ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1170

 

 28.05.2018 г., гр.Бургас,

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ:  Марина Николова

 

като разгледа докладваното от съдия Николова адм. д. № 1246 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 127ж, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Бисер-2014“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, против действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол № 050900858834_3/18.04.2018 г., потвърдени с решение № 42/23.04.2018 г. на директора на ТД на НАП-Бургас.

В изложението на жалбата подателят й сочи, че така оспорените действия са неправилни и незаконосъобразни, поради което прави искане същите да бъдат отменени. Твърди, че органът по приходите е предприел действията без да изложи мотиви за извършеното обезпечаване, а посочените такива са необосновани. Посочва също така, че нормата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК изисква установяване, а не предположение, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Намира за неуточнено събирането на кои данъци ще бъде невъзможно или затруднено. Счита за неясно как и по кой метод е формирана пазарната стойност върху която е наложено обезпечението. Претендира отмяна на действията за обезпечаване на доказателства и присъждане на разноски. 

Ответната страна – директор на ТД на НАП-Бургас, представя приложените към административната преписка писмени доказателства без да изразява становище по оспорването.

Административен съд гр. Бургас, осемнадесети състав, след като прецени твърденията на страните, доказателствата по делото и приложимите правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения по делото протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900858834_3/ 18.04.2018 г., инспекторите по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – Г.П. и Н.Р., са извършили проверка на място за разтоварване/ получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в гр. Карнобат, стария ДАП, стопанисвано от „Бисер-2014“ ЕООД, в присъствие на управителя на дружеството А..Ж.Д.. Проверката касаела съответствие между посоченото в документите и установеното при нея вид и количество на стоката: 17000.00 кг. картофи, като е установено съответствие. Със същия протокол на основание чл.121а, ал.3, вр. ал.2 от ДОПК, органите предприели предварително обезпечение при финансов контрол, като определили обезпечение в размер на 2499.00 лева, при изчислена със същия протокол пазарна цена на стоката общо в размер на 8330.00 лева, или по 0,49 лева за килограм, като е посочен и нормативно определения ред, по който е определена пазарната цена.

Мотивите на органите за предприемането на тези действия са, че „Бисер-2014“ ЕООД има деклариран резултат ДДС, подлежащ на внасяне, несъответстващ на размера на оборотите. Налични са сделки между свързани лица, които едновременно са клиенти и доставчици на задълженото лице. Налични са отразени в дневника за покупки доставки от рискови контрагенти. Има несъответствие между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към него, по данни от информационната система VIES. В тази връзка е възложена ревизия по повод установени индикации за измама.

Предвид изложеното е направен извод, че събирането на дължими данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено, което налага необходимост от представяне на обезпечение, което ще гарантира събираемостта на данъците, които ще възникнат след последващо разпореждане със стоката.

Стоката - 17000.00 кг. картофи е описана и иззета с приемо-предавателен протокол № 050900858834_5/18.04.2018г. и е оставена на отговорно пазене на дружеството-жалбоподател. При проверката е установено също, че техническото средство за контрол не е с нарушена цялост, съгласно протокол № 050900858834_2/ 18.04.2018г. С платежно нареждане от 18.04.2018 г. „Бисер-2014“ ЕООД е внесло по сметка на ТД на НАП-Бургас определеното обезпечение в размер на 2499.00 лева, след което с протокол № 050900858834_7/18.04.2018г. стоката е била освободена.

Недоволно от действията на приходните органи, дружеството-жалбоподател е оспорило същите пред директора на ТД на НАП-гр.Бургас в законоустановения срок по чл.41, ал.1 от ДОПК. С решение № 42/23.04.2018 г., жалбата му е отхвърлена като неоснователна. В решението е посочено, че с оглед предварително извършен анализ на дейността на дружеството, на свързаните с него лица, на начислените, внесени и дължими задължения са констатирани тенденции към отклонение от данъчно облагане, предвид което при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. По същество мотивите да се потвърдят действията изцяло повтарят словесно мотивите, с които те са взети в процесния протокол, без да се извърши преценка на релевантните обстоятелства или да се ангажират доказателства за тяхното наличие.

Решение № 42/23.04.2018 г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас е връчено на управителя на дружеството на 30.04.2018 год., за което е съставена Разписка.

Жалбата с вх. № ИТ-00-4501/08.05.2018 год. срещу решението, адресирана до Административен съд Бургас, чрез директора на ТД на НАП-гр.Бургас е постъпила в ТД на НАП Бургас на 08.05.2018 год. /01.05.2018 год. е официален празник, като съгласно чл. 61, ал. 2 от ГПК, сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници/. При представянето на платежното нареждане за заплатена държавна такса в размер на 50 лева е приложен и договор за правна защита и съдействие с уговорено в него и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата вх. № ИТ-00-4501/08.05.2018 год. е подадена в срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в настоящото производство са предприетите действия от органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и за обезпечаване на доказателствата, потвърдени с решението на директора на ТД на НАП-Бургас.

По делото не е спорно, че предмет на обезпечението са стоки с висок фискален риск. Не се спори също така, че лицата предприели оспорените действия имат качеството инспектори по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

Съгласно чл.121а от ДОПК, органът по приходите разполага с правомощие да поиска от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в ал.1 и ал. 2, хипотези. Предварителните обезпечителни мерки се допускат при наличие на законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.121а, ал.1 от ДОПК: 1) при нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2) неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК; 3) несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4) неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й. В случая няма данни никоя от четирите хипотези да е била реализирана.

Според чл.121а, ал.2 и ал.3 на от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че в случая не е налице нито една от предпоставките, предвидени в нормата на  чл.121а, ал.1 ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Освен това в протокола, в който са обективирани предприетите действия за обезпечаване на доказателства, липсват мотиви за извършването им.

Основен аргумент на органа по приходи за предприетите от негова страна действия е, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Тези изводи на органа по приходите са необосновани. В протокола, обективиращ оспорените действия, не е налице анализ, извършен от органа по приходите на каквито и да било доказателства, а такива не са и посочени, нито представени. Изложеното от органа по приходи предполага предварително извършена проверка и анализ на задълженията на дружеството, техният размер и на трайна тенденция във времето към неплащане на установени публични задължения или отклонения от данъчно облагане.

В конкретния случай, органът по приходите дори и да е извършил такава проверка в информационния масив на ТД на НАП, то изобщо липсват посочени какви са резултатите от нея. За да е налице твърдяното от органа по приходите „невъзможно или значително затруднено събиране на данъци“ то следва дружеството не само да има установени публични задължения, но и да е налице тенденция към неплащането им, установена трайно във времето. Такива обстоятелства за дружеството-жалбоподател не се установяват. Не е посочен какъв е размерът на реализираните обороти и какъв е декларирания резултат от дружеството, за да се извърши обоснована преценка за липсата на съответствие. Не е посочено кои са съконтрагентите, които не са отразили доставки, които дружеството е отразило в своите дневници като покупки. Не е посочено колко са тези сделки и на каква стойност. Липсват посочени конкретни факти и по отношение на свързаните с дружеството лица, сделките с тях и установена вероятност за несъбиране на дължими от тях публични задължения. Не са индивидуализирани кои са тези свързани лица, каква е връзката им с дружеството-жалбоподател. Използвани са само общи формулировки без излагане на конкретни факти. Не се ангажират и никакви доказателства от които да се направи извод, че извършеният анализ се обосновава на факти, а не на произволни твърдения.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице законоустановените предпоставки по чл.121а, ал.2 от ДОПК за предприемане на мерки по отношение на стоки с висок фискален риск. Този извод обосновава и незаконосъобразност на извършените действия за обезпечаване на доказателства, предприети на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК, във връзка с действията по чл.121а, ал.2 от ДОПК.

По изложените мотиви оспорените действия на приходните органи по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и по обезпечаване на доказателствата следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по повод на съдебното производство по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК разноски в размер на 400 лева – 50 лева държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ извършените по отношение на „Бисер-2014“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, действия на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол № 050900858834_3/ 18.04.2018 г., потвърдени с решение № 42/23.04.2018 г. на директора на ТД на НАП-Бургас.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП-Бургас да заплати на „Бисер-2014“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, сторените в производството разноски в размер на 400 лева – 50 лева държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      СЪДИЯ: