Р Е Ш Е Н И Е

       1228                                         22.06.2018г.                                  гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Мануел Манев

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.  КАН дело № 1249 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 487 от 17.04.2018г., постановено по НАХД № 363 по описа на Районен съд – Бургас за 2018г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0769-004489/07.11.2017г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, с което на жалбоподателя Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът не се явява лично, а се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и представя писмено становище, в което излага съображения за незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касацията Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че АУАН е съставен в нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като датата на откриване на извършителя следва да се счита датата на подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на Д.. Същата е подадена на 12.07.2017г., а АУАН е съставен на 24.07.2017г., т.е. в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.  

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че нарушението е установено и заснето с радарна система, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. Необосновано е заключението на касатора в представеното от него становище, че по безспорен начин се е доказало, че стационарната радарна система е били технически неизправна. Той обосновава този си извод с обстоятелството, че е налице промяна на версията на софтуера, с който е оперирало техническото средство, в периода между извършване на проверката му  от Българския институт по метрология и деня на заснемане на извършеното нарушение. По делото няма данни техническото средство, с което фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил да е било технически неизправно към момента на установяване на нарушението. Ако се приеме, че действително е имало актуализация на софтуера на техническото средство, то това не означава, че същото е било технически неизправно или негодно за употреба, каквото е твърдението на касатора. Заснемане на нарушението и фиксиране на скоростта на управлявания от Д. автомобил е доказателство за техническата му изправност.

С оглед доказаният по делото факт на извършено нарушение и предвид установеността на дееца, собственик на превозното средство, то законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност като му е е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за допуснато нарушение на чл.21, ал.2, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Преценявайки фактите БРС е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487 от 17.04.2018г., постановено по НАХД № 363 по описа на Районен съд – Бургас за 2018г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

  

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

          2.