Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 14 октомври  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С.Д.

                                                                                        Л.А.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Т. С., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1255/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  - К.А.В. обжалва Решение № 766/23.07.2008 г. по НАХД № 756/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 19433/02.01.2008 г., издадено от началник на група при Сектор „ПП-КАТ” при ОДП - Бургас, с което за нарушение на чл. 179, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 23, ал.1 от ЗДвП на К.А.В. е наложена глоба в размер на 100 лева.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че следва да се остави в сила решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал.1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че при издаването  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че правилно е приложен материалния закон. В хода на първоинстанционното съдебно дирене освен писмените доказателства са събрани и достатъчно гласни такива и въз основа на тях съдът правилно е установил фактите по спора. При така установените факти е направил законосъобразен извод, че нарушението, за което е наложена санкция, е извършено от жалбоподателя. Установено е, че на 20.12.2007 г. жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил по причина, че не е спазил необходимата дистанция от спиращия пред него в колона лек автомобил „Опел – Кадет”, е допуснат пътно-транспортно произшествие с него, като е нарушил нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Съдът е коментирал също така, че от произшествието за двете превозни средства са настъпили незначителни материални щети.

Така описаните изводи са правилни и законосъобразни и налагат извод за неоснователност на касационната жалба.

Пред настоящия състав на съда касаторът е изложил доводи за неправилно приложение на закона от страна на първоинстанционния съд, който според него е потвърдил наказателно постановление, издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че административнонаказващият орган не се е произнесъл в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, което обстоятелство първоинстанционният съд не е обсъдил. Настоящият съд намира, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуални правила, допуснато от този съд по причина, че неспазването на инструктивно предвидения за издаване на наказателно постановление срок не опорочава същото.

Не е налице и твърдяното от касатора разминаване в номерата на издадения акт за установяване на административно нарушение и този, който е цитиран в наказателното постановление. Това разминаване се дължи на обстоятелството, че в единия случай актът е индивидуализиран със серийния номер на бланката, а в другия случай е посочен неговия пореден номер. При всички положения се установява, че се касае за един и същ документ.

Съдът не намира, че с постановеното решение е нарушен закона при посочването, че в резултат на пътно-транспортното произшествие са настъпили незначителни материални щети. Обстоятелство, което съдът само е констатирал, а според касаторът е бил длъжен да обоснове подробно.

Този довод не може да бъде споделен, тъй като размерът на причинените щети не е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение. Съдът е споменал причинените щети дотолкова, доколкото е преценил, че по този начин следва да детайлизира установената от него фактическа обстановка.

Поради това настоящият състав намира, че оспорения пред него първоинстанционен акт не страда от пороци, които да обосноват извад за отмяна.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766/23.07.2008 г., постановено по НАХД № 756/2008 г. на Районен съд – гр.Бургас, което е потвърдено Наказателно постановление № 19433/02.01.2008 г., издадено от началник на група при Сектор „ПП-КАТ” при ОДП – гр. Бургас

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………