Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

№ 399

 

гр. Бургас, 16 април  2010 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                           ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА КНАД № 124/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

         КасаторътСим-оил” ООД, чрез процесуалния си представител адвокат И.Б. е оспорил Решение № 1686/02.12.2009г. постановено по НАХД № 3631/2009г. на Бургаския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 18802-О-0005125/13.05.2009г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.181 от същия закон на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Касаторът навежда възражение, че незаконосъобразно е наказан два пъти за едно също нарушение, като посочва, че за периода м. ноември 2008г. органът е констатирал, че касаторът не е подал справка-декларация и не е подал информация от отчетните регистри, като в последствие действията са разделени и са издадени две наказателни постановления: процесното, с което е наложено наказание за това, че касаторът не е подал информация от отчетните регистри за периода м.ноември 2008г. и НП № 18801-О- 0005125/13.05.2009г., с което на касатора е наложено наказание за това, че не е подал справка-декларация за периода м.ноември 2008г. Същевременно същият административно наказващ орган, по отношение на същия касатор, за друг период е издал наказателно постановление и е наложило едно наказание за неподаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри. С тези аргументи касаторът иска от съда да отмени решението на районен съд гр.Бургас, а по съществото на спора да отмени издаденото наказателно постановление.

         В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, представя писмени доказателства, посочва, че АУАН издаден на 23.02.2009г. е връчен на пълномощник на касатора на 30.03.2009г., а обжалваното НП е издадено също на 30.03.2009г., въпреки, че изходящият му номер съдържа датата 13.05.2009г. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление .

         Ответникът редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява становище за основателност на жалбата, тъй като наказателното постановление  е изготвено в деня, в който е връчен АУАН, като по този начин е нарушено правото на нарушителя, регламентирано в чл.44, ал.1 от ЗАНН.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

         Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение районния съд, с оглед установените по делото факти е приел, че наказаното лице е осъществило признаците на състава на чл.125, ал.5 от ЗДДС и наказващия орган правилно е предприел процедура по ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Съдът е посочил, че нарушението е в резултат на неположена дължима грижа и организация от страна на задълженото лице да изпълни своевременно задълженията си по ЗДДС. В мотивите си съдът е отговорил на възражението, касаещо твърдението, че задълженото лице е санкционирано за две наказания за едно и също нарушение, като не е приел за основателно тези аргументи, с мотива, че в текста на чл.179 от ЗДДС алтернативно са изброени изпълнителни деяния, като всяко едно от тях поотделно осъществява състав на административно нарушение. Съдът не е приел за основателни и възраженията касаещи нарушенията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, което според съда не е съществено нарушение, тъй като не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Последният е осъществил това си право при обжалването на наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав не споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното НП. При постановяване на последното са допуснати две особено съществени процесуални нарушения, като всяко от тях по отделно опорочава НП и води до неговата незаконосъобразност. На първо място от представения по делото АУАН е видно, че същият е бил връчен на нарушителя на 30.03.2009 година. На същата дата е издадено и наказателното постановление. Това е нарушение на разпоредбата на чл.44, ал. 1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от подписване на АУАН да представи писмени възражения по него. Ирелевантна в случая е датата, на която е връчено наказателното постановление, както и датата, отразена в заглавната част на наказателното постановление, наред с неговия номер. Изрично в НП е посочено, че е издаден на дата 30.03.2009 година, а това е същата дата, на която е било извършено и връчването на АУАН.

Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като се е отразило пряко върху възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита така, както е предвидил закона и поради това не може да бъде санирано в хода на съдебното оспорване. На практика административно-наказващият орган с издаването на наказателното постановление на същата дата, на която е връчен акта, е предрешил въпроса относно факта на извършване на деянието, формата за вината и наложил наказание без да „изслуша” обвиненото лице. Последното е в противоречие не само с изрична законова норма, но и в противоречие с основните принципи на административнонаказателното производство.

На следващо място от събраните пред районния съд доказателства, както и от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че с обжалваното наказателно постановление № 18802-О-0005125/13.05.2009г. издадено на 30.03.2009г. от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас е наложено наказание за неподаване в срок на информация за отчетните регистри по ЗДДС за м.ноември 2008г. въз основа на АУАН №0005125 съставен на 23.03.2010г. С посочения АУАН е установено нарушение, което включва изпълнителното деяние описано в НП № 18802-О-0005125/13.05.2009г., както и неподаване в законоустановения срок на справка–декларация по ЗДДС за м.ноември 2008г. Според АУАН №0005125 става въпрос за едно административно нарушение изразяващо се в неподаване в законоустановения срок на справка – декларация по ЗДДС и на информация за отчетните регистри по ЗДДС за м.ноември 2008г. Впоследствие обаче административнонаказващият орган въз основа на един и същ АУАН №0005125/23.03.2010г. е издал две НП, като описаното в АУАН административно нарушение е „разделено”. В наказателно постановление № 18802-О-0005125 е посочено неподаване в срок на информация за отчетните регистри по ЗДДС за м.ноември 2008г., а в наказателно постановление № 18801-О-0005125 - неподаване в законоустановения срок на справка–декларация по ЗДДС за м.ноември 2008г. Съдът споделя изводите на районния съд за това, че в текста на чл.179 от ЗДДС алтернативно са изброени изпълнителни деяния, като всяко едно от тях поотделно осъществява състав на административно нарушение и в този смисъл неподаването в законоустановения срок на справка – декларация по ЗДДС е едно нарушение, а неподаване в срок на информация за отчетните регистри по ЗДДС за същият период е друго нарушение. В случая обаче, дори за двете нарушения да се състави един АУАН, от неговият текст трябва да става категорично и недвусмислено ясно за лицето, чиято отговорност се ангажира, че обвинението е за осъществяването на два различни състава на административна нарушение. В процесният АУАН деянията не са разграничени, напротив описани са така, че могат да бъдат възприети само като установяване и вменяване на отговорност за едно единствено нарушение. Именно това, според настоящият състав, представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на лицето, след като АУАН го обвинява за извършването на едно нарушение, а се съставят две НП за две съставомерни деяния въз основа на констатациите от същия АУАН.  

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1686/02.12.2009 година, постановено по н.а.х.д. № 3631 по описа за 2009 година на Районен съд – гр.Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18802-О-0005125/13.05.2009г. издадено на 30.03.2009г. от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.181 от същия закон на „СИМ ОЙЛ” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: