О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1024                от  20.06.2014г.,      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Х.

 

като разгледа докладваното от съдия Х. административно дело номер 1246 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С.Х.С. ЕГН **********,*** против писмо с изх. № 94-00-275(1)/22.05.2014 год. на Областен управител на Област Бургас, чрез Зам. Областен управител Е.В., по заповед за заместване № РД-10-102/21.05.2014 год. с обективиран в него отказ за възстановяване на одържавен с Акт за държавна собственост (АДС) на недвижими имоти № 3353/09.06.1958 год., издаден от Окръжен народен съвет – Бургас, недвижим имот, находящ се в с. Веселие, общ. Приморско, обл. Бургас.  В жалбата е заявено, че обективирания в цитираното писмо отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. С оглед на това, в жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалвания отказ за възстановяване на одържавения с АДС недвижим имот, находящ се в с. Веселие, общ. Приморско.

С писмо, изх. № 11-00-145/09.06.2014 год. административния орган – Областен управител на Област Бургас е изпратил жалбата на С.С., ведно с оспореното писмо и преписката, послужила при постановяването му. В цитираното писмо на Областния управител е заявено, че така подадената жалба е процесуално недопустима и като такава не следва да бъде разгледана, а образуваното дело да се прекрати. В подкрепа на така формулираното искане е заявено, че в случая се оспорва акт за държавна собственост, който не съставлява индивидуален административен акт и като такъв не подлежи на оспорване.

След анализ на така подадената жалба, на направеното от Областен управител на Област Бургас възражение и с оглед приложените по преписката доказателства, настоящия съдебен състав намира депозираната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Със заявление вх. № 94-00-275/07.04.2014 год. жалбоподателя С.Х.С. е сезирал Областния управител на Област Бургас с искане на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) да бъде отписан от регистрите за държавна собственост актувания с АДС № 3353/09.06.1958 год., издаден от Окръжен народен съвет (ОНС) Бургас недвижим имот, находящ се в с. Веселие. В цитирания АДС, имота е описан като част от дворно място, парцел І, кв. 57 по плана на с. Веселие Бургаско, състояща се от 1000 кв.м. при граници – от двете страни улица, Н.Й. и Щ.К.П.. Заявено е, че така описания в АДС имот, съгласно приложените скица и удостоверение, издадени от Община Приморско, понастоящем е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10731.501.589 по КККР на с. Веселие с площ от 863 кв.м., а останалата площ от 137 кв.м. от актувания имот попада в ПИ с идентификатор 10731.501.310. В заявлението е посочено, че в АДС, като основание за завземане на недвижимия имот е посочен изпълнителен лист № 483/1957 год. на Околийския съдия и чл. 20 от Наредбата за събиране на данъците и таксите. Заявено е, че правното основание, на което е издаден АДС № 3353/09.06.1958 год. е отпаднало по следните съображения: на посочения в АДС бивш собственик на имота – Щ.К.П., наследодател на жалбоподателя е бил отпуснат от БНБ бежански заем, който според жалбоподателя е погасен предвид представените платежни от 1954 год., както и съгласно нарочно писмо от БНБ. С оглед на това и позовавайки се на разпоредбите на Закона за опрощаване на задълженията към държавата, жалбоподателя С. е обосновал извод, че основанието за съставяне на цитирания АДС е отпаднало.

Във връзка с така депозираното заявление, с писмо изх. № 94-00-275(1)/22.05.2014 год., Зам. Областния управител на Област Бургас, изпълняващ функциите Областен управител на Област Бургас на основание Заповед за заместване № РД-10-102/21.05.2014 год. е уведомил жалбоподателя, че в случая не е налице възможност за възстановяване на одържавения недвижим имот, съставляващ парцел І в кв. 57 по плана на с. Веселие. В мотивите на цитираното писмо е обосновано, че в случая Закона за опрощаване задълженията към държавата не намира приложение, тъй като същия касае опрощаване на възникнали до 31 декември 1956 год. задължения на физически лица към държавата, произтичащи от посочените в чл. 1, б. „а” до б. „о” задължения, които не са погасени по друг ред. В конкретния случай, изпълнителния лист, въз основа на който е одържавен имота е издаден през 1957 год., поради което този случай не попада в приложното поле на закона.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема от правна страна следното: На първо място, неправилно жалбоподателя е заявил, че въпросния недвижим имот – бивша собственост на неговия наследодател е одържавен с АДС № 3353/09.06.1958 год., издаден от ОНС Бургас. Видно от цитирания АДС, правното основание за одържавяване на имота е издаден от околийския съдия изпълнителен лист № 483/1957 год. Под изпълнителен лист се разбира съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право. В тази връзка, имота е одържавен въз основа на постановен съдебен акт – изпълнителен лист, а с акта за държавна собственост е удостоверена, регистрирана единствено станалата вече промяна на собствеността.

На следващо място, по същество в писмото на Областния управител е формулиран отказ за деактуване (отписване) от актовите книги на държавните имоти на претендирания от жалбоподателя имот. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗДС, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Реда и начина за отписване на актуваните имоти е регламентиран в ППЗДС, където в чл. 109, ал. 1 и 2 е предвидено, че отписването на имотите се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител, като към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост. В чл. 112, ал. 1 от ППЗДС е предвидено, че ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост.

Съгласно трайната съдебна практика, заповедите, с които се актуват/деактуват имотите държавна собственост, респективно отказите (изрични или мълчаливи), за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежат на съдебен контрол. Актовете по чл. 78, ал.1 от ЗДС не засягат права, свободи и законни интереси на трети лица. Същите имат качеството на вътрешнослужебен административен акт, който поражда права и задължения единствено за длъжностните лица, подчинени на органа, издал акта. Актуването и деактуването няма конститутивно действие по отношение на правото на собственост, защото записването или отписването на един държавен имот от актовите книги не създава, нито прекратява правото на собственост на държавата върху този имот. Именно по тази причина, в нормата на чл. 113 от ППЗДС е регламентирано, че когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки, който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че в случая липсва годен за оспорване административен акт, като в цитираните по-горе правни норми от ЗДС и ППЗДС е регламентиран ред за защита правата на жалбоподателя, различен от административното правораздаване. Съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. С оглед на това, жалбата на С.Х.С. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас втори състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Х.С. ЕГН **********,*** против писмо с изх. № 94-00-275(1)/22.05.2014 год. на Областен управител на Област Бургас, чрез Зам. Областен управител Е.В., по заповед за заместване № РД-10-102/21.05.2014 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1246/2014г. по описа на Административен съд– гр.Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: