ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  162                   31 януари 2017 година                      гр. Бургас

 

 

Административен съд - Бургас, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                  Съдия: Златина Бъчварова

 

като разгледа административно дело номер125 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството по делото е образувано по жалба на „Силвер“ЕООД с ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“Любен Боянов“ №2, представлявано от С.Л.Л. против заповед №309 от 25.06.2002 година на кмета на Община Приморско, с която на основание §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996 година във връзка с чл.66 ЗС е определен за купувач „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление - гр.София, община Красно село, ул.“Ястребец“ №23, представлявано от В.Д.Д. на следния недвижим имот: УПИ І-468, в кв.39 „а“ по плана на гр.Приморско с площ от 10224 кв.м., частна общинска собственост, съобразно АОС №360 от 02.04.2002 година. Със заповедта е определена цена на посочения недвижим имот – 429 408.00 лева и е задължен купувача да я заплати в едномесечен срок от връчване на заповедта.

         Съдът, след извършена служебна проверка намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен за оспорване административен акт и правен интерес по следните съображения:

        Оспорената в настоящото производство заповед на кмета на Община Приморско е издадена на основание §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996 година/отм./, според която, когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в § 1 и 2 , лицата, придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител, съответно на кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове. Липсата на правна възможност за обжалване на заповед, издадена на това правно основание се установява, както от цитираната разпоредба, така и от нормата на чл.21 АПК. С посочената заповед е определен купувач и цена на имота и макар актът да се нарича заповед, същият не съдържа белезите на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21 АПК. Заповедта не създава едностранно задължение на определеното за купувач лице, нито такова, което да бъде осъществено принудително, поради което няма белезите на ИАА.  Тя създава единствено и само правото на купувача да приеме или не предложението за продажба на посочената от продавача цена, което е право и на всеки купувач при продажба по общия ред- чл.13, ал.1 във връзка с чл.183 ЗЗД. В ИАА се съдържа волеизявление на административен орган, което е направено от него в качеството му на носител на държавна власт, каквото, в конкретния случай не е налице. Липсва възможност и за принудително изпълнение на разпореденото с тази заповед. В това административно правоотношение, лицето, поискало издаването на тази заповед и административният орган-кмета на Община Приморско са равнопоставени субекти при определяне цената на продавания недвижим имот.

        Предназначението и правните последици на заповедта, издадена на основание §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996 година/отм./, я характеризират от една страна като вътрешно ведомствен акт отправен до компетентния общински орган да подготви, в случай, че лицето определено за купувач, приеме определената за имота цена, договор за продажба на последния. Като такъв акт заповедта не подлежи на съдебен контрол. От друга страна, тази заповед е едностранна гражданскоправна сделка, с която се приема, направеното от купувача предложение по §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235/1996 г./ отм./ за закупуване на земята и се прави насрещно предложение за цената и евентуалните допълнителни условия, при които да се извърши продажбата. Това волеизявление кметът на общината прави не като административен орган-носител на държавна власт, а като представител на собственика на вещта- общината, като гражданско правен субект, равнопоставен на купувача.

         Освен това в постановлението липсва изрична разпоредба, която да предвижда съдебен контрол на оспорения в настоящото производство акт.

        Жалбоподателят мотивира правния си интерес от оспорване на заповедта на кмета на Община Приморско като собственик на двуетажна масивна административна сграда с мазе, построена в процесния имот, съобразно представения по делото нот.акт №96, том ІV, рег.№ 3145, дело №612 от 04.10.2002 година/л.10 и 11 от делото/.  Следва да се посочи, заповед №309 е издадена на  25.06.2002 година и касае само недвижим имот с площ от 10 224.00 кв.м. без построените върху него сгради, каквото е изискването на §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235/1996 г./ отм./, а сградата е закупена на 04.10.2002 година, т.е. четири месеца по-късно. Отделно, в протокол №3 от 23.02.2012 година е посочено, че в архива на Община Приморско не се съхраняват документи, удостоверяващи процедурата на закупуване на УПИ І-468, кв.39 „а“ по плана на гр.Приморско, независимо, че определената със заповедта цена на имота е заплатена от „Топлофикация София“ЕАД. От така изложеното в протокола се налага извода, че процедурата по закупуване на имота не е финализирана с договор. Такъв не е представен в административната преписка. А и в процедурата, уредена с отмененото вече ПМС №235/1996 г. не е предвидено задължение на кмета на общината да отделя прилежащ терен за всички сгради, построени върху имота, тъй като §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235/1996 г./ отм./, касае придобиване правото на собственост само върху земята. Следователно за жалбоподателя не е налице и правен интерес от настоящия процес.

          Изложеното сочи на спор за материално право между жалбоподателя и приобретателя на имота, респ. общината, в случай, че процедурата не е завършена, който е недопустим да се разглежда в настоящото производство, а по общия исков ред.

         В този смисъл са решение №6149 от 27.05.2008 г. по адм. дело №9714/2007 г. на ВАС, ІІІ отд., решение №8607 от 10.07.2008 г. по адм. дело №13012/2007 г. на ВАС, ІІІ отд., решение №11449 от 30.10.2008 г. по адм. дело №2348/2008 г. на ВАС, ІІІ отд. и др.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.1 и 4 АПК, Административен съд-Бургас, VІІІ- ми състав

 

           ОПРЕДЕЛИ:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Силвер“ЕООД с ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул.“Любен Боянов“ №2, представлявано от С.Л.Л. против заповед №309 от 25.06.2002 година на кмета на Община Приморско, издадена на основание §3, ал.2 ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996 година.

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 125/2017 г. по описа на Административен съд- Бургас.

         Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България

                                                              СЪДИЯ: