Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  826

 

гр. Бургас, 10 април  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар С.А. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 125/2013 г.

Производството е по реда на § 19 ал.1 от ЗИД на АПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Бургас против Решение № 152/ 02.11.2012г., постановено по гр. Дело № 569/2012г. по опис на Районен съд гр. Несебър.  С решението е отхвърлен протест на Окръжна прокуратура гр. Бургас за прогласяване на нищожност на Решение № 577- Н/ 25.02.2009г. на ОСЗ гр. Несебър.

Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и разрешаване на спора по същество.

В съдебно заседание, прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас поддържа подадения протест, по изложените в него съображения.

Ответникът по касационния протест- ОСЗ гр. Несебър не взема становище по спора.

Заинтересованата страна С.Д.И., чрез процесуалния си представител адв. С. и заинтересованата страна И.Г.К., чрез процесуалния си представител адв. К., намират протеста за неоснователен, а оспореното първоинстанционно решение за законосъобразно.

Заинтересованата страна Община Несебър не взема становище по спора.

Съдът намира, че протеста е процесуално допустим. Подаден в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от оспорването.

Разгледан по същество е неоснователен.

Страните не спорят по следните, установени от първоинстанционния съд факти:

На 28.05.2002 г. С.Д.И., в качеството си на наследник на Д.А.И., е подала заявление за възстановяване правото на собственост на няколко имота, измежду които и нива на площ от 2 дка, находяща се в м. „Акротирия”, землището на гр. Несебър. Това право е било признато въз основа на влязло в сила решение № 185/12.07.2000 г., постановено по гр.д. № 115/2000 г. по описа на РС- Несебър. С писмо от 08.11.2002 г. С.И. е била уведомена, че този имот попада в строителните граници на гр. Несебър и ще бъде възстановен по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. За целта е следвало да се представи скица на имота и удостоверение от Община Несебър съгласно изискванията на чл.13, ал.4, 5 и 6 от ЗСПЗЗ. С писмо № 1222/03.09.2003 г. ОСЗГ- Несебър е отправила такова искане до Община Несебър. С молба вх.№ 234/13.07.2004 г. И. е поискала отново да и бъде възстановена собствеността върху имота, като е представила исканите скица и удостоверение. Съгласно удостоверението, имота бил нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ с номер 599004 и записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на Д.А.И.. В част от имота били построени спортни площадки на НСА, но част от имота може да бъде възстановена. В приложената скица е записано, че се издава на основание чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ. С решение № 557-Н/11.04.2005 г. тогавашната ОСЗГ- Несебър е признала правото на собственост, в съществуващи стари реални граници на наследниците на Д.А. върху няколко имота включително и процесния, възстановила е собствеността върху някои от тях, но по отношение на този, намиращ се в м. „Акротирия”, е отказала възстановяване. Като причини е посочено „Правото на собственост ще бъде възстановено след представяне от собствениците на скица и удостоверение от техническа служба на общината по чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ.”. Същото съдържание и мотив е посочен и в решение № 557- Н/25.09.2006 г. ; № 557- Н/09.002.2007 г. и решение № 557-Н/19.02.2008 г. От страна на ОСЗ- Несебър е било отправено повторно искане до Община Несебър за издаване на удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, като такова е било издадено на 24.02.2009 г. Към преписката е представен проект за изменение кадастралната карта на специализиран специалист по чл.45е, ал.3 от ППЗСПЗЗ и скица- проект, издадена от СГКК- Бургас.

С решение № 557-Н/25.02.2009 г. ОСЗ- Несебър е признала правото на собственост и възстановила собствеността върху процесния имот.

            Прогласяване на нищожност на това решение, поради липса на компетентност на издателя му, е поискала с протеста до Районния съд, Окръжна прокуратура Бургас. Според подателя на протеста, административният орган се е произнесъл вече по същество и отказал да възстанови собствеността с предходни свои решения.

Съдът е намерил протеста за неоснователен, като е посочил, че оспорения акт не страда от порок, който да се отрази върху неговата валидност. Изразил е принципно съгласие с тезата на прокуратурата, че действително налице ли е влязъл в сила административен акт, съответният му издател не разполага с материална компетентност да постановява второ решение. Само в определени от закона случаи службите могат да изменят или допълват своите решения в предвидените в нормата хипотези и в посочените срокове. Преценил е обаче, че в конкретния случай такава хипотеза не е налице. Според първоинстанционния съд, решение № 557-Н/11.04.2005 г., решение № 557- Н/25.09.2006 г. и решение № 557-Н/19.02.2008 г., са частично нищожни в частта, с която се отказва възстановяване собствеността върху имота, находящ се в м. „Акротирия”. Мотивът за отказа, че ще се възстанови собствеността след представяне на съответните изискуеми от ППЗСПЗЗ скица и удостоверение, не води до извода за изразено от страна на поземления орган волеизявление за отказ за възстановяване. Тълкувайки смисъла му, този съд прави извод, че органа е имал предвид, че ще се произнесе окончателно след представяне на определени документи, изисквани от закона и след надлежно представяне на изискуемата документация, сторил точно това с решение 557-Н/25.02.2009 г.. Поради това, съдът е намерил, че решенията, постановени преди оспореното и касаещи нива от 2 дка в м. „Акротирия”, нямат характер на административни актове какъвто смисъл влага в това Окръжна прокуратура- Бургас, излагайки основания за нищожност. Ако се приеме, че все пак се касае за такива, предвид на това, че са обективирани в решение, то същите в тази им част са нищожни, поради липса на мотивирано волеизявление за отказ за възстановяване. При изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице предишен акт, с който е следвало да се съобрази поземления орган, поради което последващото решение през 2009 г. не е недействително до степен на нищожност.

Отделно е посочил, че възражението за нищожност на решението поради това, че не е имало законови предпоставки за неговото издаване е неоснователно, тъй като то касае материалната законосъобразност на оспорения акт, а не неговата валидност, като е изложил подробни аргументи в тази насока.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен правилно, като намира за необходимо да детайлизира, изложените от първоинстанционния съд мотиви, относно характера на решения №№ 557-Н/11.04.2005 г. , № 557- Н/25.09.2006 г., № 557- Н/09.02.2007 г.  и решение № 557-Н/19.02.2008 г., с които се признава правото на собственост на наследниците на Д.А.И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находящ се в строителните граници на град Несебър в местността Акротирия и се отказва възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находящ се в строителните граници на град Несебър в местността Акротирия, поради „ правото на собственост ще бъде възстановено след представяне от собствениците на скица и удостоверение от техническата служба на общината по чл. 13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. В случая се касае до липса на валидно волеизявление на административния орган, относно възстановяване на правото на собственост, годно да породи каквито и да е правни последици. Административният орган няма компетентност да постанови „условен” административен акт, както е сторил.

            Органът по възстановяване на собствеността върху земеделските земи е Общинската служба по земеделие. Когато в хода на реституционното производство се установи, че земеделските земи попадат в урбанизирани територии (чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ),както е в настоящия случай, следва да се проведе производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Това производство се провежда пред кмета на общината, в чийто район са урбанизираните територии. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е вътрешно по отношение на реституционното производство. То се развива само в рамките на реституционното производство и има за цел да подпомогне органа по реституцията - ОСЗ, като определи застроената и незастроена площ на имотите съобразно фактическото положение. Производството пред кмета на общината приключва с издаване заповед за определяне на застроена площ, въз основа на която след влизането й в сила се издават скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ.

В разглеждания случай, помощното административно производство не е било проведено и към датите на издаване на  решения №№ 557-Н/11.04.2005 г. , № 557- Н/25.09.2006 г., № 557- Н/09.02.2007 г.  и решение № 557-Н/19.02.2008 г. не са били издадени скици и удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ.

Крайният акт, с който приключва производството по възстановяване на земеделските земи е решението на ОСЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ към решението на ОСЗ се прилага скица на имота и влязлото в сила решение, придружено със скицата, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Граматичното и систематично тълкуване на разпоредбата сочат, че при всички случаи към решението за възстановяване на собственост върху земеделски имоти ОСЗ прилага скици на имотите. Изключението за случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се отнася до удостоверителната сила на решението на ОСЗ - когато то се отнася за имоти, попадащи в урбанизирана територия, решението, придружено със скицата, няма силата на констативен нотариален акт за собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, съгласно която: Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Като възстановява собственост върху земеделските имоти, ОСЗ е длъжна да ги индивидуализира и по графичен начин като приложи скица към решението. Ако имотите попадат в урбанизирани територии, скицата трябва да бъде заверена и от съответната общинска администрация.

Поради това, едва след получаване на документите, въз основа на искане № 91/23.02.2009г./, отправено по чл. 13 ал.4 от ЗСПЗЗ от ОЗС Несебър до Кмета на Община Несебър, при признато право на собственост в съществуващи реални граници, за първата е съществувала възможност да упражни, предоставените и от закона правомощия и да постанови акт, с който да възстанови правото на собственост в стари реални граници, като наред с това го индивидуализира.

Ето защо, съдът намира, че административното производство по подаденото от С.Д.И., в качеството си на наследник на Д.А.И., заявление за възстановяване правото на собственост на нива с площ от 2 дка, находяща се в м. „Акротирия”, землището на гр. Несебър, на 28.05.2002 г. е приключило, при спазване на предвидените процесуални правила за това, с постановяването на Решение № 557- Н/ 25.02.2009г.

Правилно първоинстанционният съд е приел и че, наведените с протеста възражения, относно наличието на всички изискуеми  предпоставки за  издаване на оспорения акт, са такива касаещи неговата материалната законосъобразност и не са от естество да предпоставят извод за нижощност.

Възможността за проверка материално правната и процесуалноправна законосъобразност на акта е преклудирана, с изтичане на предвидените от закона срокове за неговото оспорване.

Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание.Без съмнение, в настоящият случай не е налице такова особено съществено нарушение на материалния закон.

Неоснователно е и касационното, възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като с подаденият до районния съд протест е била оспорена валидността на Решение № 557- Н/ 25.02.2009г. на ОСЗ гр. Несебър, а със съдебното решение е бил отхвърлен протест, подаден против Решение № 577- Н/ 25.02.2009г. на ОСЗ гр. Несебър.

Действително в началната част на мотивите и в диспозитива на съдебният акт е посочено, че протеста е подаден против Решение № 577- Н/ 25.02.2009г. на ОСЗ гр. Несебър. От доказателствата по делото, установените факти и безпротиворечиво изложените мотиви на решението обаче, е очевидно, че съдът е проверявал валидността именно на  Решение № 557- Н/ 25.02.2009г. на ОСЗ гр. Несебър, което е и било оспорено с протеста. В този смисъл, е налице допусната писмена грешка, която може да бъде установена и отстранена както служебно от съда, така и по искане на страна по реда на чл. 175 АПК без ограничение във времето.

Поради това, настоящият състав на съда намира, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените.

По изложените съображения и на основание чл. 221 АПК, състав на Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 152/ 02.11.2012г., постановено по гр. дело № 569/2012г. по опис на Районен съд гр. Несебър. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: