в землището на гр.Малко Търново и четири имота в землището на с.Стоилово, общ.М.Търново), с оглед твърдяно бъдещо административно производство срещу ДФ“Земеделие“ по обжалване на отказ за заплащане по СЕПП и НР1.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1260/2014г. по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд на Република България за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: