Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1240

 

гр. Бургас, 04 юли  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 124/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ПЕГАС – Царево” ООД гр. Царево и касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, против Решение №144/28.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 431 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Царево. С решението е изменено наказателно постановление № 20-000001/04.09.2013 г., издадено от Главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „ПЕГАС – Царево” ООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено наказание – имуществена санкция, в размер на 3000 лева ,за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като този размер е намален на 1500 лева.

Първият касатор твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел наличие на трудово правни отношения между касатора и работничката Е.Е., без да се налице доказателства за това. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Вторият касатор счита, че съдът неправилно е изменил наказателното постановление в санкционната му част, като посочва, че са налице доказателства за извършени и други нарушения на трудовото законодателство от санкционираното лице, поради което именно с наказателното постановление санкцията е определена към максимума на предвиденото в закона. затова иска отмяна на решението в тази му част и потвърждаване на наказателното постановление.

 В съдебно заседание касаторите (същите и ответници по касационна жалба) не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият състав на съда намира, че при постановяване на оспореното съдебно решение не е допуснато нарушение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице трудово правоотношение между санкционираното дружество и работничката Е.Е.а, за което не е бил сключен  трудов договор в писмена форма. Действително, пред първоинстанционния съд е бил представен граждански договор с лицето, което при проверката, извършена от контролните органи, е полагало труд при санкционираното дружество. Правилно обаче съдът, с оглед клаузите на договора е преценил, че в случая не се касае до граждански договор, въпреки наименованието на последния, тъй като с него е уговорено периодично престиране на труд, а не постигане на конкретен краен резултат. Уговорен е и размер на месечно възнаграждение. Правилно, като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на трудовоправни отношения, съдът е отчел и представения пред него график- разпределение на наетите лица, в който график фигурира името на Е.Е.а, указание относно заеманата от нея длъжност – работник кухня, и работно време.

След като в хода на съдебното производство съдът е констатирал наличие на достатъчно доказателства относно осъществяването на съществени елементи от трудовото правоотношение и липсата на сключен, съобразно изискванията на закона трудов договор, правилно е извършил преценка за материална законосъобразност на оспореното пред него, наказателно постановление.

Съдът намира за неоснователно и възражението на втория касатор за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която е изменена санкцията, определена с наказателното постановление. В последния акт не се съдържат никакви данни за други нарушения, извършени от санкционираното лице, за да е възможно да бъде извършена преценка относно правилността на размера на санкцията, която е наложена.

Представения пред касационната инстанция протокол за извършена проверка, с който са дадени задължителни предписания на санкционираното лице, не може да обоснове извод за доказани други нарушения на трудовото законодателство. Затова, правилно първоинстанционният съд е изменил размера на наложената санкция, като е отчел, че при липсата на доказателства за друго извършено нарушение, същият е неоснователно завишен.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №144/28.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 431 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: