Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 14 октомври  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С.Д.

                                                                                        Л.А.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Т. С., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1258/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  - „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД – гр. Бургас, обжалва Решение № 313/24.07.2008 г., постановено по НАХД № 74/2008 г. по опис на Районен съд – гр. Несебър. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 1/11.02.2008 г., издадено от Кмета на Община Несебър, с което за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Несебър на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като освен наведените доводи, че при издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения, които първоинстанционният съд не е отчел, навежда и такива, че същият не може да бъде субект на нарушението, за което е санкциониран, поради което и постановеният съдебен акт е в противоречие с материалната норма.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че следва да се остави в сила решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал.1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Аргументите, изложени пред настоящата съдебна инстанция от касатора са били изтъквани и пред първоинстанционния съд, като същият се е произнесъл със съдебния си акт по всяко едно от тези оплаквания, извършвайки цялостна проверка на оспореното пред него наказателно постановление.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че издаденото наказателно постановление в своите мотиви, в пълнота конкретизира както времето и мястото на извършване на нарушението, така и лицето, което го е извършило. В случая съда не само не е бил длъжен да изследва виновно поведение на конкретно лице, но и не е имал правната възможност да върши такава дейност. Това е така, защото наложената санкция е имуществена такава и тя е за допуснато нарушение от юридическо лице. Именно поради това съдът е следвало да установи дали това юридическо лице, извършвайки строителна дейност, е допуснало замърсяването така, както е посочено в наказателното постановление, или не. Това е сторено с оспореното съдебно решение. Със същото правилно са установени фактите, въз основа на които е направен извод, че нарушението е извършено в резултат на движение на тежка механизирана техника, собственост на нарушителя в процеса на извършваната от него дейност.

В първоинстанционното решение са обсъдени всички писмени и гласни доказателства и настоящата съдебна инстанция не намира превратно тълкуване на някои от тях.

Настоящият състав на съда не намира за основателно твърдението на касатора, че ако за това нарушение някой е следвало да носи отговорност, то това е собственикът на обекта, а не касаторът, който е извършвал отделни работи по строежа във връзка със сключен договор със собственика на обекта.

Правилно Районен съд – гр. Несебър е приел, че според чл. 16 от Наредба № 6 на общината задължението за почистване от отпадъци е за собственика, инвеститора или изпълнителя на дейността, от която отпадъците са формирани. Това алтернативно посочване на лицата, които могат да бъдат субекти на конкретното нарушение води до извод за законосъобразност както на издаденото наказателно постановление, така и на потвърждаващото го съдебно решение, с което е прието, че касаторът има качеството на субект на конкретното административно нарушение.

В оспореното съдебно решение съдът подробно се е занимал и с размера на наложеното наказание и настоящата инстанция не намира причини решението в тази му част да бъде отменяна или изменяна, още повече че наказанието е определено под средния размер на предвиденото в наредбата.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 313/24.07.2008 г., постановено по НАХД № 74/2008 г. по опис на Районен съд – гр. Несебър, което е потвърдено Наказателно постановление № 1/11.02.2008 г., издадено от Кмета на Община Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………